Христина Панджаридис: "Истината...чети нататък!"

Христина Панджаридис за книгата на Петър Чухов "Камуфлаж"

Заглавието "Камуфлаж" едва ли е избрано случайно. Случаен може да е само навикът да започнеш отначало или от края книгата. Този път събирам нетърпението си в юмрук и чета подред.

Разказите на Петър Чухов са като дяволчета – мамят те да ги дръпнеш за опашките, а посегнеш ли – изчезват, но ръсят следи и сочат пътя на тяхното бягство. Лаконични текстове, с изчистени до прецизност линии от ежедневието. Точни попадения, образност, от която изпитваш удоволствие.

Героите сме ти и аз. Хора от обкръжението ни. Нито светци, нито президенти. Бащата, който възприема сина си като по-малко братче и си обещава от утре да спре цигарите в разказа „От утре“, разноцветността и невидимото, открито след години и преживявания в „Цветове“, фантазиите, с които населяваме живота си, за да го преглъщаме по-леко в „Д-р Лукас“, поетично-романтичният ореол, обграждащ мислите ни в „Под кожата“, без да забравяме за татула, дебнещ ни като отхвърлено дете. „Прозорче, през което се вижда небето“ е сякаш закачка между двама и тъкмо действието да се извие в познатия тон на шлагера, жената изнамира начин да върне притеснението си по най-болезнения начин. В „Братя Габровски“ дядото играе ролята на човека, дето за беда разомагьосва нещата и блясъка напуска спомените. Май всеки притежава в колекцията си по един такъв лош вестител.

Кулинарно сблъскване между фантазията и реалността, „разсъбличането“ на творческия процес е загатнато в „Патица по пекински“. Разказ, в който нагазваш смело и така смеличко можеш и да извикаш за помощ. Много подводни течения, поводи за размисъл, нежни текстови харакирита ни прави авторът. С нежност рисува персонажите си и ту ни усмихва, ту ни кара да въздишаме до сълзи. „Фетишистът от партера“ е продължение на темата за твореца, на когото все му липсвало по нещо. В тези две истории Петър Чухов е заложил подтекст,  достоен за стотина страници.  „Литературно четене“ ме накара да се замисля дали наистина понякога хората на изкуството не мечтаят да останат неразбрани, неразкрити. Друго си е да витаят тайни и недоизказаност. Нима не е интересно да отвориш вратата на стая и да те подмамят навътре паяжини...

Разказите за мен са с отворен край и читателят е поканен да влезе и да режисира поредната сцена.

Романът „Снежни човеци“, включен в книгата, е сбор от фрагменти, истории от детството, закачливо поднесени семейни хроники, казармени случки, любови и музика. София и Карлово се наместват чрез движението на влакове и леки коли, камиони и сънища. Хайкуто идват да уравновесят въображението на редник Колев.

Петър Чухов и "Камуфлаж" в "Диаскоп": "Перли"

редактор: Христина Мирчева