2015 - Година на Анди Уорхол: "Преобразуване на баналното"

"Живеем в потребителско общество и трябва да познаваме историята – стилът няма никакво значение!"

                                       Анди Уорхол

 

След края на изкуството

"Поп артът като стил в изкуството се занимава с образи от ежедневието, станали неделима част от съвременното консуматорско общество. В днешно време човек се сблъсква с огромен обем зрителна информация с възможност за самостоятелен избор на жанрове от Интернет, телевизия и пр. Необходимостта да се помисли за връзка между бъдещата и масовата култура и да се осмисли както мястото на живописта сред всички нови явления, така и ролята на артиста в информационното общество е мотивът за експозицията "Поп изкуство – знаци на времето..."

(Георги Чепилев, "Програмата" 30 юни-6 юли 2006, Пловдив )

В ежечасната гонитба за нови и ненужни предмети човек е задушен, обезличен и разстроен физически и духовно. Папата на попарта Анди Уорхол казва, че "Поп-Арт" означава "любов към вещите" – вещизъм. Предмети и вещи обкръжават човека, ярки или многократно повторени, за да потвърдят засилването на вещизма – неудържимия стремеж към потребление.

Поп артът открива естетическото дори и в най-примитивните видове материи. В това творчество главно място има всичко, което преди се е считало недостойно за интереса на художник – реклами, илюстрации от вестници и списания, комикси, мебели, хранителни остатъци, одежди, продукти от дамската козметика, технични предмети и ширпотреба. Но в поп арта предметите губят утилитарното си значение и добиват по волята на автора художествени свойства, особена изразителност, впечатляваща сила. Поп артът като поредно звено в модернизма, стана признато течение, изразяващо по своему идеологията на потребителското общество. Поп артистите се стремят да представят това изкуство, авангардно по дух, като нещо единно с масовата култура, по-достъпно за обикновения човек (виж "Картинки и карикатури за народа" от периода на Великата френска революция).

Когато историята спира, щом всички класови противоречия са разрешени, то постисторическият период следва да е утопичен. В интервю от 1963 Уорхол прави следната прогноза: "Това ми дава възможност да правя едно днес, а друго утре, да ловувам сутринта, да ходя за риба след ядене, да отглеждам добитък вечер, да критикувам следобед, когато имам нагласа за това, без изобщо да ставам ловец, рибар, овчар или критик...В бъдеще всеки ще стане известен за 15 минути".

В България по понятни причини поп арт изложби не се допускаха през социализма. Първата изложба бе десетилетия след рождената дата на това течение и експонирана в град Пловдив едва през 2006 г.: Поп арт – знаци на времето", повече виж в "Диаскоп" - Светла Москова за "Поп арт - знаци на времето" тук

автор: Христина Мирчева