Из историята на Дружеството на пловдивските карикатуристи

КАРИКАТУРАТА - ОБИЧАНА И ПРЕНЕБРЕГВАНА

Назаем от в-к "Комсомолска искра", брой 3 от 18 януари 1988 г.

Опит за обобщение на една дискусия

"Комсомолска искра" даде възможност за провеждане на една дискусия, която имаше за цел да изясни състоянието, проблемите и неудачите на пловдивските карикатуристи. Бяха изказани различни мнения, от различни гледни точки, но до пълно единомислие така и не се стигна. И понеже карикатуристите са хора с оперативна нагласа и мислене, предложиха да се съберат всички те заедно и да проведат обобщаващ разговор в редакцията на вестника.

И така, в края на ноември се събраха карикатуристите Иван Димитров, Румен Кожухаров, Иван Гинчев, Стоян Начев, Яко Марински, Валентин Томов, Цочо Пеев и Тодор Даскалов. Най-същественото в разговора бе, че до единомислие отново не стигна. Всъщност в противен случай не би имало карикатура. Друг съществен момент в разговора бе откровеното разочарование на повечето, че не присъстват „големи” хора, т.е. влиятелни администратори, които те при други случаи много охотно разпъват на кръст. И трета съществена отлика на разговора бе, че карикатуристите, макар и хора, служещи на кратката форма, се оказаха разточителни събеседници и с присъщото си недоверие оспорваха всяко твърдение.

Поради последната причина вестникът се оказа затруднен да публикува целия разговор и затова, но вече съвсем сериозно, ще се опитаме да го обобщим:

• ПЛОВДИВСКИТЕ КАРИКАТУРИСТИ  са извоювали свое място в културния живот на града. Извоювали са го чрез трайното си присъствие в печата, и специално в пловдивския, извоювали са го с участията си в биеналета на хумора в Габрово, Разград, Михайловград, Свищов, София, Скопие, Хуриет...
• ВЪПРЕКИ ТОВА все още не може да се говори за пловдивска карикатура. В национален план тя няма собствен щемпел
• ПЛОВДИВСКИТЕ КАРИКАТУРИСТИ  гледат на света с „пловдивски” очи, т.е. от гледна точка на проблемите в нашия град, но все още не могат да наситят карикатурите си с достатъчно общочовешко и общокултурно съдържание;
• КАРИКАТУРИСТИТЕ СМЯТАТ, че за издигане на нивото на тяхната работа и на обществения им престиж имат нужда от подкрепата на групата на пловдивските художници и в частност на Ателието на младия художник;
• КАРИКАТУРИСТИТЕ ЖЕЛАЯТ (като отчитат факта, че истинския си живот карикатурата живее чрез вестниците) да участват в окръжните художествени изложби, както и да излагат в пловдивската графична база на СБХ;
• КАРИКАТУРИСТИТЕ ОТЧИТАТ, че на досегашните им изложби, правени в по-второстепенни зали, публика почти не е имало;
• КАРИКАТУРИСТИТЕ ПРЕДЛАГАТ в редакциите по-бързо и компетентно да се решава дали творбите им ще бъдат публикувани. Считат, че при сегашната практика много от карикатурите се загубват, а някои дори излизат под чужди имена;
• ПЛОВДИВСКИТЕ КАРИКАТУРИСТИ ТЪРСЯТ обществена организация, която да ги приюти под името си и да им осигури някакво помещение, в което те ще могат постоянно да се събират, да излагат, а евентуално да журират и продават творбите си. Нарекоха това помещение Павилион на карикатурата.

Помолихме художника Димитър Киров, творчески секретар на групата на пловдивските художници, да коментира повдигнатите въпроси. Той бе лаконичен, като отговори, че никой от посочените карикатуристи не е член на групата и поради това не може да поеме какъвто и да е ангажимент. Освен това обясни, че условията за членство в групата всеки може да научи от техническия секретар и съответно да си подаде документите.

Художникът и карикатурист Здравко Йончев, член на ръководството на секция „Карикатура” в Съюза на българските художници, обясни следното: „Ателието на младия художник е приемало и ще приема карикатуристи, отговарящи на необходимите изисквания. В ръководството на нашата секция за тази дейност отговаря Николай Пекарев. С други думи – добро отношение има, останалото си е тяхна работа. По въпроса за излагането в Графичната база по регламент тя е предназначена само за членове на СБХ и АМХ и е с много натоварен график, така че исканията са неоснователни. Окръжните художествени изложби почти винаги са определени жанрово – живопис, графика, скулптура... А иначе има регламентиран път, по който всеки може да подаде молба за изложба, и ако отговаря на дадени показатели, да бъде одобрен. Що се отнася до идеята за Павилион на карикатурата, то тя е много интересна, но за съжаление дори секция „Карикатура” на СБХ не разполага с такъв павилион...”

И така, приятели карикатуристи, вашите проблеми вече са достояние както на обществеността, така и на специалистите. Дали те ще бъдат решени правилно, ще покаже времето, но не забравяйте, че това ще зависи много от остротата на перата ви, от дръзновението и постоянството ви на истински творци.

"Комсомолска искра"

За изложбата на пловдивските карикатуристи в москва 2015 виж тук