Ина Мирчева: Изложбата "На гърба на звяра" на Борис Праматаров - безутешният свят на сексуалните фантазии"

"Смъртността ме води.  Постоянната борба в съзнанието. Сражението с чудовища, правещи ме по-жив от всякога. Ако не съумея да укрепна мислено и тялом, Звярът ще надделее и Чудовището ще съм аз самият. Извън всякакъв контрол. Завършен злодей. В опита си да се боря с Вътрешното ми животно, аз се взирам право в очите му."  (Борис Праматаров)

 

Вулвата  не е разпъпващ се цвят, благоуханна роза, а тъмен процеп, пролука, паст, инфернално зло, което няма дъно. Пенисът не е нежният и желан детероден орган, който носи наслада и благоприятна жътва, а е уред за мъчения. Мъжът и жената крачат редом  като скачени съдове, напомнящи оплетени жици и възли. Над главата на мъжа витаят  облаци от тъмни мисли, те определят незавидната участ на неразделимото цяло, принудено да се влачи чрез пипала и ципести крайници.

Фигурите в графиките на Борис Праматаров са неизброими като при Брьогел и Бош -преминаващи в неочаквани и болезнени трансформации. Предполагат взиране с увеличителна лупа, съсредоточаване в детайла и неговата разчлененост. Взиране в частите, които хаотично са пръснати из полето на изобразителния лист с надеждата кошмарния пъзел да бъде сглобен. Но указание за сглобяване няма -  нито се подразбира, нито се предполага. Сексуалният акт само засилва греховното разпадане на мъжкото и женското.

Изображенията при Борис Праматаров отиват отвъд сюрреалистичната нагласа, която понякога носи утеха с иронията си при неочакваните обрати и изкривявания. Сексуалните фантазии тук, напомнящи визуализация на словесните бълнувания на Лотреамон, завиват в немислими пространства. Те не възбуждат съм действие, а пораждат отвращение - мъчителни с невъзможната изпълнимост и по всички закони на съзнанието водещи  до престъпност.

В една от картините, която се преповтаря и в миниатюра, и в голям оцветен формат, са изобразени лица на мъж и жена в целувка. Но това не е върховният акт на възвишената любов, а насилствено проникване един в друг. Проникване, от което изпълзяват чудовищата на мрака с безкрайните метаморфози и престъпни намерения. Човекът е андрогинно чудовище с глава на жена, обърната откъм гърба и с гръб, който е ту вагина, ту огромен член, засмукан от черно създание, приклекнало в облекчителна поза, сътворяваща камари от нещо, което наподобява рибешки яйца или живак.

Един примирил се със себе си садо-мазохистичен свят, за когото няма наказание свише – наказанието си е самият той. Самонаказващ се свят, отрекъл се от  самоконтрола и от желанието да се надскочи сексуалния акт. Насладата е превърната в мъчение, аромата на сливането - в сяра.

Ларви, обвити от тъмни пашкули. От тях с бързината на мисълта изпълзяват лавинообразно несъществуващи в реалния свят влечуги и жилещи, впиващи се в плътта насекоми.  В засилената до непоносимост зрителна какофония се забелязва отчетливото присъствие на смъртта в разнородните й лица. 

Едно от изображенията привлича вниманието с акт в класическа поза. Лежащата отдолу фигура остава една и съща. Тя е във функцията на фантазираща - партньорът върху нея приема ту туловище от увити тръби и кабели, ту желеобразно безформено чудовище, което губи очертания, ту нещо друго, докато накрая стига до прозрачност, до стъкленост, през която се съзира разтворената проходимост  у жената. 

Изведени по този начин, изображенията в изложбата говорят за отстраненост и дистантност.  Художникът  е приел аскетичната поза на изследовател на тъмната страна на любовта, където властват алчните и неутолими страсти. Приел е риска да надникне в кървавата паст на прелъстяването с предполагаемите последствия.

Присъдата над този тъмен свят е липсата на светлина. Светлината е невъзможна, защото е и нежелана. Тя само би разкрила престъплението, което по презумпция трябва да остане скрито, трябва да се запази в тайна. Дори в интерпретациите на ада при Йеронимус Бош тлеят огньове и осветяват вечните мъки.

Прожектор тук е единствено решимостта на Борис Праматаров. Тя прави дълбинния фантазен сексуален свят видим за нас. И това не е еротичното разтърсване, чрез което се проявява красотата, а само безутешната участ на греха.

20 януари 2017, Пловдив

Последен ден от изложбата на Борис Праматаров, която, за радост, успях да разгледам.

Още за изложбата в "Диаскоп":

• "ON THE BACK OF THE BEAST" на Борис Праматаров в Coffee&Gallery Cu29, Пловдив 

Снимки: © Диаскоп Комикс - Diaskop Comics