Георги Чепилев: "За чудесата на техниката и езика на българските комикси"

05.01.2019
Снимка 1

 

Съюзът между "Изкуство и техника"

започва с Магичния фенер

 

Само след седмица в Пловдив

Основа на програмата е зашеметяваща 30-метрова кула, осигуряваща видимост от 360 градуса. Реално сцената има 6 нива, но поради мерки за сигурност ще бъдат използвани 5 от тях. Тя тежи 200 тона заедно с участниците. Параметрите й са съобразени с всички изисквания за безопасност и съгласувани със съответните органи. Тя е разширена с два подиума с дължина 100 метра, които са високи 3 метра и широки 4 метра. 360 градусови екрани ще бъдат разположени на сцената и допълнени от мултимедийни елементи по подиумите. Кулата има капацитет да побере едновременно 1500 участници и да предостави на всички зрители добра видимост към зрелищния спектакъл. Тази сложна конструкция е единствена по рода си и е подготвена специално за откриването на Пловдив – Европейска столица на културата 2019. Пространството на двата булеварда – „Цар Борис III Обединител“ и „Мария Луиза“ ще се превърне в място за празненство, където се очаква над 60 хиляди души ще се съберат заедно, за да станат част от тържеството.

Традицията в Пловдив

Магическият фенер - така са наричали в онези години прожекционния апарат, прониква в България през Пловдив, в днешната централна градска градина, където в 1892 г. се намирало Пловдивското изложение. Много от чуждестранните изложители тогава са предлагали „Магичен фенер”.

 

Едно от най-достъпните и евтини нагледни средства в миналото са били прожекциите на диапозитиви. Нагледността е основен принцип в педагогическата практика. Като добавим към това и въздействието на живия човек-лектор, тези творчески вечери в миналото са се превръщали в истинска културна атракция и са възбуждали силна любов към изкуството. Един от харизматичните и начетени лектори е бил художникът Антон Митов, който организирал серия от художествени сказки, придружени с прожекции посредством магически фенер. Лекциите му будели винаги голям интерес и редовно се посещавали. Тесният салон на ул.”Шипка” в София побирал едва около 150 човека, но винаги бил препълнен от избрана публика. Антон Митов изнасял сказки и в различни градове на страната. Бил е изключително усърден в популяризирането на историята на изкуството, илюстрирайки увлекателните си речи с богата колекция от фотоснимки.

Антон Митов завършва с отличие Флорентинската академия през 1885 г. и след обиколка из европейски градове е назначен през същата година за учител в Пловдивската мъжка гимназия. За представените си творби на Първото българско изложение в Пловдив, Митов получава златен медал. Тогава и публикува първата си критическа статия по повод показаното в художествения раздел на Първото изложение. Когато се открива Рисувалното училище в София, през м. септември 1896 г., Антон Митов става преподавател-лектор по История на изкуствата, грижи се за библиотеката на училището и списание „Изкуство”. Лекциите за учениците Антон Митов също съпровождал с прожекции - потънали в тайнствен мрак, те изведнъж бивали озарени от лумналото сияние на шедьоврите. Тази практика за онагледяване чрез тайнствения и приказен апарат по-късно продължава Николай Райнов, както и следващите преподаватели в Художествената академия.

Използването на Магическия фенер от тях е изключително за онагледяване живота и творчеството на отделни художници. Чрез онагледяване леко и трайно се заучава биографията и изгражда правилна представа за личността и творческия образ. Принципът за нагледността е обусловен от особеностите на възприятията и развитието на мисленето. Зрението е основен сетивен орган. Важността е, че нагледното обучение се изгражда не върху отвлечени представи, а от конкретни образи. В човешката памет се запазват трайно онези образи, които се възприемат посредством съзерцанието, такива картини се врязват в съзнанието и лесно се запомнят (даже отвлечени идеи, които без това бързо се изтриват). Ето защо понятията и абстрактното мислене се осъзнават по-лесно, когато се подкрепят с конкретни образи. Образите и понятията са тясно свързани помежду си. Онагледяването при обучение дава възможност да се натрупат нервни възбуждения в мозъчната кора, при които се създават условия за точно и ясно въздействие чрез думата.

Пловдив през 70-те и 80-те на XX век

Посещавал съм в Пловдив през 70-те до средата на 80-те години подобни сказки с прожекционен апарат, „напомнящ лампата на Аладин или кристалната сфера на алхимиците”, предимно за изобразителното изкуство, имаше и по литература. В спомените ми тези творчески вечери са като есенни или зимни празници. В профсъюзния дом на културата в Пловдив акварелистът Симеон Илиев организираше и канеше срещу хонорарно заплащане различни изкуствоведи да изнасят лекции  веднъж седмично.

Прожектирането с диапозитиви се извършваше в пригодено за целта помещение - затъмнено със завеси или специално пригоден салон, прожекционен апарат и прожекционно платно. Лекторите специалисти работеха и живееха в София и понякога публиката се изнервяше да чака заради закъснение на влака. Сказките имаха добра подредба. Творческата вечер се откриваше с увод, няколко сухи думи, казвани от организатора за лектора и художника, макар предварително тези данни да се знаеха. След което изкуствоведът изясняваше епохата и говореше или прочиташе нещо като доклад за художника. Най-внушителна беше частта с прожекцията. По време на прожекцията се разказваше биографията на художника и какво показва според предварително набелязана схема. При някои изкуствоведи забелязвах , че са отбелязвали отстрани на плана върху кои моменти трябва да се спре по-подробно в тъмнината. Със свои думи лекторът правеше свръзка между кадрите, защото повечето пъти те се нуждаеха от допълнителни обяснения. При сказките в профсъюзния дом на културата в гр. Пловдив помощник на лектора регулираше движението на диапозитивите. На други подобни прожекции, напр. в Пловдивската библиотека и Младежкия дом, си спомням, че художникът Минчо Панайотов сам управляваше техническия апарат. Той най-добре си знаеше кога по-бързо да сменя кадрите, за да съсредоточава вниманието върху същественото. Дефектите по време на прожекции и липсата на синхрон между лектор и прожекциониста не пречеха вечерта да изглежда прекрасна. Някои лектори след прожекцията беседваха с публиката и поясняваха. Организаторът, акварелистът Симеон Илиев, винаги намираше да разкаже някакъв интересен спомен – разсъждения по темата, т.е. какво бил казал еди кой си именит български художник, с който се познавал лично (напр.Щъркелов или Бешков). Накрая поднасяше цветя. Понякога вечерта завършваше с прожекция на филм, свързан с представения художник. Сказките се илюстрираха с около 12-24 диапозитива (най-често бяха между 15-20).

Прожектирането на диапозитиви в творческите вечери така силно  въздействаше, че често пъти публиката ръкопляскаше възторжено и искаше някои картини отново да се върнат на екрана. Тези сказки с магичен фенер приучаваха към устен разказ по зрителни възприятия.

Присъствал съм и на подобни вечери с допълнителна музикална част и концертно рисуване.

Никола Алваджиев и "Пловдивска хроника"

Никола Алваджиев описва в своята „Пловдивска хроника”следния факт:

„До 1904 г., когато в Пловдив за първи път започнал прожекции електрическият кинематограф, при всяка вечеринка имало номер с магически фенер, представящ неподвижни картини в увеличен размер. Във в-к „Пловдив” от 11 април 1896 г. четем  „Вечеринката с магически фенер...”. С него работеше господин Иван Тонжоров. Между другото бе показано „едно пътешествие до Северния полюс”, „едно ескимоско село”, „ликовете на Станлей, Толстой, Едисон и др. Всички главни картини той придружаваше с коментари, насочени да се ползват слушателите.”

В „Пловдивска енциклопедия” на Георги Райчевски не е отбелязано нищо за Иван Тонжоров. Името му се среща в изследване на д-р Аделина Странджева: „Иван Тонжоров през 1869 г. побългарява от английски „Кратки начала от нравствената философия” на американеца Франсис Целанд”. Сред дидактическите разказчета е и краткото „Часовник с будилник” – илюстративно четиво за сънлива госпожа и един часовник, устроен да бие с глас в час желан от притежателя, пояснява авторката.

Както се спомена, в Пловдивското изложение през 1892 г. много от чуждестранните изложители са предлагали „Магически фенер”, „Панорама”, „Калоспинтерокромокрен”, с които се прожектирали „билюрени стъкла”(фотографически изображения) на забележителности от Европа, пейзажи и зверове...Става дума за представления с магически фенер върху предмети по астрономия, геология, зоология и други научни и любопитни предмети.

Иван Тонжоров и Американското класно училище

По-късно в-к „Пловдив” (от 5 март 1897 г.) разказва подробно за използването на оптическия уред в проява на пловдивско евангелско общество. Този документиран факт ме насочи към следното предположение за изясняване неяснотата около Иван Тонжоров. През 1860 г. в Пловдив се основава Американско класно училище от д-р Джеймс Кларк, ръководител на протестантска мисия в града. В това училище се преподавало на високо ниво алгебра, геометрия, физика, астрономия, анатомия с физиология, морална философия и английски език. Учебното съдържание било подходящо онагледено и предизвиквало интерес и сред учениците от българското Епархийско училище „Св.св.Кирил и Методий”. Георги Райчевски обяснява, че се закрива през 1869 г., защото не успява да се превърне в духовно училище с протестантска насоченост. Доколкото успях да проследя след разговори и проучвания, през август 1862 г. пристига като момче в Пловдив Иван Тонжоров и се записва в наскоро отворилото се училище. За съжаление не съм разговарял с Георги Райчевски, какво е имал предвид в енциклопедията си като отбелязва, че това училище било с едногодишен курс на обучение. Защото някои данни посочват, че то било една американска петокласна гимназия с пансион, където учениците спели и се хранели. Американското класно училище е било първото в България, където по онова време се правели опити по физика и химия с апарати и химикали и които били посещавани даже от външни ученици и любопитни хора. Всъщност училището било научно-богословско заведение с американски учители. Така се обяснява информацията от в-к „Пловдив” (5 март 1897) за използването на магическия фенер в евангелското общество.

Виждал съм запазени „диапозитиви” от същото време и за сказки към православни дружества, отпечатани гравюри - подобни по стил като тези от Юлиус Шнор фон Каролсфелд от 1860 - на тънка прозрачна хартия в размер 7,5см. х7,5см. със заглавия на сцените на френски език, побългарени с ръкопис върху празни или светли незначителни полета от кадрите.

Магичният фенер и градските развлечения

Магическия фенер се използвал в Пловдив не само за тесните специалности в научната и културна област (с нагледното обучение), или  в религиозната област като вероучение, т.е. при строго ограничени по обхват общности. Тези представления били и част от градските развлечения. Ето какво пише в-к „Марица” от онова време:

„Карнавалът. Пловдив винаги се е отличавал с веселия си живот. Лятно време прохладни разходки по тепетата, залесени вече като букети, благодарение на грижите на уважавания от всички бивш кмет г. Хр. Г. Данов, а зимно време разни спектакли (вечеринки с магичен фенер), театри и пързалки. Сега като настъпва сезона на карнавала, пак оживление от друг сюжет. Обаче карнавалът има си и своята опака страна. Мнозина коцкари или въобще злонамерени лица извършват плановете си скрити нарочно в маски, за да не биват познавани. Такива субекти са крайно опасни, понеже човек мъчно може да ги познае, за да се предпази от посегателствата им. Ние препоръчваме на кметството една мярка, която се практикуваше няколко години по-рано. Никому да не се позволява да се маскира без да притежава разрешителен билет от кметството... По такъв начин, мислим ще се положи някаква преграда по пътя на някои джебчии”.

Вечеринките били предназначени за млади или стари и се осветявали с мъждукащи газени лампи. Имали си сценарий, предимно от две части – слова, литературно четене или декламация, както и музикални изпълнения. Втората част танци. За паузите между частите – отворен бюфет.

Освен с вечеринки, пловдивчани се развличали с театър, цирк, концерти, опери, а по-късно и кинематограф. Ще цитирам обява за навлизането на електрическия кинематограф:

„На площада са построени големи платнени театри. В единия от тях пловдивската публика утре вечер ще види електрически кинематограф-биоскоп, който е по-усъвършенстван от другите. Електричеството, което движи живите картини, се сдобива от локомотив, управляван от господин Митлош Адолф. Почитаемите любители ще видят панорама, в която през стъкла се виждат разни градове, палати, морета, параходи и последните руско-японски сражения.”

Мутоскопът

Във вестник „Вечерна поща” от 1902 г., в брой, където Александър Божинов на първа страница публикува своите „Типове дами”, се чете следната обява:

„За пръв път в България! Най-голямото чудо на денят е МУТОСКОПЪТ. Последно изобретение на науката. Живи картини. Гледки комически и хумористически разни типове. Може да се видят в магазините на Гаки Трифонов, ул.”15 Ноември”, срещу „Червен рак”. Вход свободен”.

От краткия преглед става ясно, че към прожекциите на диапозитиви (след усъвършенстването на технологиите – кино, телевизия, компютър), загубва интерес само  публиката, търсеща забавления.  Обаче като онагледяване за обучение, вълшебния свят, роден от магическия фенер е незаменим – това  е завещанието и на нашите комикс класици, отговор на трудно разрешимите съвременни естетически проблеми. В наши дни, когато информационният поток във всички сфери на знанието неудържимо нараства, се стига по необходимост до тясната специализация, та да може да се овладее необходимото за дадена личност. Ето защо днес комиксите не са вече”GADGET”, но са изкуство, предназначено за определена публика или общност (различаващи се по местоживеене, социално положение – учащи, пенсионери, вид работа, възраст, вероизповедание, интереси и пр.)

------

За да намери своето място в новия световен ред, съвременното комикс изкуство е необходимо да изясни взаимодействието си с езика от представленията с магичен фенер, защото киното, телевизията, интернет са усъвършенствани технически форми на комикс езика. Все по-ценени ще стават жанровете и езика на българските класически комикси. Но тъй като механиката е технология, ще е необходимо да се направи кратък преглед за разликата между двата типа гледане: механичния и символичния.

 

 

Още по темата:

 

 

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.