Георги Чепилев: Размисли върху комикса на Таня Божинова "Детска игра" за конкурса "Игра на война" Булгакон 2019

05.10.2019
Снимка 1

Бях погълнат и възхитен от комикса „Детска игра” на Таня Божинова за конкурса „Игра на война”. Несъмнено авторката е уловила нещо много важно за темата.

Основната клетка на човешкото общество е семейството. Без самообладание и въздържаност няма семейно щастие. Благополучието или нещастието на хората зависят от това как са възпитавани децата в семейството. А всяко дете има свои характерни особености, свои наклонности. Както казва един философ: „Да родиш деца е дело на природата, но да ги научиш и възпиташ на добродетели е дело на разум и воля.“

Често човек иска да бъде любим, но затова страда. А решението е да започне да обича, да не бъде егоист. Младенецът няма сили да върши нищо, не може да иде сам при майка си, но я търси, вика, плаче. И тя го съжалява и се радва, водена от любов – нежно го взема, за да го нахрани. Известно е, че жената живее повече със сърцето, а мъжът – с ума си. Св. Августин посочва следния интересен пример: „ Виждал съм аз и съм бил свидетел на ревността на един младенец: да говори още не можеше, но побледнял, с отровен поглед гледаше своя млечен брат“. Когато се хранил не можел да търпи редом до себе си равния по съдба. Но човекът е човек не като отделна биологична единица, която може да живее сама, а преди всичко като нещо, което стои в необходима връзка с другите и което само благодарение на това необходимо дадено съотношение спрямо другите, е човек и ценност. Първият, който се изпречва пред моето „аз” и става за мен „ти”, не е някой си индивид, а е майка ми и баща ми. По-нататък първата проява на човека, която го отличава от животните е езикът. Заговаря се на майчиния език.

Символична картина за всички злодейства на човек над човека е историята за братоубийството на помрачения от завист Каин. Няма мир, където има злоба. Във войната се крие една тайна страст, към която човек е здраво привързан и затова пълен мир е невъзможен. Съществуват три възможни отношения между хората: 1) вражда до гроб; 2) взаимно помирение; 3) единият непримирим, другият търпи и прощава.

Поводите за вражда са различни. Враждуващият под напора на своя гняв може да убие.

Тук е мястото да кажа какво разбирам под страсти. Вълненията, когато се повтарят много пъти, стават страсти. Под душевно вълнение, научно наричано афект, се разбира внезапно избухване на чувство, което възпира свободното и естествено съединяване на представите. А страст (може да се нарече „разположение”) е такова движение на чувството, което е станало втора природа, вкоренила се по привичка. Чувството започва често като афект и ако постоянно намира храна, преминава в страст. Например гняв и скръб са афекти, а отмъстителност и тъга са страсти. Повторението усилва само страстта, но отслабва афекта.

Художничката на комикса се е фокусирала и върху храната. Храната е наша жизнена потреба,  приемаме я, за да извлечем необходими вещества за хранене на тялото и поддържане на живота. Човек може да направи чрез готварското изкуство нехранителни природни вещества – хранителни. Например суровият картоф се сварява, суровото брашно се пече и превръща в хляб, каша с масло е по-лесно смилаема и т.н.

Забелязано е, че употребата на една или друга храна влияе както на телосложението, така и на характера. Ако човек се храни само с месо, той е склонен към раздразнителност и художниците го сравняват с граблив звяр. Обратно - растителната трева напр. на тревопасните или добитъка отслабва умствените им способности и забавя всяка дейност. Човек има вкус и ако не е развален, чрез тази способност се избира полезното за организма в даден момент.

Вкусовите усещания се разделят на три дяла: 1) вкусови усещания в пряка връзка със стомаха; 2) собствени вкусови усещания; 3) осезателни.

Свързаните със стомаха се разделят на вкусност и невкусност. Противоположното на вкусност е отвращението.

Към вкуса в собствен смисъл се отнасят сладкото и горчивото.

Вкусовото удоволствие или наречено още наслада от благоприятното дразнене на вкусовите нерви, е остро усещане и не може да се опише с думи. Горчивината е страдание на вкуса.

С осезателните нерви езикът усеща щипещите: солен, кисел, оцетен, лютив и пр. подобни вкусове.

Органът на вкуса е езикът, а чувствителността му се намира на горната му повърхност.

Чувството вкус е съединено с началото на хранопроводния канал и е източник на наслада и страдание причинявани от храната. Както и средство да се разпознава добрата храна от лошата.

От хранителния инстинкт се развива лакомия, изнеженост, леност и др.

Ето защо има два вида страсти, причинени от храната. Чрез тях се задоволява не нуждата на тялото а страстта.

Първото, когато човек търси приятност в храната и не винаги иска да яде много, но желае да бъде вкусно. Пленен от приятния вкус, обхванатият от тази страст задържа дълго храната в устата си. Тази страст в Богословието е наречена „гърлоугодничество”. Другата се нарича „лакомия” или „чревоугодничество” – когато не се интересува от вкуса на храните, а само да напълни своя стомах. От тези двете произлизат „ненаситност”, „преяждане”, „разкош на масата’ и пр.

Желанието винаги има конкретни предмети задоволяващи потребности. У човека се събуждат и раждат постоянно различни желания – ту за един, ту за друг, ту за трети предмет. Желанията се роят и искат да бъдат задоволени. На човек му предстои избор да реши какво да прави с тези желания, кой от пожеланите обекти да предпочете. Действащата сила е волята, която желае да придобие нещо приятно за себе си и не иска обратното. В комикс изкуството много важно е сблъсъкът на волите на действащите лица. Комикс творбата проследява кой какво иска и какво прави, за да го постигне, нещо като „Игра на война”. Завладеният от страст много се сърди и гневи, ако има препятствия за задоволяването.

Насладата естествено съпътства вкусването на приятна храна, но когато се вкусва храна за наслада, за угаждане, тогава се изпада в чувственост. Затова желателната способност може да е в правилно или в хаотично сътояние.

Страстта не изключва спокойното обмисляне. Този факт е използван в комикса на Таня. Мислите на героя са разкрити чрез вътрешен монолог. На някои места и с пояснителен текст. Такъв способ да се разкрива това, което произтича в съзнанието на героя  е почти невъзможно в театралното изкуство. Театърът е беден в средствата си за показване на скрити мисли, в сравнение с художествената проза. Но като патриот на деветото изкуство ще кажа, че в комиксите няма подобно ограничение и героят може да действа по един начин, а да мисли съвсем друго. В комикс граматиката има определени правила за показване на вътрешни мисли. В комикса „Някога край Искър”, публикуван в „Диаскоп” през 2008 г. има подобен образец: стрелката от балона с речта (посочваща кой произнася думите) се подчертава с пунктирна линия или замества с редица малки кръгчета, може и елипси. Но много важно е при изписването на вътрешната реч думите на мислите задължително да се затварят в скоби, напр.: / Въпросът за древността на човека възбужда спорове./ -  цитат от „Някога край Искър”. В кадъра изследовател пътува с влак, разтваря вестник, но мислите му не са свързани с движенията.

От пловдивско комикс дружество „Диаскоп” пожелаваме на авторката Таня Божинова нови творчески върхове!

 

Вижте комикса в "Диаскоп" тук

Таня Божинова в "Диаскоп":

Национален конвент Булгакон 2019: Наградени автори от конкурсите за фантастичен разказ и фантастичен комикс на тема "Игра на война"

Конкурс за фантастичен разказ "Игра на война" обявява Клуб по фантастика, евристика и прогностика "Аркадий и Борис Стругацки" 2019

Конкурс за фантастичен комикс "Игра на война" обявява Клуб по фантастика, евристика и прогностика "Аркадий и Борис Стругацки" 2019

Георги Чепилев за конкурса "Паралелни реалности": "Пътуване към Сериомдон" от Таня Божинова

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.