Емил Верхарн: "Малки градове"

Тези малки градове, прекалено набожни и старички, тези малки градове, деформирани и притихнали зад разрушаващите се крепостни стени – ето ги, по продължение на бреговете на Мейн и Некар, целите в хълмчета и завои, целите в рани и язви, и тук, и там, по площадите – техните камбанарии, техните кули, техните арки. Вехтории от църкви, с шуплести като гъби камъни, с пепеляви и червеникави клиновидни каменни блокове по сводовете, с изкривени и осакатени през годините перила; това, което им е останало от светците върху пространствата със скулптурни изображения и под преддверията, показва вече само нещо като дворец на чудесата на душевната сила. С откъснат крак, лишени от едно стъпало, едноръки или с патерици, великите са забравили достойнството на техните скулптурни форми и строгото и точно поведение в техните отношения. Те са добронамерено изкривени и леко смешни. Връщат се от пазара на мизерията от преди сто години, увековечават отминалите болести; и са свалените от власт и бедните, а също така и просяците, които всеки ден сядат пред вратата на църквата и усвояват по братски техните жестове и тяхната походка. Хора от плът и известни личности от камък живеят наедно, оказвайки влияние едни на други, а вечер, когато с пресъхнали гласове се молят малкото вярващи, пристигащи на вечерна служба, може да помислиш, че статуите са тези, които шепнат – думите, които винаги са едни и същи – че истинските устни, които мърдат, са тези, използвани от векове и също – откога мъртви? Колко пъти съм ги чувал да се оплакват и да умират  от скука, когато шибащият дъжд се лееше по островърхия покрив на катедралата! Откъснатият квартал тънеше в мрак. Няколко жени се връщаха вкъщи, две по две,  говорейки си  приглушено,  закъснявайки заради поверените по тротоара тайни.

Обичайните фасади приличаха на много дълги едноцветни воали, които прозорците разкъсваха. Манастирът се издигаше по-надолу, на ъгъла на една улица без изход – тази развалина от тухли и стари греди, старателно поддържана спретната и почиствана по Великден и за Голямата Задушница с все същата тривиална сива четка.

По-нататък се виждаше невзрачната манастирска секция на един болнав скулптор, който ваеше богородици и отскоро – известни щастливци, толкова набожни, че представляваха нещо като благочестиво допълнение към присъщата строгост на вярващите, чиито запазени окървавени късове на списъка с мъченици някога бяха за тях основната насъщна духовна храна.

Фотографът на митрополията живееше отсреща. С тънки очила на върха на носа, с показалец на гърдите, втъкнат в бутониерата на расото, той разказваше на групите от млади семинаристи за папи и прелати с леко издължено свещеническо чело, а около шията и по ръцете са се отрупали със скъпоценни камъни; релефните изображения на стари жени – изпити, надупчени, сухи, някак длъгнести за различните молитвени броеници; тлъсти, надути епитропи, чиито търбуси предшестваха кортежите на Господните празници; в края на краищата някаква смущаваща тератология'49 от разсилни, носещи свещи, и клисари, веещи хоругви.

И аз често в лоши моменти сънувах едно мое бавно самоубийство, обмислено там, тихичко. Ще положа цялата си воля, за да се разложа и да се размножа в практични невменяеми, да си смаля сърцето и мисълта, да се затворя в едно менгеме от низка престореност и точност. Ще прекършвам всяка мечта, с цялата си сила, с цялата си пламенност. Бих станал бледия и невзрачен минувач по тези улички, облечен в черно, издължен от изтърканите и чисти дрехи, с неизбежната скъпа книга под мишница. И ръцете ще станат дълги и меки, очите – злобни и мрачни, а походката – жалка. Така ще се накажа като един страхлив палач, който не е могъл да бъде съвършен. И може би в такъв момент, в края на живота, някаква истина, злобно и продължително смачквана, ще си отмъсти толкова ясно, че би се появила в един следващ ден и неудържимо ще възбуди злобата, която всеки таи сам към себе си.

„Сосиете нувел“, 1894

-------

49 Наука, която изучава абнормалното развитие на организмите. – Б. р.

--------

Фото: ©Диаскоп, "Света Богородица ни пази", Австрия, Kufstein

От книгата на ИК Гутенберг "Пламъци над календара", 2016
Брой страници: 144
Цена: 14 лв.

• Публикува се със съдействието на издателството.

Eмил Верхарн в "Диаскоп":

Писма до Гео Милев

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.