Рен Пауъл: "Формата на изменчивостта"

Превод от английски: Юлияна Тодорова

В годината, когато се преместихме в тази огромна къща, реших да се възползвам до край от стаята, която нарекохме „ателието”. Имах твърдото намерение да се захвана отново с техники за изразяване, които бях изоставила през годините – поради най-различни причини.

Но само след няколко месеца престанах да посещавам местните групи по рисуване на ескиз. Всички модели бяха слаби, жени на по двайсетина години в „чаровни” пози. Прави линии и малко движение.

Беше досадно и деморализиращо.

Събрах си скицниците.

Като студентка няколко години изучавах рисуване в ателие, преди да си сменя специалността. Спомням си един модел от час по рисуване на модели, която беше висока, слаба и малко над 20. Позираше с доста голяма самоувереност. И въпреки че беше гола, позите й винаги бяха дискретни.

През почивките тя бързо навличаше робата си и обикаляше художниците, като изрично заговаряше младите мъже в курса. Внимателно оглеждаше платната на стативите, за да види как са интерпретирали тялото й с въглен. Понякога поставяше ръка на рамото им и се облягаше, дишайки във врата им. Малкият й ритуал видимо притесняваше много от тях.

И аз се притеснявах от него – и, предполагам – по съвсем различни причини.

Играта на надмощие субект-обект е много по-сложна отколкото си въобразяваме. Предполагам отчасти защото културата ни бърза да смеси красотата със сексапила, а той е сила.

Сега си мисля: може би съм имала късмет, че отрано привикнах да бъда невидима сред високите слаби красавици в стаята. Никога не съм се смятала за субект, нито за обект (или орнамент) – а за наблюдател. Така се остарява толкова по-лесно.

Обаче като наблюдател не винаги съм била мила в интерпретациите си.

И често съм стояла засрамена в ъгъла на света – поради толкова много причини.

Спомням си един друг модел, който също ни позираше в онези часове по рисуване от натура. Тя винаги носеше провиснала шапка за слънце и ни намигаше. Понякога заставаше на главата си по време на двеминутните скицирания. Беше – мисля си сега – вероятно над 50. Какво съм си казвала тогава? „Старица”.

Честно да си кажа, безочливата й непринуденост по отношение на собственото й тяло караше повечето от нас да се чувстваме неудобно. Позите й в никой случай не бяха дискретни. Понякога премествах статива си, само за да не се окажа директно пред срамните й части.

Сега? Как ми се иска да я бях поканила на кафе.  

Една красива мисъл: уроците се учат дълго, след като учителят е напуснал живота ни.

Майсторството при всяко средство на изкуството е в умението на творбата да предизвика синестезия. Всяко произведение зависи от субективния опит на зрителя – и от смисъла, който му придаваме – заради претенциите му като произведение на изкуството. Всеки от нас е изначално отговорен за това, че му вдъхва живот от нашия собствен.

И ако – в някакъв момент – си помислим, че виждаме обективно отражение на света като такъв: това наистина ли е произведение на изкуството? Е, … няма такова нещо като „света като такъв”. Няма такова нещо като „в някакъв момент”, защото времето съществува в съзнанието и паметта, така че нищо не протича по права линия. Самият свят криволичи назад, като се огъва постоянно – винаги недискретен в това да излага натрупването на случилото се преди – като се приближава все повече и повече към пълнотата на живота, към Красотата.

Рисуване от натура

Украсата не е съдържание. И светът винаги ще отхвърля украсяването. Той ще изкривява правите линии, които толкова се мъчим да му наложим.

Има сила в това да отхвърляш общоприетата идея за красота. Да я отхвърляш безочливо. Защото това е да признаеш съдържанието на собствения си жизнен опит.

Това е моята ars poetica.

За Рен Пауъл

Рен Пауъл, артистичен псевдоним на Карин Лий Тюдор, е родена в Калифорния. Тя е поет, драматург, преводач и преподавател по театър и драма. Сменя местожителството си 42 пъти и променя името си три пъти, преди да се установи в Норвегия. Работила е като ПЕН представител на Норвегия за Международния комитет на жените писателки. Помага за създаването на Международната мрежа на градовете с бежанци и е редактор-учредител на онлайн литературните списания Protest Poems.org и Writing Under the Influence. Понастоящем е помощник-редактор в Poemeleon. Водила е семинари по творческо писане, финансирани от Съвета по изкуствата в Норвегия.

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.