Ангелина Василева: "Лято с литературни легенди в Девън и Корнуол"

31.07.2020
Снимка 1

Четиво с продължение

 

Внимавай какво си пожелаваш

Ако можех да избирам кое място в Англия да посетя първо, графствата Девън и Корнуол навярно щяха да бъдат към края на списъка с желанията ми. Аз съм книжен човек.  Две клиширани литературни препратки – „Разум и чувства“ на Джейн Остин и „Баскервилското куче“ на Артър Конън Дойл  в съчетание с осеян с мини и кариери пейзаж като триумф на индустриалната революция едва ли биха могли да се състезават в представите ми с Лондон, Кеймбридж, Оксфорд, Страдфорд на Ейвън, или Езерната област на романтиците.

Но съдбата крие изненади. За мен беше подготвила... курс за учители по английски език в Барнстапъл, Северен Девън. При това без никакви усилия от моя страна. Участвах за пръв път в годишна конференция на Българската асоциация на преподавателите по английски и влязох с колеги в една зала, където трябваше да чуем доклад за дейността на организацията през изминалата година. На вратата някой взе баджа с името ми и го прибра в голяма кутия без да ми обясни защо. Залата беше претъпкана и вече се готвех да си тръгна незабелязано, когато най-неочаквано чух името си. Избутаха ме на сцената, където мъж в сив костюм и по английски широка усмивка държеше в лявата си ръка кутията, а в дясната размахваше баджа ми. Бях спечелила 10-дневен курс за преподаватели от лотарията на езиковата школа SOL в град Барнстапъл, Северен Девън.

Промяна в пейзажа

Първото нещо, което трябваше да направя, преди да тръгна за курса на SOL, беше да се разделя с представите си за югозападното крайбрежие от средата на ХХ век и да се подготвя за новите реалности.

Разположени на полуострова между Ла Манш и Атлантическия океан, Девън и Корнуол са известни туристически дестинации в Западна Англия с впечатляваща комбинация от пасторален фермерски пейзаж във вътрешността и изключително красиво, макар и сурово крайбрежие. „Назъбено“ от надвесени над морето скални клифове, то изненадва с прекрасни пясъчни ивици и  приютява пъстри рибарски градчета с бели яхтени пристанища. И определено днес туризмът  и земеделието са водещи индустрии в  Девън и Корнуол. Но не винаги е било така.

От древни времена богатите залежи от калай, мед и някои редки метали  давали поминък на голяма част от населението.  Рудодобивът и металургията достигнали своя апогей през XIX век и имали изключителен принос за индустриалната революция в Англия. Но запасите с времето намаляли, опитните английски миньори заминали в САЩ и през ХХ век отрасълът започнал да запада. През 1998 г. била затворена последната калаена мина в Саут Крофти. Промишлените пейзажи в двете графства – мини, кариери, стоманолеярни, работнически общежития – влезли в Списъка на Юнеско на световното културно-историческо наследство. А югозападното крайбрежие се наредило сред най-бедните райони в страната...

Но времето не търпи празни пространства. И в Девън и Корнуол се появили нови възможности, най-вече за малкия и среден бизнес. През ХХ в. там си пробиват път два нови отрасла в сферата на услугите, които взаимно се допълват – туризмът и преподаването на английски език за чужденци.

От северозапад хладните води на Атлантическия океан и Келтско море не винаги предразполагат към къпане, а големият марж на прилива два пъти в денонощието крие сериозни опасности и за най-смелите плувци. Но вълните са идеални за сърфинг. От другата страна на полуострова мекият климат на Ла Манш дава на залива Торбей славата на Английска Ривиера.

С прекарването на железопътен транспорт в  района в края на XIX в. летните  ваканции на югозападното крайбрежие стават на мода, първоначално за здравословна смяна на климата, а по-късно и за придобиване на малко тен. Романтичните рибарски селища и златистите плажни ивици привличат все повече англичани от вътрешността на страната.

След Втората световна английският език се налага като водещ в международните комуникации  и това инициира създаването на многобройни школи за изучаването му от чужденци в страната. Закътаните градчета в Девън и Корнуол се ориентират към предлагане на езикови курсове на конкурентни цени в сравнение с реномираните университети и големите градове.

Двете тенденции се срещат успешно, за да придадат нов облик на икономиката на региона. В негова полза са природните дадености  и богатото културно наследство от келтски и римски времена. Към тях туристическият бизнес прибавя съвременни „културни икони“,  свързани с големи имена в английската литература. Култовите книги, филмите по тях на широк екран и най-вече телевизионните им версии влизат в ежедневието на обикновения човек и той започва да мечтае за света, пресъздаден от тях. И да пътува, за да го изживее.

Автобусът на SOL ни поема от летището в Лондон. В последния момент разбирам, че нашият курс има специален бонус. Някъде по средата на пътя към Барнстапъл спираме, за да разгледаме Стоунхендж. Под ситния дъжд се смесваме с тълпата, запътила се от всички краища на света като нас да види известния магелитен паметник.

Всъщност, Стоунхендж е пред очите ми почти всеки ден на корицата на учебниците, по които преподавам. Заедно с Биг Бен   и чудовището Неси, той е сред най-често срещаните символи на Великобритания в многобройните системи за изучаване на английски език. И естествено, те превръщат местата, за които говорят, в дестинации, които всеки трябва да посети.

На входа получавам слушалки с аудио гид, но сред толкова хора ми е трудно да се ориентирам. В равнинния пейзаж губя перспектива. Огромните стълбове ми изглеждат прекалено уеднаквени, окръглени и подредени. Търся някакъв връх, ръб, или ъгъл, с който да ги съизмервам. И се сещам за картината на големия английски пейзажист Джон Констабъл. Тя била представена на лятната изложба на Кралската академия през 1836 г. Описанието ѝ в каталога, предполага се от самия автор, било: „Мистериозният паметник Стоунхендж, издигащ се самотен сред голия безкраен пущинак, толкова несвързан със събития от минали времена, колкото безполезен в настоящето, ви отнася назад отвъд всички исторически документи в мрака на един напълно неизвестен период.“

 

Стоунхендж на Констабъл е от времето преди обектът да бъде реставриран и превърнат в туристическа забележителност. Само няколко стълба са изправени, други са килнати, трети са проснати в безпорядък един върху друг. Картината е изпълнена с мрачна мистичност, навярно защото художникът я рисувал скоро след смъртта на жена си и най-близкия си приятел. Но в небето над руините извън времето сияе двойна дъга.

Каменните блокове в средата на безлюдната равнина Солзбъри от векове будели човешкото любопитство. Въображението се опитвало да ги свърже с нещо  познато. В духа на легендите за крал Артур през 12 век мнозина вярвали, че магьосникът Мерлин ги преместил от Ирландия, където гиганти ги донесли от Африка. През 17 в.  се пръкнала теория за Стоунхендж като друидско светилище. По-новите версии са, че бил обсерватория и дори лечителен център. Но той стоял сам и безмълвен в полето много преди появата на тези митове.

Съвременната археология  датира изграждането на Стоунхендж от периода между третото и второто хилядолетие преди новата ера. Реставрацията му започнала в началото на ХХ век и се провеждала на етапи. Видът, в който ни е познат днес, е от 1963 г. През 1986 г. бил  включен в Списъка на културното наследство на ЮНЕСКО. Притежание е на английската корона и се стопанисва от фондация Инглиш Херитидж. Всяка година го посещават 800 000 туристи.

Когато автобусът тръгва, дъждът най-после спира. Обръщам се назад за още един поглед към Стоунхендж.  Над него току-що изгрява дъга.

Юли 2020

 

следва

На снимките: пейзажи от Девън и Корнуол

 

Ангелина Василева в "Диаскоп":

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.