Силва Фишерова: "Битката на цветето" - "Световният градски часовник"

02.10.2020
Снимка 1

Превод от чешки език: Димана Иванова

 

Битката на цветето

Подарих цвете и започнах да вадя

листенцата му

от върхушката на подземната вода

и от слузта на калта

на светлина,             и цветето крещеше,

 

цветове листенца стъбла корени

се разпукваха и растяха

и не се виждаше кой е победил

битката на цветето,         и цветето крещеше,

 

когато поисках да се напия

сутринта то се показа пред мен на прозореца

и изяде светлината

 

                                 и в тази нахална тъмнина под листенцата му

                                  видях 

                                  купчина малки бледи творения

                                  без очи и кръв,

                                  как се хранят с мълчание и тъмнина,

                                  тези слуги на любовта, които умираха

                                  в името на даренията си.

 

 

Летището в Ротердам

Резултатът: незаслужено 
чувство на благодарност
и дълг.
Не съм ви молила
да го спасявате. 
Малката Виола се молеше
петдесет пъти „Отче наш“ на вечер.
Всъщност това, което се вижда от самолета,
не са соларни панели,
но парници, парници, парници.
Преработи живота си така,
че да става за ядене – 
така написа в стихотворението.
Fuck, fuck, fuck.
Не мога да избягам от Виола, нито от баща ми
дори и от всички вас, цветари,
безделници
какво се блъскате един в друг
клатите глави
като тези ваши крави
които имат сирене в корема
деликатеси 
и повтаряте на чешки език
с ужасен акцент
Преработи живота си така,
че да става за ядене.

 

Из стихосбирката „Световният градски часовник“ (2017)

 

За Силва Фишерова

Силва Фишерова е родена през 1963 г. в Прага и е чешка поетеса, прозаичка и класическа филоложка. Завършва езикова гимназия с профил – френски език в Бърно, след което през 1983 г. започва да учи философия във Философския факултет на Карловия университет в Прага. През 1985 г. се прехвърля класическа филология в същия факултет на Карловия университет, където се дипломира. В периода 1995-2003 учи докторат в катедрата по класическа филология, който успешно защитава с дисертация на тема „Могат ли да лъжат Музите?“ Работи като преподавател по старогръцка литература, религия и философия в Карловия университет в Прага. Автор е на дванадесет стихосбирки: „Трептенето на състезателните коне“ (1986), “Големи огледала“ (1990), „В подземния град“ (1994), „Шанс“ (1999), „Кърваво коляно“ (2005), „Чудо“ (2005), „Ангел на кон“ (2007), „Всичко това е зад ъгъла“ (2011), „Море“ (2013), „Сестра на душата“ (2015), „Световният градски часовник“ (2017), „Църква за пушачи/A Church for smokers” (2019). Автор е и на редица прозаични книги и книги за деца.

 

Димана Иванова в "Диаскоп"

"Азбука на желанията"

"Урок по плуване" и други стихотворения

Представяне на стихосбирката "Som ako morská voda" на Димана Иванова в Посолството на Словашката република в България

Олга Стехликова: "Знаеш ли, скъпи" - "Удивителен знак като мачта/Портрети"

Мартин Солотрук: "От дивите полюси на любовните игри"

Милан Дежински: "Островът на Клодие Стублер"

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.