Георги Чепилев: Логично-смислово възприемане на комикса "Заговор в двореца". За творческата изразност на Александър Денков II

Из книгата

"Formation of the Bulgarian Comics Genres in the Period 1890-1980"

Първа част:

Рисунките на Ал. Денков за "Храбрият ескимос" - фойеверки от остроумна и поетична фантазия

В редакциите на социалистическите издания за разкази в картинки се изискваше партийност на изкуството и се водеше борба срещу формалистичните похвати. Заради този бюрократичен и идеологически натиск тогавашните комикси изглеждат днес повърхностно - живи, но без вътрешен смисъл, подкрепен от изразните средства. Главното в изкуството е всеки технически прийом да бъде използван за главната цел на творбата – образната изразителност. Комикси, в които доминира поетика, бяха отхвърляни  от официалната цензура в държавата на вождовете. В списъка на забранената литература комиксите на Царство България изглеждаха съмнителни за подражание. И срещу техния поетичен език се поведе кампанийна борба до смачкване на вражеското упадъчно изкуство. Това е причината да не анализирам комиксите от списание „Дъга” при проучване езика на българските комикси – техния изразен език е реформиран и приспособен за материализма, подобно на правописната реформа, наложена от левите политици.

Не искам да бъда разбиран погрешно, със сигурност между художествените произведения на социализма има постижения. Но те са въздействащи предимно за своето си време и общност, или исторически материал. А тези качества не са достатъчни да впечатлят съвременната глобална сцена.

За съжаление на много от майсторите на комикса, работели през последните години на Царство България, официалната критика на социалистическото изкуство не допусна да продължат развитието си в тази област. Някои от тях наградиха със звания, но за заслуги към социалистическата държава.

По запазените от унищожение отпечатани през Царство България  комикси може обаче да се възстанови езика на българската традиция в образната писменост.

В предишна статия се описаха изразните средства в комикса на Александър Денков „Храбрият ескимос”. В настоящата ще се покаже, как творческата изразност на Денков се изменя и защитава в друга тема и жанр - в исторически епизод от писателя Змей Горянин” – „Заговор в двореца”. От сравнението на двата комикса може да се разбере логично смисловото възприемане на рисунките.  Комиксът започва да се публикува в "Илюстровано четиво" от бр.81 (29.септ. 1942 г.). Рисунките на Александър Денков за този комикс създават наситена живописна среда. Дворецът, колонадата, хората, тънкото набелязване на каменна стена и пр. внасят материалност, а всичко това в кадрите е обединено с импресионистични черти – разтворено е в трептяща тонална среда. Главното за художника е да предаде представата за тонове и цветове. Затова се забелязват много еднакви места, решени с еднакъв прийом за полагане на щрихите. Контурите изчезват, отстъпвайки на силуета, те не са резки и са продиктувани от желанието да се предаде динамиката на живата форма. Щрихите в повечето места са диагонални от ляво надясно и нагоре. Но има и с обратна посока, напомнящи за лявата ръка, която е по-необичайна, но близо до сърцето. Съпоставянето на разнообразно разположени щрихи създават впечатление за фактура на изобразените форми.Прекъснатите щрихи са групирани в няколко места като отделни цветни петна, но присъстват и светлосенки, направени много леко. Светлосянката се въвежда внимателно, затова рисунките на места са пронизани от светлинни рефлекси. Фигурите са построени предимно като цветни силуети, а понякога когато имат подчинена роля, напомнят сенки в нощна тъмнина.

Пластиката на живата форма е вертикална, тъй като очите виждат преди всичко вертикалните форми. И за китката на ръката, и за динамиката на перото най-удобно се нанасят вертикалните шрихи. Из целия комикс е характерно присъствието на маса вертикални щрихи (най-често в дълбочина на стена) напомнящи за червен цвят и контрастиращи с диагонално наклонени. В дълбочината се виждат удари с черни петна, които се уравновесяват помежду си и „държат” предния план. Като се вгледаме в мраморния под забелязваме , че е трактуван по различен начин от дворцовата каменна стена. В резултат и цветовете са различни. Понякога на пода има отражения, а в стената тъмнината в дълбочината на отворените врати не са с плътна черна заливка, а са като сенчести петна. Лек напев завършва ритмичния ход на стълбите. Пространственият тон понякога се решава с хоризонтални щрихи, напомнящи небесния цвят и подчертаващи цялата осветена повърхност. За рязко отделяне на всички осветени места, художникът въвежда силуетни изображения като напр. решетката от каменната арка.

Щрихите на Денков в „Заговор в двореца” звучат ту в темпо стакато, ту рязко изменят своя ритъм и насока и преминават от тънки „пиано” към „фортисимо” (черни и дебели). Там, където щрихите се пресичат, като че ли се отрича ритмичната основа, а учудващо е на места почти правоъгълното кръстосване, което напълно унищожава усещането за динамика на изразните средства.

Като сюжет комиксът ни въвежда във времето, когато Калоян избягва от Цариград след като загиват двамата му братя Петър и Иван. Цар Калоян бил достоен да разреши важните задачи, които оставили по-големите му братя Асеновци. Най-важната била българскиът народ да се освободи и държавата да бъде призната от другите народи за независима. За да постигне поставените цели, Калоян действа предпазливо, умно и дипломатично.  Той знаел, че византийците не избират средства и ако с военна сила не могат да спрат българското освобождение, ще прибегнат до интриги, коварство, подкупи и измама.

Комиксът ни напомня, че обществените идеали не се явяват сами по себе си, а винаги имат за цел да задоволят нравствени потреби на дадена националност. Гражданските идеали не се пораждат сами, а са зависими  от стремежа към самоусъвършенстване. Личното самоусъвършенстване не е само начало, но продължение и завършък – то обхваща, изгражда и запазва националния организъм. Гражданската форма на нацията живее за него – тя е създадена да го запази като първично придобита ценност. Когато се изгуби в нацията съзнанието за потреба от общо и лично самоусъвършенстване, постепенно умират всички граждански учреждения, защото няма вече какво да пазят. В такива случаи се ражда от паническия страх потреба за единение с единствена цел – всеки да запази кожата си. Но тази идея е най-безсилната и последната измежду идеите, които обединяват хората. От нея се ръководят, когато се предчувства началото на края. Уж се обединяват, а всеки наостря уши, за да избяга при първа опасност. Какво може да спаси държавните учреждения сами по себе си в такъв случай? Парламентаризъм, граждански партии, банки, натрупани богатства, наука, култура – всичко рухва в един миг и безследно изчезва. Човек сред природата и обществото прилича на птица, поставена в клетка. Птицата, макар и затворена в клетка, е свободна да се движи между нейните прегради. От това следва, че свободата на човешката воля не е абсолютна, а е относителна. Затова има два вида свобода: единият вид съдържа елементи на съвсем произволни действия, а другият - на разумно нравствени. Нравственият закон е написан в съвестта на всеки човек и той налага известни ограничения на индивида, за да се гарантира свободата.

Във всеки комикс има сблъсък, конфликти на воли и действия: физическа борба, спор или вътрешен спор. Само в безсюжетните комикси липсват конфликтни герои. „Заговор в двореца” е с ярко изразен конфликт между исторически личности, докато в „Храбрият ескимос” конфликтът е между героите и природната противодействаща сила.

Добре би било да се каже, че Калоян, макар да царува само единадесет години, убеждава папата да признае държавата, да узакони царското му достойнство и оставя след себе си силна и независима българска държава. Освен това помага на сръбския крал Стефан да свали брат си, да получи престола и възстанови православието.

►

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.