Юбилейна изложба на Диаскоп през 2023 година

12.06.2022
Снимка 1

През 2022 г. „Диаскоп” няма да реализира изложба от комикси. Има предложение за юбилейна изложба през 2023 г.

Пловдивското комикс дружество е първото, организирано в България движение за изследване на комикса като изкуство (1983 г.) и първо, реализирало изложби на комикси в България (1987, 2006, 2008, 2011, 2020). Опита, натрупан от комикс изложбите, сме споделили в статията „Комикс салон "ЕВР": Пловдив 2019 – Българската следа” .

Изложбата е публично показване на художествени произведения, исторически и културни ценности. Могат да бъдат световни – когато участват всички държави, международни – от няколко държави, общо национални и местни (регионални).

Изложбите на комикси, експонирани от „Диаскоп” са били: самостоятелни, комплексно участие в обща изложба, ретроспекция, юбилейни, градски, в различни техники и жанрове на комикс изкуството.

Изложбите се различават по място и по време, по вид на участници и по броя на участниците. Организират се комплексни изложби, по отделни видове, по жанрове и по техники. Изложбата може да обединява произведенията по определена тема и тогава се нарича тематична. Изложбите могат да са от съвременно изкуство, ретроспективна, обща художествена изложба, юбилейна и т.н.

Организирането на национална изложба е инициатива, сплотяваща десетки или стотина автори и се явява показ на националното изкуство. Участниците в такава изложба би трябвало да посочват пътя за укрепване положението на артиста в новото общество и изява на отношение към актуалните събития. Организирането на национална изложба от пловдивско комикс дружество е извънредно трудно за реализация начинание, защото в миналото държавните и обществени организации осъществяваха контактите и художествените майстори получаваха покана за участие – лична или чрез регионалното сдружение, в което членуват. Но днес, в тежката в икономическо и политическо отношение обстановка на криза в културата и недоверие в институциите, евентуална национална изложба не може да е авторитет, защото е амбициозно мероприятие на частни сдружения. А частните инициативи са в правото си да определят според свои критерии и интереси правилата за участие. По този начин главната цел на националната изложба — желанието да се влезе в контакт със сънародници колеги с цел взаимно опознаване, обмен на опит, колегиални критични бележки за напредък, може да не съвпада с концепцията и ползата на частната кампания, която дава и реализира предложението.

Главната цел на една национална изложба е задължително да се дава възможност на различни автори и сдружения от страната да покажат своето лично творчество от последните години, своите цели и постижения. Основната роля за установяване на връзка между интелигенцията, в случая е частна организация и тя има правото да сплотява по свой избор. Но да имаш правото или право да съдиш са различни неща. Една подобна организация трябва не само да приема помощ, творци и творби, но и самата тя да помага участниците материално, икономически и културно. И най-важното — комиксът като самостоятелно изкуство в България е все още нелегален и вината затова е основно върху амбициозните комикс сдружения, ако има такива у нас, които не са направили необходимото за поправка на законодателството.

И още нещо, трябва да се каже истината: в процес след пандемия, на световна икономическа криза, на война и година на глад, художествените образи носят идеологически отпечатък с политически симпатии. Тези условия налагат своя мрачен печат и в творбите не може да има бодри и ярки ноти, призоваващи напред, нито радостни форми. В такъв случай какво би могло се представи на една подобна изложба изложба – гняв, скръб или надежда? Сюжетно безразлични листове или използване на изкуството като оръдие за пропаганда, чиито сюжети крещят? Защото лицето на жизнената гримаса се отразява в огледалото на изкуството и изложбата трябва да произнесе присъда — оправдателна или не. Какъв ще е лозунгът на такава национална изложба — може би изкривени от негодувание и физическа болка лица? Може ли тя да скрие ужасяващата истина и да изясни хода на цивилизацията при днешното трагично положение на културата? Бяхме свидетели как се прие екстравагантната маска на изострената скулптура, изобразяваща украинска майка. Това е идеен багаж, привнесен от сатирата и експресионизма против злободневния социален живот. Но експресионизмът изисква от художника задълбоченост, а неговата творба да е непосредствена проповед, разтърсваща чувствата. В българското развитие на изкуството експресионизъм съществува на хартия в рисунките, не в живописта, затова е естествен за родните комикси. Експресионизмът настойчиво утвърждава, че художникът трябва да бъде пророк? Но как се проповядва във време, когато агитационната сила ще се излъчва дори от творби, които не преследват пропагандни цели?

В пловдивското дружество считаме за нескромно да уверяваме обществеността, че творбите ни са с предчувствия и посочват правилния път за развитие на българското комикс изкуство. Ето защо тази година ние продължаваме да работим по план, показан на изложбите през 2020 г — „Междинни форми”, „Лицето на живота” и роман в картини, посветен на Св. патриарх Евтимий Търновски.

За повече информация: „Валентин Ганев, режисьор и актьор и Георги Чепилев, художник в предаването "С любов за Пловдив" .

 

От изложбата "Комикс арт" в Исторически музей, Пловдив, Нощ на музеите и галериите 2008 година

 

 

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

 

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.