Ангелина Василева: Камау Братуейт. Карибски гласове II
25.08.2022
Ангелина Василева: Дерек Уолкът. Карибски гласове I
Ангелина Василева: Куами Доуз. Карибски гласове III
Камау Братуейт /11 май 1930 – 4 февруари 2020/ е считан за един от големите представители на карибската поезия и изследовател на негърската култура в Африка и сред африканската диаспора. Роден е в Бриджтаун, столицата на Барбадос. Има шанс да следва в Англия. Завършва колеж и получава бакалавърска степен по история в Кейбриджския университет с национална стиипендия. По-късно защитава докторска теза в университета в Съсекс. Печели трите най-престижни стипендии за академично развитие – Фулбрайт, Форд и Гугенхайм.
След годините на следването си в Европа поетът работи известно време в министерството на образованието на английската колония Златният бряг. Там е през 1957 г. когато страната извоюва независимостта си и се преименува Гана. Това задълбочава интереса му към африканските традиции и културно наследство. През 1963 г. се завръща на Карибите. Установява се като преподавател в Университета на Западните Индии в Кингстън, Ямайка. От 1992 г. е почетен професор по сравнителна литература в Нюйоркския университет. Голямото му постижение в лингвистиката е, че успява да внесе и утвърди термина „език на нацията“ вместо пейоративното название „диалект“ за описание на нестандартния английски, използван от жителите на Карибите и африканската диаспора.
Камау Братуейт е космополитна личност. Пътува много, учи и работи на три континента - Европа, Африка и Северна Америка, но остава верен на родния си Барбадос. Тази дълбока привързаност откриваме в изпълненото с красива носталгия и решителност стихотворение
Юг
Днес си спомням отново
светлите островни плажове:
синя мъгла от океана
се спуска над рибарските къщи.
Край тези брегове аз съм роден:
звукът на морето влизаше през прозореца ми,
животът се надигаше и нахлуваше в моите дробове
със силата на бурната земя.
Пътувам оттогава: отдалечавах се от островите,
бях в най-каменните градове, вървях в земи на север
сред ужасна киша и градушка,
прекосих безброй безсолни савани и стигнах
до тази къща във гората, където сенките ме потискат
и единствена вода са дъждът и реката с хладен вкус.
Ние, родените от океана, не търсим никога утеха във реките,
те текат като нашия копнеж,
укоряват ни за липсата на усилие и цел,
доказват, че стремежът ни на тях се основава.
И ние негодуваме срещу мъдростта им, свободата:
минават покрай нас докато ние се измъчваме,
очакваме и гледаме как те се спускат ловко към морето.
Но днес бих тръгнал с теб, пътуваща река,
понесен през годините от най-търпеливото от твоите течения,
през болката, която ни разбива, скръбта, която ни възпира,
омразата, която до дъно ни притиска,
през равнини, които ни приемат, продължаваме
и стигаме до морето в шумно шествие.
Вълни искрящи се разбиват във скалите и носят ни прохлада,
след тях пристигат сини миди,
ето ги сламените покриви на рибарските хижи, пътеката
от бели камъчета, и виж!
таралежчета разресват плажовете,
надничат от скривалищата си да ни поздравят.
Те помнят ни тъй както ги оставихме.
Рибарят в лодката от таз страна
на рифа се изправя
и ни поздравява; морска звезда лежи на дъното.
И чайки, бели платна над морето,
летят в безграничното утро над нас.
Камау Братуейт публикува огромен брой книги с поезия, есета и изследвания на традициите и културата на Африка и на Карибите. През 1973 г. Оксфорд юнивърсити прес издава „Пристигащите: Трилогия на новия свят“, която съдържа по-ранните му стихосбирки „Правото на преминаване“, „Маски“ и „Острови“. Това прекрасно стихотворение е дало заглавието на третата от тях. В него авторът се обръща към туриста, за когото Карибите са може би само поредното атрактивно място за забавление и почивка, избрано на картата. Предупреждава го, че естествената красота на островите и пораженията на историята ще бъдат видими за очите му, но тежката съдба на хората, които ги населяват, ще може да усети със сърцето си.
Острови
Когато гледаш карта
на островите, виждаш
скали, горещи лъжи
в историята, раз-
падащи се тела,
оръдия, огряни от слънце
бедняшки квартали:
ако ни мразиш. Бижута,
ако удоволствие
очите ти изпитват.
Светлината
блести върху водата,
хитрият
корал я прави
синя.
Когато гледаш карта
на Антилите, виждаш как времето
в капан тук е хванало
слугите си смирени. По-
томците на роби не
лежат в скута
на богати
богове. Плъхът
в склада е цар толкова,
колкото захарта, която граби.
Но ако твоите очи
са по-състрадателни,
ще видят как
пеперудите
летят все по-високо
и по-високо преди надеждата им да изсъхне
от усилия и те да паднат сред мухите.
Когато гледаш карта
на островите, виждаш
как историята учи,
че когато надеждата
се разпада, когато парченца
счупено стъкло лежат
на слънчевата светлина,
когато само похот управлява
нощта, когато прахта
не е изметена от къщите,
когато мъжете издават звуци
по-силни от гласовете
на морето, въжето
няма никога да разплете
възлите си, жарта
в ютията, която ни учи
на болка, няма
никога да изгасне.
Саба, Барбуда, из-
сушената Антигуа ще си останат скали,
точки в небесносинята рамка
на картата.
Там може да се прочете и стихотворението Калибан, в което авторът говори с огромна болка за трудното оцеляване на африканските култури на Карибите. Прототип на героя е обезобразеният син на вещицата Сикоракс от пиесата на Шекспир „Бурята“, който управлява острова преди идването на Просперо, а след това става негов роб и го презира. Въпросът е как той ще успее да запази идентичността и традициите си в новите условия.
Първата част на триптиха описва с пестеливи, но силно въздействащи щрихи социално-иконимическата обстановка на островите в средата на ХХ век. Бедност, морална и физическа разруха след три „революции“ в историята на региона: пристигането на Колумб – 12.10.1492; премахването на робството – 01.08.1838; началото на Кубинската революция – 02.12.1906. Камау Братуейт ги поставя в обратен ред, за да потърси първопричините за тоталния разпад в далечното минало.
1.
Деветдесет и пет процента от моите хора бедни
деветдесет и пет процента от моите хора черни
деветдесет и пет процента от моите хора мъртви
ти си чувал за това преди, О Левит, О Йеремия, О Жан Пол-Сартр
и аз виждам сега как тези модерни палати израстват
от земята, от лошите навици на осакатените им собственици,
крайслерът ръмжи, но не отглежда памук,
юпитерът мърка, но не меси хляб
от живия камък, от живата кост
на корала, тези мъртви
кули; от кониайландите на нашите без-
умни архитекти, тази смърт
на синове, на песни, на слънце;
от този недоимък на гукане, без-
домни гълъби, това смущение не сочи здраве.
В Хавана тази сутрин, както всяка сутрин
полицаите обиколиха игралните домове,
носеха черни очила
и събраха овациите;
поздрав за блекджек, поздрав за таблата, поздрав за едноръкия
бандит,
Вю Форт, остров Андрос и Пайн Айл,
моралната полиция изгони курвите
вестниците говореха за Уол Стрийт и обществения ред
кой с кой е, какви медали носел Асистентът
на Консула. Небето беше облачно, духаше силен вятър, максимална
температура 82 градуса.
Беше втори декември деветстотин и шеста
Беше първи август хиляда осемстотин трийсет и осма
Беше дванайсти октомври хиляда четиристотин деветдесет и втора
Колко удари, колко революции?
Камау Братуейт, 2008 г.
Оттук нататък стиховете са в накъсания ритъм на традиционния карибски танц лимбо, добил популярност в целия свят през 1950-те години. Той е известен като ритуал при погребални бдения в Тринидад, но има древен африкански произход. Танцуващите преминават с огънато назад тяло под хоризонтално поставена пръчка или въженце. Успешното преодоляване на препятствието символизира триумфа на живота над смъртта.
Втората част на триптиха разказва как обичащия да танцува на карнавали Калибан се е озовал на палубата на кораб, където трябва да танцува лимбо, но пръчката на изпитанията слиза все по-ниско. Превръща се в постоянна „тишина“ и Калибан вече е роб. В третата част той слиза от кораба в непозната страна. Музиката постепенно се появява отново, за да го „спаси“ и да го научи как да оцелее в новия, неприсъщ за него свят.
2.
И
бам
бам
Ка-
либан
обича да играе
пан
на Кар –
навал;
да под -
скача
докато лим –
бо заглъхне
долу
долу
долу
бог да не го
запрати
долу
долу
долу
в ост-
ровния град
долу
долу
долу
става тъм-
но очите
се затварят
проблясва бич
пълзи из кораба
където сво-
бодата му потъна
долу
долу
долу
в ост-
ровниия град
Бам
бам
Ка-
либан
обича да играе
пан
на Кар –
навал;
по-
тъва долу
и черните
богове ви-
кат назад
пада той
през виковете
във водата
долу
долу
долу
където музиката го
скрива
долу
долу
долу
където е ти-
шината.
3.
И пръчката лимбо е тишината пред мен
лимбо
лимбо
играй лимбо като мен
лимбо
играй лимбо като мен
дълга тъмна нощ е тишината над мен
лимбо
играй лимбо като мен
чувам удар с пръчката
корабът е готов
чувам удар с пръчката
пълна тъмнина
лимбо
играй лимбо като мен
дълга тъмна палуба и около мен вода
дълга тъмна палуба и над мен тишина
лимбо
играй лимбо като мен
пръчката е бич
тъмната палуба е робство
лимбо
играй лимбо като мен
пръчката бие по барабан
и над мен е тишина
разкрачен на колене
водата ме скрива
лимбо
играй лимбо като мен
долу
долу
долу
разкрачен на колене
върху черната земя
барабанчикът ме вика
лимбо
играй лимбо като мен
слънцето изгрява
барабанчици ме поздравяват
от тъмнината
немите богове ме изправят
горе
горе
горе
музиката ме спасява
гореща
бавна
стъпка
по парещата земя.
През 2006 г. Камау Братуейт получава наградата Грифин за поезия за стихосбирката Born To Slow Horses. За тази книга журито казва: „Да четете Камау Братуейт означава да навлезете в един цял свят от човешки и природни истории, красиви пейзажи и тяхното унищожение, детски улични песнички, висок лиризъм, съдебни документи, лични писма, литературна критика, свещени ритуали, еротика и насилие, мъртви и немъртви, изповеди и репортажи. Епос за един човек (съдържащ множество) в африканската диаспора, светът на Братуейт дори има своя собствена ортография и типография, изискващи пълно внимание към поемата, забраняващи случайни погледи. Born to Slow Horses е важна книга от голям поет. Тук политическите реалности се превръщат в музикални сложности, гласовете се припокриват, историята се превръща в митология, духовете се появяват на снимки. И в това, което може би е първото трайно стихотворение за бедствието от 11 септември, Манхатън се превръща в още един остров в личния архипелаг на поета, докато звуците на Коулман Хокинс се трансформират в думи, свидетели и оцелели. В Born To Slow Horses, както и в по-ранните си книги, Братуейт е измислил нова лингвистична музика за тема, която е изцяло негова.“
Снимка на поета Камау Братуейт от Бевърли Братуейт
(следва продължение)
Ангелина Василева в Диаскоп
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.