Крум Филипов: „Писма до сина ми“

Круме, не е прието така да се пишат предговори. Трябва да се обръщаме към читателя, да се преструваме, че нещо обясняваме... а аз се обръщам към теб. И казвам – това, което се подразбира, то не трябва да се обяснява. С книга като твоята не мога да постъпя по друг начин. Естествено, читателят е добре дошъл в този разговор (защото читателят винаги е добре дошъл навсякъде).

Сещаш ли се едно парче на Кет Стивънс, „Father And Son“ – написал го е в годината, в която си роден ти. Вътре пее и от името на бащата, и от името на сина. Слушах го често, докато препрочитах ръкописа ти. Сега си давам сметка, че и песента, и книгата грабват по една и съща причина – не остават при бащините напътствия, осмеляват се да отидат отвъд завета. А това се среща рядко. Обръщението на бащата към сина е традиционно натоварено с мъдрост. Обратната посока е сякаш по-разнообразна: от сина към бащата виждаме благодарност, бунт, горчивина, прошка, опит за сдобряване, понякога изобличение, изповед, конфронтация (а понякога всичко това заедно, както е в писмото на Кафка) – какво ли не. Докато бащите по-често стоят при мъдростта, навярно това е и удобната позиция. Къде преднамерено, къде неволно – поучават. И в резултат редовете се усещат хладни.

Кой е виновен за това? Склонен съм да заподозра любимия ми (любимия ни?) стоицизъм. Всички ние, търсили бащите си в книгите през годините, се увличаме по него. И как да не се увличаме! Учението е достойно, самотно-героично, идеалният пример за всяко момче, идеалният съвет на бащата към сина.

То възпитава добродетел, старателно избягвайки лесното. Но ако има едно слабо място, това е страхът му от радостта. С прословутата си умереност, стоицизмът всъщност се опитва да сложи юзда. И тук е разликата – твоята книга е пълна с дивна радост. Където другите по инерция  поучават, ти свидетелстваш – за щастието да споделяш света със своето момче. И това щастие расте пред очите ти. Не е случайно, че самата дума „радост“ се повтаря в книгата. Всичко е леко и непринудено, защото императивът е отстъпил пред играта („Сефте играеш табла. Дядо ти / посръбва турското кафе със страшен кеф. / Върви ти зарът и си радостен.“) .

Духххх в шепата и... каквото и да ми се падне от тези стихове, ще е точният цитат.  Нека и аз се заиграя – хващам се на бас, че си писал на един дъх, че стихотворенията са прохождали в съня ти. И нямам предвид  глезотиите на сюрреалистите (пази Боже да вземем да си записваме сънищата).  Говоря за онова необяснимо (но пак – подразбиращо се) състояние на вдъхновение, в което думите идват при теб сами, а ти отделяш само тези, които се обичат. И ги жениш.

Нещата стават някак по детски. И е забележително, че детинската непринуденост идва тъкмо от бащата. В контекста, в който си говорим, разбира се, „детинска“ е комплимент. Дори, бих казал, нещо повече от комплимент – детското е рецептата да преодолеем нашето тромаво, преднамерено „умнеене“. То е и начинът, по който ти запазваш стоическата мъдрост в стиховете си, но я освобождаваш от капана на собствената мяра. И я превръщаш в онова, което поезията е и винаги е била – възпяване на живота.

Иван Ланджев, из предговора към книгата

НЕ Е ЗА ВЯРВАНЕ,

че върху белите чорапи, 
сине,
които с толкоз радост и любов изпрах след мача, 
остана нещо тъмно на петите
и на пръстите.

Това са белези от времето, 
когато си прохождал във съня ми.
Това е плащеницата на детството 
със закарфичена пчела
на глезена.

Невероятно е
как съхнем на простора 
и всяко облаче ле бяло 
те връща у дома.


СВ. ЙОСИФ. ДЕН НА БАЩАТА.

Когато сме заедно –
синът ми Калоян, бащата и аз, 
щом кажа: Тате! –
и двамата се обръщат.

ПЪТУВАНЕТО С ВЛАК

е велика сила.
Душата се намества в тялото ритмично.
Панорамите са разкадровани като във филм.
Човекът се побира в себе си и стават чудеса.
Със самолет е друго.
Кацаш, а душата с много закъснение пристига,
докато се освестиш.

Влакът е събитие!

Из книгата Крум Филипов „Писма до сина ми“, поезия

Издателство Жанет 45 (2022)
Редактор: Иван Ланджев
Художник: Кирил Златков
Цена: 12 лв.
Брой страници: 44

Творбата е финансирана от Община Пловдив по Компонент 4 „Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания“.

Крум Филипов в Диаскоп

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.