Христина Йорданова: Има ли делфини в Созопол?

Аз виждам знаци навсякъде. Най-много ме е страх от едно – да не си отиде музата ми. Непонятно ми е явлението как един писател е спрял да пише 20-30 години. И после изведнъж започва пак. Аз тая моята муза, ако я хвана, ще я шамаросам, защото понякога изчезва, а аз не мога да живея, без да пиша и без да ме вдъхновява. Въпрос на физическо оцеляване е дори. Но и тук се предизвиквам постоянно, за да я намеря отново. Човек най-добре намира себе си, когато се изправя срещу най-големите си страхове.

В този смисъл мога за първи път да покажа разказа „Има ли делфини в Созпол?” Той оживя, докато близо седмица се взирах в морето, за да видя моя делфин. И го видях. Човек на делфините може да каже всичко, те ти отнасят желанието някъде, където мечтите се сбъдват. Има малка тайна във вълшебствата в нашия свят. Музата ми се върна или може би никога не си е отивала  и пак започнах да пиша. Разказът има почетна грамота от знаковия конкурс „Мечта” на читалище „Изгрев 1909”, гр. Бургас.

Христина Йорданова

Има ли делфини в Созопол?

(разказ)

— Има ли делфини в морето? — малката къдрокоска се обръщаше към жената, с която беше дошла. Не получи сърдечен отговор. Жената я гледаше директно в очите.  

— Няма. Тук няма.  

- Ама аз искам да видя, който е видял делфин, му се сбъдва най-голямото желание. Моето е свързано с татко, искам да си пожелая пред делфина той да се прибере и да ме гушне. 

— Няма да можеш, съжалявам. Делфини няма. 

Гледах красивото и невинно лице на детето. Имаше розова кожа, сини очи и прекрасни руси къдрици. Моята мечта. И се престраших. 

— Здравей, делфини има. Дори и да си тръгнеш сега и да не успееш да ги видиш, винаги тук, в Созопол, ще те чака един от тях, за да му споделиш мечтите си. И ако вярваш, ще го видиш. Просто гледай в далечината, хей там, към Буджака, виж, в по-тъмното синьо. Твоят делфин те чака някъде. — обнадеждих я аз.  

Детето се вторачи с големи и влажни очи.  

— Наистина ли? И моят делфин просто ме чака тук? Аз започвам да гледам. Навсякъде блести от слънцето и ще ми бъде трудно. Благодаря ти! Аз съм Стела, ти как се казваш? 

— Стела, не говори с непознати! Хайде да тръгваме! Майка ти ще се разсърди. — каза строгата домашна помощница.  

Сърцето ми се сви. Никое дете не заслужава да му отнемат вярата.  

— Аз ще бъде твоята приятелка тук. Винаги съм мечтала да имам момиченце, но нямам деца. Ще се радвам да ми разкажеш за твоя делфин утре. Аз ще бъда на същото място. — успях да кажа на Стела, докато бавачката я задърпа към стълбите.  

Стела се загледа разсеяно в морето, вече мечтаеше. Баща й пътувал много и не успяла да му покаже колко го обича при последната им раздяла. Довели я на море, а дори и тук тя не успявала да се зарови в детските игри, книжките, куклите, въпреки че й разказвали за чудатото му детство и шансовете й да се забавлява така...Липсвал й той. Боже, колко приличаше точно на Него. За секунди се замечтах, но всички станахме свидетели на ужаса на детето. 

Стела беше откъснала малката си ръчичка от кокалестите пръсти на гледачката си, бягаше към морето и навлезе навътре във водата. Вълните задърпаха крехкото й телце.  

— Стела, Стела, помощ, тя не може да плува, помощ! — изпищя бавачката.  

Не се поколебах, водата беше най-големият ми страх, но не се поколебах. Стела беше моята принцеса поне днес и трябваше да я спася. Усещах, че бях на ръба на паник атаката, но човек трябва да се изправи пред страховете си, а животът на детето беше най-силният ми мотив да спра задушаването си. Вече бях близо, гушнах я през кръста, надигнах главата й. Беше погълнала вода. Доплувах бързо и я сложих на топлия пясък. Направих дишане уста в уста и тя изхриптя. Обърнах я бързо, за да може да диша и да изплюе водата.  Господи, нямах време дори и за вината, че аз й разказах за делфина, който влязла да търси. Тя се изкашля. И се съвзе. Бавачката й беше пред припадък, но нямах секунди да мисля затова. До мен млада девойка й беше дала вода и нервно я плискаше по зачервените бузи. Когато видя, че Стела отвори очи, бавачката се разплака. 

— Ах, това дете, Вие с какви небивалици я трогнахте, та за малко да я изгубя. Ако се беше удавила, трябваше да се самоубия и господин Марин нямаше да ми прости! 

— Кой? Как господин Марин? — изписках на пясъка. 

Бях спасила Неговото дете. Фамилията му беше рядка. Разделихме се, скъсахме въжето на кораба, на който ни бе понесла ученическата ни любов. Той замина в големия град  да търси късмета си, имахме нашето лято, имахме дори наш делфин, на когото разказвахме за момиченцето, което и двамата искахме. После всичко свърши. Сега вече знаех, той беше намерил делфина и беше осъществил мечтата ни. И тя имаше име, големи сини очи и дълги руси къдрици. Стела! След няколко месеца го видях след толкова много години. В нашия град. Този път пръстите му се вплитаха в памучната кожа на ръката на дъщеря му. Беше я довел сам да й разкаже за миналото. Да го сподели.

— Тате, ето я каката, която ме спаси. Тя е! Хей, здравей, аз съм видяла делфина все пак и май съм си казала желанието в онзи ден! ... — дяволито ме погледнаха сините й очи.

Само се усмихнах и им казах „За вас — винаги". Той кимна благодарствено и зарея поглед в безбрежието. Важното беше, че делфините в Созопол съществуват и нашият сега чуваше някъде в морето веселия глас на Стела, която завинаги стана и моя принцеса. 

Христина Йорданова

Христина Йорданова е родена на 24.09.1986 г. в гр. Пазарджик. Завършва средното си образование в ЕГ „Б. Брехт” с профил немски и английски език. Следва журналистика в Университета за национално и световно стопанство и защитава успешно 3 магистърски програми – „Политически мениджмънт” във Философски факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, „Публична администрация” в Академия на МВР и Лайфстайл журналистика в Журналистическия факултет на Софийския университет. Започва кариерата си като спортен журналист в редакцията на Крум Савов в Нова Телевизия и Канал 3, впоследствие работи като главен редактор „Спорт” в Агенция „Фокус” и редактор „Спорт” във в-к „Труд”. През 2016 г. издава първата си книга с научна литература „На Испания с любов – етническа толерантност и национално самочувствие на страниците на испанския спортен печат”. Участва в редица национални литературни конкурси за публицистика, поезия и проза.

Интервю с Христина Йорданова в Диаскоп

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.