Георги Чепилев: Сериозно за Деветото изкуство (без подтекст за несериозно)

09.12.2023
Снимка 1

„Културата в демократичното общество не е централизирана в столицата, тя извира от малките градове”

От автора

„Ако слънцето в Москва е бяло, слънцето над Грузия е розаво, слънцето в Далечния Изток е светло синьо, а в Индия – жълто…”

Георгий Якулов (художник)

 

Втора част тук

 

В началото на авангарда в изобразителното изкуство са комиксите и графичните романи.

Думата „авангард” е военен термин, на френски език означава отряд. Това понятие в изкуството обединява експериментални модернистични начинания, подчертано необичайни търсения в изкуството. Началото на авангарда се установява при Бодлер – появата на всички ежедневни вълнения в живота на индустриалното общество и появата на народните маси върху сцената на историята.

Но границите на авангардното изкуство се определят от завършването му – към 1920 г. (когато вече са се оформили всички основни идеи), до времето на появата на неоавангарда или утвърждаването на постмодернизма. Дори и към края на 20 век не е изчезнал интересът към вариации на принципите на авангардното изкуство.

При всички многообразни творчески програми и направления на авангарда: фовизъм, кубизъм, футуризъм, експресионизъм, абстракционизъм, дадаизъм, сюрреализъм, акционизъм, поп арт, концептуално изкуство – от тях може да се отделят общи черти и три основни авангарда.

Първи авангард е френският импресионизъм, който възражда свещения характер на изкуството, запазва неговия ореол, естетизира действителността, впуска се в митичното изследване на идеалната красота. Импресионизмът неуморно повтаря, че светът е хубав.

Импресионизмът се появява във време, когато техниките на репродуциране, фотографията и киното лишават изкуството от неговата аура. Тези технически открития допринасят за заменянето на културната стойност с една нова – експозиционна стойност, която предполага полезност. И освен това се предполага реален контакт между творба и публика, директно въздействие на изкуството върху този, който ги наблюдава. Но на съзерцанието и самовглъбяването при класическото изкуство, авангардът се противопоставя с развлечението, а на художественото творение се противопоставя чрез художественото конструиране. Художникът, който работи за индустрията, вече не прави „скици”, а изработва „проекти”. Неговата изследователска естетика съвпада с проектантската методология.

Един от най-ранните опити от историята на френските комикси е „Историята с чадъра” на художника Крафти (,La Lune, n° 87, 3 novembre 1867 – но има сведения, че вариант на творбата е рисуван през 1856 г.). Разказът от картинките се състои в това, че  чадърът първоначално служи скриване на влюбена двойка, но се превръща в оръжие за разправа с нахален минувач. Ще фокусирам вниманието върху персонажа „минувач”, който ще бъде герой на продължението в следваща статия.

„Историята с чадъра” на художника Крафти

 През 1863 г. журито на художествения Салон в Париж отхвърля „Закуска на тревата“ от Мане. Необичайно големият брой отхвърлени картини тази година води до масово недоволство и император Наполеон III постановява оценяването на картините да се прави от публиката  в организиран „Салон на отхвърлените”.

Но исканията на художниците за нов „Салон на отхвърлените” през 1867 и 1872 не са приети. Затова в края на 1873 г. Моне, Реноар, Писаро и Сисле създават „Кооперативна и анонимна асоциация на художници, скулптори и гравьори“, за да излагат творбите си самостоятелно. Общо тридесет артисти участват в първата изложба, проведена през април 1874 в студиото на фотографа Надар.

Фотографът Надар

Критикът и хуморист Луи Льороа пише саркастична статия, в която нарича художниците „импресионисти“ по името от пейзаж на Моне, изобразяващ изгряващо слънце – Ïmpression (Впечатление) от където идва и името на импресионистическата школа. Терминът става популярен в обществото.

 

Кадри от графичния роман „Monet, nomade de la lumière”, Le Lombard, 2017 г.

При сравнение се вижда, че в Освободена България, само десет години след появата на импресионизма, се организира първата художествена изложба - от Иван Димитров през 1885 г. във фоайето на Народното събрание (поради липса на художествени зали). А през 1889 г. в Пловдив се проектира и първият български комикс „Шестте чувства у гладния” от Георги Данчов Зографина. Той е и инициатор на първия показ на картини и плакати, изпратени специално както от княжеството, така и от странство през 1892 г. на Първото българско изложение (панаир) - художествената сбирка „България – покровителка на земеделието и знаятите.  Наред с прочутите вече майстори Иван Мърквичка, Антон Митов, Николай Павлович, Петко Клисуров, Никола Образописов, пловдивския учител по рисуване Иван Ангелов, студента в Мюнхенската художествена академия Марин Василев, тук се представят и нарочно поканените Емил Холарек от Прага, Антоний Пьотровски от Краков, Анри Барбие от Париж.

Г. Белроз очаква гостите си

В издание от 1892 г., посветено на Първото българско изложение, се публикува и специален чуждестранен комикс „Г. Белроз очаква гостите си”. Забележителното е, че композицията от чужбина е подбрана небезсистемно и като случайно хрумване.