Георги Чепилев: Сериозно за Деветото изкуство (без подтекст за несериозно)

„Културата в демократичното общество не е централизирана в столицата, тя извира от малките градове”

От автора

„Ако слънцето в Москва е бяло, слънцето над Грузия е розаво, слънцето в Далечния Изток е светло синьо, а в Индия – жълто…”

Георгий Якулов (художник)

Втора част тук

В началото на авангарда в изобразителното изкуство са комиксите и графичните романи.

Думата „авангард” е военен термин, на френски език означава отряд. Това понятие в изкуството обединява експериментални модернистични начинания, подчертано необичайни търсения в изкуството. Началото на авангарда се установява при Бодлер – появата на всички ежедневни вълнения в живота на индустриалното общество и появата на народните маси върху сцената на историята.

Но границите на авангардното изкуство се определят от завършването му – към 1920 г. (когато вече са се оформили всички основни идеи), до времето на появата на неоавангарда или утвърждаването на постмодернизма. Дори и към края на 20 век не е изчезнал интересът към вариации на принципите на авангардното изкуство.

При всички многообразни творчески програми и направления на авангарда: фовизъм, кубизъм, футуризъм, експресионизъм, абстракционизъм, дадаизъм, сюрреализъм, акционизъм, поп арт, концептуално изкуство – от тях може да се отделят общи черти и три основни авангарда.

Първи авангард е френският импресионизъм, който възражда свещения характер на изкуството, запазва неговия ореол, естетизира действителността, впуска се в митичното изследване на идеалната красота. Импресионизмът неуморно повтаря, че светът е хубав.

Импресионизмът се появява във време, когато техниките на репродуциране, фотографията и киното лишават изкуството от неговата аура. Тези технически открития допринасят за заменянето на културната стойност с една нова – експозиционна стойност, която предполага полезност. И освен това се предполага реален контакт между творба и публика, директно въздействие на изкуството върху този, който ги наблюдава. Но на съзерцанието и самовглъбяването при класическото изкуство, авангардът се противопоставя с развлечението, а на художественото творение се противопоставя чрез художественото конструиране. Художникът, който работи за индустрията, вече не прави „скици”, а изработва „проекти”. Неговата изследователска естетика съвпада с проектантската методология.

Един от най-ранните опити от историята на френските комикси е „Историята с чадъра” на художника Крафти (,La Lune, n° 87, 3 novembre 1867 – но има сведения, че вариант на творбата е рисуван през 1856 г.). Разказът от картинките се състои в това, че  чадърът първоначално служи скриване на влюбена двойка, но се превръща в оръжие за разправа с нахален минувач. Ще фокусирам вниманието върху персонажа „минувач”, който ще бъде герой на продължението в следваща статия.

„Историята с чадъра” на художника Крафти

 През 1863 г. журито на художествения Салон в Париж отхвърля „Закуска на тревата“ от Мане. Необичайно големият брой отхвърлени картини тази година води до масово недоволство и император Наполеон III постановява оценяването на картините да се прави от публиката  в организиран „Салон на отхвърлените”.

Но исканията на художниците за нов „Салон на отхвърлените” през 1867 и 1872 не са приети. Затова в края на 1873 г. Моне, Реноар, Писаро и Сисле създават „Кооперативна и анонимна асоциация на художници, скулптори и гравьори“, за да излагат творбите си самостоятелно. Общо тридесет артисти участват в първата изложба, проведена през април 1874 в студиото на фотографа Надар.

Фотографът Надар

Критикът и хуморист Луи Льороа пише саркастична статия, в която нарича художниците „импресионисти“ по името от пейзаж на Моне, изобразяващ изгряващо слънце – Ïmpression (Впечатление) от където идва и името на импресионистическата школа. Терминът става популярен в обществото.

Кадри от графичния роман „Monet, nomade de la lumière”, Le Lombard, 2017 г.

При сравнение се вижда, че в Освободена България, само десет години след появата на импресионизма, се организира първата художествена изложба - от Иван Димитров през 1885 г. във фоайето на Народното събрание (поради липса на художествени зали). А през 1889 г. в Пловдив се проектира и първият български комикс „Шестте чувства у гладния” от Георги Данчов Зографина. Той е и инициатор на първия показ на картини и плакати, изпратени специално както от княжеството, така и от странство през 1892 г. на Първото българско изложение (панаир) - художествената сбирка „България – покровителка на земеделието и знаятите.  Наред с прочутите вече майстори Иван Мърквичка, Антон Митов, Николай Павлович, Петко Клисуров, Никола Образописов, пловдивския учител по рисуване Иван Ангелов, студента в Мюнхенската художествена академия Марин Василев, тук се представят и нарочно поканените Емил Холарек от Прага, Антоний Пьотровски от Краков, Анри Барбие от Париж.

Г. Белроз очаква гостите си

В издание от 1892 г., посветено на Първото българско изложение, се публикува и специален чуждестранен комикс „Г. Белроз очаква гостите си”. Забележителното е, че композицията от чужбина е подбрана небезсистемно и като случайно хрумване.

Изложбата била почетена от самия княз Фердинанд.

За „Селско хоро” авторът Никола Образописов определил цена от 50 лв. Пейзаж на „Бельовата църква” от същия художник иконописец  струвала 26 лв., но била закупена за 12 лв. В статия от поредицата специална тема ще бъдат цените на илюстрации, романи в картини, комикси и карикатури – през вековете из света и у нас.

(следва)

►

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

Коледен брой на Диаскоп 01-31 декември 2023

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.