Георги Чепилев: Авангардът в политиката. Сериозно за Деветото изкуство (без подтекст за несериозно) II

18.12.2023
Снимка 1

Авангардът се проявява в областта на поведението и политиката.

Първа част тук

„Културата в демократичното общество не е централизирана в столицата, тя извира от малките градове”

От автора

„Ако слънцето в Москва е бяло, слънцето над Грузия е розаво, слънцето в Далечния Изток е светло синьо, а в Индия – жълто…”

Георгий Якулов (художник)


Вторият авангард е „чистото или абсолютно изкуство”. Той обединява теченията: абстракционизъм, дадаизъм, сюрреализъм. Едни от творците авангардисти са за нови постулати на пластичните изкуства, а други, като представителите на дадаизма и сюрреализма, поемат пътя на пълното отрицание на традиционното буржоазно изкуство и изискват нова, пълна свобода. Дадаизмът освен това се стреми чрез средствата на живописта или литературата да постигне ефекти, които публиката изисква от кино изкуството.

Третият авангард съдържа документалното, социалното и политическото изкуство и преследва следните амбиции: Фашизмът да естетизира политиката, антифашизмът да политизира изкуството.

Ако авангардът счита себе си за художествен двигател на изкуствата, а те считат себе си за политически двигател на културата и обществото, то в такъв случай именитите творци авангардисти налагат нов начин на чувстване, възприемане и самосъзнание.

От тези факти се вижда, че различията в авангардите се дължат на различни идеологии: националисти при Футуризма на Маринети, интернационалисти при Дада, революционери анархисти, патриотични воини и т.н. Има и стремеж към сливане и взаимно проникване.

Мисията на авангардът е двойна задача: революционните интелектуалци да унищожат интелектуалното „подтисничество на буржоазията” и да се установят тесни контакти с пролетарските маси. Но някои от авангардните творци напълно се отказват от втората част на предначертаната цел. По отношение на обществото и към „консервативната” традиционна култура, художниците авангардисти заемат позицията на постоянно протестиращи.

По принцип като антитрадиционно, авангардното изкуство е отказ от класическите норми на изобразителност и красота. То е ориентирано към несъществуваща новост или примитивни и низши форми на самодейното изкуство.

Авангардът търси да покаже, че живее. В мисълта си предхожда, стимулира, опитва. Противопоставя на старото – новото, на миналото – бъдещето, на законните правила – склонността към нарушаването им. Програмите са част от творческите прояви на авангардистите. Те ги съставят и публикуват като манифести, от които се внушава доверие към приключението, а не към рационалното.

Предпочита се безредният смут пред организирания порядък.

Защото изкуството на бъркотията е знак за възкръсване на буржоазното саморазрушение. Авангардът се характеризира с оправдано удоволствие в образното безредие и в илюзиите на случайността, с предпочитане на необуздано веселие чрез постоянно насочване към бъдещето, проектност на всички видове творчество, склонност към пророчество, животостроителство, осъществявано чрез средствата на изкуството.

Художникът авангардист създава свой собствен субективен модел на света и той прераства в построяването на „втора” реалност в пределите на истинския живот.

Корените на това ново чувство е комикс изкуството. През Великата френска революция се ражда новият град, с него и публичният живот. Започва ерата на тълпата. В гравюрата „Народно тържество” Де Бюкур изобразява тази тълпа: пъстра, своеволна, която в даден исторически момент се чувства общество с единна воля. Но градският източник на тази единна воля е вестникът и новото комикс изкуство – минувачите четат, седнали или прави.

Преди революцията булевардът е бил алея – от кралския дворец до театъра. Но с ерата на тълпата става алея на нацията и тогава булевардът се изпълва с театри и кафенета. Новият режим вдъхва живот на градската тълпа и тя тече като градски поток по булеварда. Новият колективен характер на живота е характерен с вежливост, разговори и взаимно внимание, а не студена разединеност.

В резултат от понятни причини, през Реставрацията, обществото отново се превръща в тълпа, която се е разпаднала на отделни минувачи. Вежливостта се заменя с индивидуализъм и страх. Градът, улицата и тротоарът вече превръщат хората в стадо. Зараждането на градската култура започва с нахлуването на машините. Ражда се кино изкуството и комикс индустрията. Стайните хора започват да изпитват ужас от изравнената земя от машини, желязо и пара, от площадите и тълпите. На тях им трябвало нещо, противоположно на сивия град, трябвали им градове със зелена свежест.

Един комикс от онази епоха свидетелства за реален опити в заличаване на традицията и въвеждане на нововъведения, близки до плодородната земя – в творбата календарните дни са преименувани на:  морков, спанак, ряпа, киселец, мотика, лопата и плуг.

Серията на именития от онова време френски карикатурист на комикси Каран д`Аш „Крава гледа преминаващ влак” се състои от почти идентични картинки: едра апатична крава стои неподвижно на поле и тъпо гледа към зрителя. Само долната челюст малко се движи от една към друга страна - кравата едвам прави две дъвчещи движения, докато гледа преминаващ влак.