Луиз Глик: Притча за заложниците

05.01.2024

Превод от английски език: Юлияна Тодорова 

Притча за заложниците

Гърците седят на брега   
и се чудят какво да правят след края на войната. Никой     
не иска да се връща у дома, обратно
на тоя костелив остров; всички искат още малко
от това което има в Троя, още
живот на ръба, чувството как всеки ден е
пълен с изненади. Но как да го обясниш
на хората у дома за които
война е правдоподобно
извинение за да те няма, докато
да проучваш способностите си за развлечение
не е. Е, с това можем да се оправим
по-късно; това 
са мъже на действието, готови да оставят
размишленията на жените и децата.
Да премисляш нещата на жежкото слънце, предоволен
от придошлата сила в мишците, които изглеждат
по-златни отколкото у дома, на някои
започват малко да им липсват семействата,
липсват им съпругите, искат да разберат
дали войната ги е състарила. А на някои започват да се чувстват
малко неловко: ами ако войната
е просто мъжката версия на контенето,
игра измислена за да се избегнат
дълбоки духовни въпроси? Ах,
не е само до войната. Светът беше започнал
да ги зове, опера започнала със гръмовни военни
акорди и свършваща с отзвучаващата ария на сирените.
Там на брега, обсъждащи разните
начини разписания за прибиране у дома, никой не вярваше
че би им отнело десет години за да се върнат в Итака;
никой не предвиди това десетилетие на неразрешими дилеми – о, 
терзания на човешкото сърце: как да се раздели
красотата на света на приемливи
и неприемливи любови! На бреговете на Троя,
как са могли гърците да знаят
че вече са били заложници: който веднъж
протака пътуването е
вече запленен; как са могли да знаят
че от малкото останали
някои ще бъдат задържани завинаги от мечтите за удоволствие,
някои от сън, други от музика?

Виж и тук: Нобеловият лауреат за литература, американската поетеса Луиз Глик (1943-2023) – непримира към себе си, но отявлено щедра към своите студенти

PARABLE OF THE HOSTAGES

Louise Glück

The Greeks are sitting on the beach
wondering what to do when the war ends. No one
wants to go home, back
to that bony island; everyone wants a little more
of what there is in Troy, more
life on the edge, that sense of every day as being
packed with surprises. But how to explain this
to the ones at home to whom
fighting a war is a plausible
excuse for absence, whereas
exploring one’s capacity for diversion
is not. Well, this can be faced
later; these
are men of action, ready to leave
insight to the women and children.
Thinking things over in the hot sun, pleased
by a new strength in their forearms, which seem
more golden than they did at home, some
begin to miss their families a little,
to miss their wives, to want to see
if the war has aged them. And a few grow
slightly uneasy: what if war
is just a male version of dressing up,
a game devised to avoid
profound spiritual questions? Ah,
but it wasn’t only the war. The world had begun
calling them, an opera beginning with the war’s
loud chords and ending with the floating aria of the sirens.
There on the beach, discussing the various
timetables for getting home, no one believed
it could take ten years to get back to Ithaca;
no one foresaw that decade of insoluble dilemmas—oh unanswerable
affliction of the human heart: how to divide
the world’s beauty into acceptable
and unacceptable loves! On the shores of Troy,
how could the Greeks know
they were hostages already: who once
delays the journey is
already enthralled; how could they know
that of their small number
some would be held forever by the dreams of pleasure,
some by sleep, some by music?

Фото: Нора Мирчева

Луиз Глик в Диаскоп

Прочети в оригинал

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.

Луиз Глик: Притча за заложниците

Партньори: