Любовна лирика: Едуард Естлин Къмингс и "сърцето ти нося (в сърцето си го нося)

Превод от английски: Манол Пейков

.....
сърцето ти нося със себе си(нося го
в сърцето си)и миг не оставам без него(където
отида отиваш и ти,моя скъпа;и сътвореното
само от мен е твое дело,любима)
     не ме е
страх от съдба ни една (защото ти си съдбата ми,моя сладка)и свят
ни един не желая(защото прекрасна ти си моят свят,моя истинна)
и ти си това,което винаги значи луната
и което ще пее завинаги слънцето ти си

ето най-съкровената тайна,незнайна за никого
(на корена корена и на пъпката пъпката тя е
и небето небесно на дървото с име живот;което достига
по-нагоре,отколкото вярва душата или разумът знае)
туй е чудото и на небето звездите защо са

сърцето ти нося(в сърцето си го нося)
1958


.....
чуй ме
възлюбена
сънувах
   изглежда си смятала да
   избягаш от мен и си се превърнала в грамадна
   лилия килната над
   водите
   безочливи ала аз долових
   благоухание и пристигнах възседнал
   кон от порфир нагазих
   водите и от червения кон
   скочих със писък посред разбитата
   пяна те улових сграбчих те върху
   устата си
чуй ме
възлюбена
   сънувах в съня ми обзе те
   желание да ме осуетиш превърна се
   в мъничка птичка и скри се
   в дърво от мрамор висок
   разпознах отдалеко
   песента и пристигнах
   ален залез възседнал
   и потъпкал нощта лесно
   от ужасената и невъзможна
   кула те улових
   огънах те и те
   пречупих върху кръвта си
чуй ме
   възлюбена сънувах
   мислех че искала си да ме измамиш
   и в звезда си се превърнала горе в небесното
   царство
   през ден и пространство видях как затваряш
   очи и пристигнах възседнал
   хиляда години от пурпур превити от мъка
   юздите опънах и ги спрях олюлени пред
   трона и докато
   боязливо се дърпаха пред луната самозадвижена от
   ръката сияйна на печалния бог
   те поех
както ябълка вземат дребните селяни за свойте момичета
1922


.....
мойта мила стара и прочие
леля люси по време на скорошната

война не просто знаеше
ами и винаги съобщаваше точно
за какво всички се

бият,
сестра ми

изабел сътвори стотици
(и
стотици)чорапи да не
споменаваме ризите наушници бълхоустойчиви

и прочие накитници и прочие,моята

майка се надяваше че

ще умра и прочие
храбро разбира се баща ми пък
често прегракваше споделяйки как за него
е чест и само да беше
възможно междувременно аз

самият и прочие тихо лежах
в дълбоката кал и

прочие
(и мечтаех,
и
прочие,за
Твойта усмивка
очи колене и твойто Ипрочие)
1925

.....
смъртта(която беше изгубила)си облече вселената
и се прозя:май ще вали сега
(бяха играли на безвремие
с чипове от кога)
това е твое;да ми заемеш
болка ще трябва ако впряга
с катафалката искаш да вземеш,
до скоро виждане,драга.

Любовта(която беше намерила)се сдоби с чудесийки безчет
без те самите да разберат:
върти се земята-мъниче;
дорде маргаритки растат
(а момчета и момичета
шепнат това-онова)
и момичетата с момчетата
в леглото ще се озоват,
1935


Илюстрации към публикацията: Люба Халева

Стихотворенията са от книгата на е. е. къмингс
"Сърцето ти нося (в сърцето си го нося)
ИК "Жанет 45", май 2015
Оформление: Люба Халева
Редактор: Владимир Левчев
Брой страници: 100
Цена: 15.99 лв.

Публикацията се осъществява със съдействието на преводача и издателството.

КОЙ КОЙ Е?

Едуард Естлин Къмингс (1894 – 1962), по-известен като е. е. къмингс, е американски поет, художник, есеист, романист и драматург. Творчеството му включва около 2900 стихотворения, два автобиографични романа, четири пиеси и няколко есета, както и многобройни рисунки и картини. Той е един от важните поетични гласове на англоезичната литература от XX век.

Манол Пейков, издател и преводач. Завършва Пловдивската езикова гимназия и Американския университет в България. Носител е на награда „Пловдив“ (2011) за превода си на „Балада за стария моряк“ от С. Т. Колридж.

Първа публикация: 28 май 2015

Отзиви за книгата в "Диаскоп" 
в рубриката "Какво да четем?"

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.