Томас Улф: Вятър

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

Вятър

препускам над вятъра на света и самотата ми пее
летя над дните и нощите – както неговият ангел би летял,                   
завихрям простора в лазурните пейзажи на есента
като древна пророчица
на времето
когато знаех за кого изобщо
да живея…

и сълза проливам за него
макар че винаги го няма
и се опитвам да го забравя
макар че той ме преследва повече от планините в земите
откъдето дойдох – листа червени като кръв кървят за октомври до земята на Тенеси
където кънтри музиката танцува във всички души
и размишлява за вечността, с проблясък тук и там …
но той е загубил светлината.

спомни си, спомни си, спомни си за мен
изгубен, изгубен, изгубен
сякаш политнал върху необяснимото
обвит в кървавите следи на историята
като жена.

и вятърът пее за колибата в падината на предците
а в планината запалиха свещица
от два пламъка
топяща се на лунна светлина.

затова съм тъжен
затова аз плача
затова скърбя
затова си върша моето
всичко което има да се прави                                                                
аз го правя
времето
не се простира над безкрайността на небесата
които познавах.

извръщам поглед.
за да не виждам нищо
и блъскам облаците в скалите
в сънищата си
когато старото време преминава към новото
и пожелава бъдещето
да е същото.

нека светлината ми стане смирена и равна
на този вятър
на тази сила
за да е обещанието спазено за някого
макар че той може никога за мен да не узнае.

само за един единствен валс
мечтая аз. 

Илюстрация: © Георги Чепилев

Кратка биография на Томас Улф в Диаскоп

Прочети в оригинал

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника