Кратка биография на Томас Улф: Живот, думи и алхимия

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

През цялата си литературна кариера Томас Клейтън Улф разкопава като мина ранните години от живота си, за да изтръгне всяко късче истина от собствените си преживявания и да изкове тези истини в изкуство. Изглежда не се е чувствал много удовлетворен от крайния продукт и трескаво е започвал следващия. През краткия си, но вълнуващ жизнен път Томас Улф кръстосва надлъж и шир Съединените щати, плава до Европа на славни кораби, общува с литературни гиганти и филмови звезди, и обича известна и успешна жена.

Томас Клейтън Улф

Първият му роман „Погледни към дома, ангеле“ разказва за живота на млад мъж, роден в щата Северна Каролина, син на каменоделец и жена, която върти пансион.  Улф споделя, че причината да напише книга, е за да забрави. Но никога не забравя преживяванията си, докато расте в пансиона на майка си в планинското градче Ашвил, Северна Каролина.

Когато е на пет, прекалено малък, за да ходи на училище, Томас Улф придружава сестра си Ефи в близкото училище на „Ориндж Стрийт“ и учителката му позволява да остане в час. През 1912 г. завършва осми клас и е насърчен да се запише в Техническото училище на „Норт Стрийт“ – ново частно подготвително школо. То се ръководи от Джон и Маргарет Робъртс. Тя веднага забелязва интереса на Том към четенето и го окуражава в часовете по поезия и класическа литература. Улф буквално разцъфтява под нейните грижи и внимание. По-късно надписва екземпляр от първия си роман така: „На Маргарет Робъртс, майката на моя дух.“

Томас Улф като "Бък Гевин", Университет на Северна Каролина в Чепъл Хил, 1919

 „На фона на мрачния ужас на Диксиленд, на фона на тъмния път на болката и смъртта, по който едрите крака на Гант вече бяха започнали да се плъзгат, на фона на цялата самота и пленничество на собствения му живот, които го разяждаха като глад, тези години в училище „Ленърд“ цъфтяха като златни ябълки.“ – Вж. „Погледни към дома, ангеле“

На петнайсет, когато завършва Техническото училище, Томас Улф се записва в Университета на Северна Каролина в Чепъл Хил. Скоро става активен в няколко университетски организации в кампуса, вкл. Литературното общество по диалектика и университетския вестник. По време на приемането на нови членове в обществото Улф произнася тържествена реч, като пророкува, че портретът му един ден ще бъде изложен в залата на старото Западно крило редом до портрета на Губернатора Зебулон Ванс. Оказва се прав.

Портретът на Томас се намира в залата „Ди“ сред тези на големите лидери на държавата. Улф е един от първите членове на „Драматурзите на Каролина“ – курс по драматургия, преподаван от Фредерик Кох. Том изпълнява главната роля в първата му пиеса „Завръщането на Бък Гевин“, една от най-ранните продукции на трупата за сцена. Също така е член на братството „Фи Капа Фи“. През 1919 г. е приет в „Почетно общество на златното руно“. В биографичната бележка под снимката му в годишника на завършващите пише, че „Може да свърши повече между 8:25 и 8:30 ч. сутринта отколкото всички останали правим през целия ден и нищо чудно, че го описват като гений.“

Въпреки желанието на семейството му да се завърне у дома и да започне работа като учител, Том иска да продължи образованието си в университета „Харвард“. След като убеждава майка си да плати учебната такса за първата му година, той се записва в университета през 1920. Получава докторската си степен през 1922. В продължение на три години  Улф посещава  престижния Семинар 47 - курс по драматургия на Джордж Пиърс Бейкър. Там поставят две от пиесите на Томас: „Планините“ и „Добре дошли в нашия град“. Много от темите, които Улф засяга в тях, по-късно стават вдъхновение за части от романите му. След като завършва „Харвард“ и не успява да продаде пиесите си, Томас започва работа като преподавател в колежа „Вашингтон Скуеър“ в Ню Йорк.

Томас Улф в Диаскоп: "Вятър"

През 1924 г. Улф предприема първата си обиколка из Европа. По време на плаването обратно към Щатите на борда на парахода „Олимпик“, той се запознава с Алин Бернщайн, сценографка от Ню Йорк. Макар че е по-възрастна от него с почти двайсет години, омъжена и с деца, двамата веднага са привлечени един от друг. Резултатът е дългогодишна връзка. Бернщайн окуражава Томас да преследва мечтата си да стане писател. Подпомага продължителните му пътувания из Европа, за да си осигури той времето и уединението за писане. Алин убеждава Улф да изостави драматургията и да се фокусира върху писането на роман. Отхвърлен от няколко издателства, първият ръкопис на Улф „О загубен“ намира път към издателството “”Чарлз Скрибнър” и уважавания му старши редактор Максуел Пъркинс. Пъркинс скоро осъзнава стойността на произведението на Улф. Той също съветва автора, че ще трябва да посвети доста време на пренаписването на романа, за да е готов за публикуване. Крайният резултат - „Погледни към дома, ангеле“, е издаден през октомври 1929 г. Томас посвещава първата си книга на „А. Б.“ – Алин Бернщайн.

" Тогава той се обърна и я видя, и като я намери, се изгуби, и така изгубен, бе намерен, и като я видя, видя за миг само приятния образ на жената, която може би тя беше и която животът виждаше. Той никога не знаеше: знаеше само, че от този момент духът му е пронизан от ножа на живота.“ – из романа „За времето и реката“.

Алин Бернщайн

Преди публикуването на романа, загрижен за автобиографичната същност на „Погледни към дома, ангеле“, Улф чувства остра нужда да се завърне у дома в Ашвил, за да се види със семейството си. В бележката към романа „За читателите“ той пише, че „тук разсъждавах върху един ничий портрет“. Истината е, че над двестата герои в романа са базирани на реални хора, много от които граждани на Ашвил, които все още живеят в града, вкл. собственото му семейство. Личните им недостатъци и провали са изложени на показ. Ашвил е в шок, както и семейството на писателя. Острата реакция към романа в родния му град води до самоналожено изгнаничество от Ашвил в продължение на осем години.

Извън родния Ашвил в Северна Каролина, романът на Томас Улф „Погледни към дома, ангеле“ е посрещнат с комерсиален успех и одобрение от критиката. През следващите няколко години писателят разделя времето си между Европа и Ню Йорк. През 1935 г. издателство „Скрибнър“ публикува втория му роман „За времето и реката“, както и сборника с разкази „От смъртта до сутринта“. Втората му книга се продава дори по-успешно от първата и скоро Томас прави план за серия романи, всеки от които представя аспект от историята на Америка между 1790 и 1935 г.

„Погледни към дома, ангеле“

През 1937 г. Томас Улф окончателно се завръща в Ашвил и е посрещнат много радушно. Не е в състояние да пише, след като прекарва известно време със семейството и приятелите си, затова се връща в Ню Йорк. Следващата година, тъй като изпитва трудности с ръкописите си и усеща нуждата от почивка, той пътува на запад. Прекарва лятото в пътувания и посещава Националните паркове.

Томас Улф на брега на езерото Крейтър. Храни бурундук*. Национален парк Езеро Крейтър, щата Орегон, 1938.

Изтощен и тормозен от треска и главоболие, той постъпва в санаториум в Сиатъл, за да се възстанови. След това е хоспитализиран. Подозирайки мозъчен абсцес или тумор, лекарите настояват веднага да бъде изпратен с влак в болницата „Джонс Хопкинс“ в Балтимор, щата Мериленд. При хирургична интервенция откриват туберкулозен менингит на мозъка. За съжаление, болестта е твърде напреднала, за да се приложи лечение. Томас Улф почива няколко дни по-късно, на 15ти септември 1938 г., само на тридесет и седем години. Погребението се състои в Първа Презвитерианска църква в Ашвил. След опелото е положен в семейната гробница в гробището „Ривърсайд“.

Литературният редактор на Улф от 1937 г. Едуард Асуел в издателството Harper and Brothers наследява недовършения му ръкопис. Така посмъртно са публикувани три произведения: „Паяжината и скалата“ (1939), „Не можеш пак да се завърнеш у дома“  (1940) и сборника с разкази „Хълмовете отвъд“ (1941).

________________________________

*бурундук – северноамерик. катерица (б. пр.)

Прочети в оригинал

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника