Валери Валериев: "върховете на стрелите са счупени" — "мястото е свободно"

върховете на стрелите са счупени

първият ми понеделник
като свободен от ангажименти млад човек:
           купих нова риза и отидох да се подстрижа
           после – при фотографа за снимка

ти си свиреп апах, погледни наляво
              все едно искаш да ги пронижеш с очи
накратко – да се усмихваш вече не е задължително
по-скоро се търси характер, изразителност
позирането е отговорна задача
            която мобилизира душевната сила
и резултатът е повече контраст в обратното на негатива

в първия ми понеделник
като свободен от ангажименти млад човек
           написах името си на много формуляри
           всеки следващ път все по-нечетливо

повтарях си:
           конят препуска
           конникът язди
           тетивата е опъната
          всеки е някой
това беше моята мантра за успех

в този първи ден изхарчих повече пари
             отколкото беше предвидено
и зяпах безцелно движението на влаковете
            през безкрайната прерия на свободното време
и имаше опасност да ме отвее вятърът отвъд границата на резервата

по-късно, в първия ден на новата работа
един стар кондуктор ме научи
           как да лъскам правилно копчета на униформата
също – никога да не сравнявам прекалено дълго
          снимката с лицето на пътника
защото някъде неминуемо се открива липсата на острота
          което е повече от болезнено

Стихотворенията са от книгата на Валери Валериев "Мястото е свободно"
Изд. Versus, 2024
Редактор: Петър Чухов
Оформление: Иво Рафаилов 

Публикацията се осъществява със съдействието на автора и издателството.

Валери Валериев: "никой не издаде, никой не призна"

Валери Валериев: "в подножието на порутената стена"

Валери Валериев

Валери Валериев е роден на 10 май 1984 г. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“, работи като адвокат. От 2021 е докторант към Института за държавата и правото – БАН.

Валери Валериев публикува стихове и разкази в Литературен вестник, сп. „Съвременник“, сп. „ТЕКСТИЛ“, сп, „НО Поезия“, „Диаскоп“ и други периодични издания. През 2004 г. е отличен с награда в студентски конкурс за поезия на името на Никола Вапцаров. През 2006 г. печели конкурс за къс разказ на тема „Екстаз“, организиран от сп. „Алтера“.

Автор е на стихосбирките „Факти“ (изд. „Литературен вестник“, 2015 - номинирана за Националната награда за поезия „Иван Николов“), „Кражбите зачестиха“ (изд. „Versus“, 2018), „Засечка“ (изд. „Versus“, 2020 – номинирана за Националната награда за поезия „Иван Николов“; отличена с почетна грамота за участие в Националния конкурс за лирика „Иван Пейчев“) и „Мястото е свободно“ (изд. „Versus“, 2024).

Валери Валериев в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника