Ейда Лимóн: Новият химн на нацията

18.03.2024
Снимка 1

 

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

 

Истината е, че никога не съм харесвала Националния
xимн. Като се замисля, песента не е
хубава. Прекалено натруфена за повечето от нас с оня „червен пожар
на ракетите“*, пък и бомбите след това.
(Винаги, ама винаги има война и бомби.)     
Веднъж я пях, бях се върнала у дома и дори
якият училищен оркестър зазвуча фалшиво.    
Но песента не е означавала нищо, просто зов
за бойното поле, нещо за преодоляване преди
младостта да размаха юмруци. Ами ония строфи,
които не изпяваме никога, третата, в която се казва “никое убежище
не може да спаси наемника и роба“? Може би
истината е, че всяка песен в тази страна
има неизпята трета строфа, нещо брутално,
което се таи отвътре, докато разсеяно изпяваме
високите ноти, а по трибуните се плиска бира
и се надяваме отборът ни да спечели. Не ме разбирайте погрешно, наистина
харесвам знамето, как се люшна на вятъра
като вода, като стихия, и е най-хубаво, когато е смирено,
поставено на колене, прилепнало до някого, който
е загубил всичко, когато не е оръжие,
когато трепти, когато сгънато е така съвършено,       
че човек може да си го пази, докато му потрябва, докато
отново можеш да го заобичаш, докато песента в устата се усети    
като препитание, песен, в която нотите се изпяват
дори от вековните гори, сухите ниски степи,
клисурата Ред Ривър, малкото земя, останала
неотровена, песента, на която имаме право по рождение,
която пеем в тишина, щом е прекалено трудно да продължим,
която звучи все едно нечии загрубели пръсти се вплитат
в тези на друг, която звучи все едно се пали клечка кибрит
в безкрайна пещера, песента, която казва, че моите кости
са и твои, а твоите мои,
и не е ли това достатъчно?

---------------
* ракетите – ракетите Конгрийв, вид артилерийски ракети, проектирани от британския откривател сър Уилям Конгрийв. Стават известни в америк. история, когато британските сили ги използват без особен успех срещу американските във военния конфликт в южна Индия през 1812 г.

 

Фото: Ada Limón (Credit: Tony Gale)

 

Прочети в оригинал

Ейда Лимон в Диаскоп

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника