Стефан Иванов: Не може повече така — Без мен

---
 

не може повече така

постарому
баби да си ядат обувките от глад
да гълтат копчета вместо хапчета
гетата в центъра и периферията 
да умират изоставени
сгърчени като пилета и норки
набутани в килии
моловете да цъфтят с промоции
и модата да продължава да бъде затворени очи
вперени в успех
собствен разбира се 
не на някой друг
не на бабите
бивши майки
настоящи гледачки не на бебета 
а на агонизиращи облаци и дядовци
толкова затворени очи затворени души 
водени от обиграност
като течност
придобиват формата необходима за момента
да се лъже е нормално
да не си себе си е нормално
какво е себе си и без това
е задача с повишена трудност
както казва учебникът по математика на живота
но себе си може и да не е 
да не спираш да крадеш
и да представяш нелицеприятното живеене 
в тази страна 
граничещо с мудно или скоротечно умиране 
за луксозен бутиков артикул
предизвикващ умиление
искам да помоля някой
но не знам кого
да не романтизира хаоса и убийството на тази страна
и на жителите ѝ
това не е нещо сантиментално
отдавна вече не е смешно
не е и красиво
повод за гняв е
това е смърт
казвам това защото 
искам бабите да разказват 
своите истории на неродените внуци
искам да правят сироп от люляк 
искам да се смеят и да отпиват глътка ракия
с други баби
и да си хортуват и разказват смешки
не искам да ги гледам 
в трамвая на улицата по опашките в магазините 
как са ходещ некролог
и бастун им е 
погълналото ги мълчание
на неизразима мъка и неназовима болка 
има и такива които от година и половина
си стоят вкъщи
но вкъщи ли е домът когато е затвор 
искам смеха им
искам да чуя подигравките им към властта
искам да видя радостта им от слънцето 
и да хапна от кекса на мъдростта им
ще спра сега с желанията и обвиненията
еднакво лесни и невъзможни
само ще повторя наум
не може повече така
постарому

Марин Бодаков, Фарът във Вентспилс, Латвия

---
беше ме страх да говоря
и започнах да пиша
беше ме страх да споделя написаното
и го четях на глас пред хора
страх ме беше да общувам с момичета
и затова започнах да ги слушам
страх ме беше да се погрижа за себе си
и тръгнах да спасявам другите
страх ме беше от болести
и влизах в болници и спешни отделения
страх ме беше от великото
и се вгледах в прашинката
страх ме беше от министър-председателя
и излязох на площада
и гласувам всеки път
страх ме беше от главния прокурор
и станах съдебен заседател
страх ме беше от самотата
и започнах да обичам
страх ме беше да не умра
и започнах да живея
страх ме беше
страх ме е и днес и
правя нещо по въпроса
страх ме беше да не те изпусна
и да заспиш за хиляда години
и те изпуснах
и животът не е сън и не е страх
страх ме е
че не мога да направя сделка с бог
и да те върна
страх ме е от това
което съм
и се опитвам да се променя
защото отдавна ми омръзна
самодоволната гримаса
на страха

Стихотвореният са от последната книга на Стефан Иванов "Без мен" (2024)
Изд. Кота 0
Редактор: Марин Бодаков
Художник: Бояна Павлова
Брой страници: 392
Цена: 20 лв.

Публикацията се осъществява със съдействието на автора и издателството.

Снимки: Марин Бодаков, Фарът във Вентспилс, Латвия, април 2016 г.

Стефан Иванов

Стефан Иванов (1986, София) е доктор по философия в СУ "Св. Климент Охридски". Автор на стихосбирките "4 секунди лилаво" (2003), "Гинсбърг срещу Буковски в публиката" (2004), "Списъци" (2009) и "Навътре" (2014). За "Списъци" е номиниран за Националната награда за поезия "Иван Николов".

"Навътре" е номинирана за първите награди за литература на НДК - "Перото". Носител е на наградата "София: Поетики" (2011). Съавтор е на пиесата "Медея - майка ми", спечелила "Икар" (2013) за най-добро представление. Пиесата му "Между празниците" е номинирана за "Икар" (2014) за драматургия.

През 2017 г. пиесата му "Същият ден" е поставена в Ню Йорк в LPAC. През 2018 г. е резидентен драматург на Националния театър на Люксембург. През 2019 г. късометражният анимационен филм "Задачи за деня", по едноименното му стихотворение, е официално предложение на България за "Оскар".

От 2003 г. е публикувал многобройни материали в множество медии. Превеждан е на английски, френски, немски, испански, гръцки, турски, сръбски и други езици.

Стефан Иванов в Диаскоп

"Без мен" в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника