Стефан Иванов: безчувственият наблюдател всъщност беше записващ ангел — Без мен

очевидно
                    за анди уорхол
                    от джон ричардсън

въпреки че той беше възприеман
с известна справедливост
като пасивен наблюдател
бих искал да припомня
една негова страна
която той криеше от всички
освен от най-близките си приятели
неговата духовна страна
някои от вас може да се изненадат
че такава страна съществува
но съществуваше
и това е ключът към него
знанието за това тайно благочестие
неизбежно променя представата ни за него
който заблуждаваше света да вярва
че е обсебен от пари слава и блясък
и че е хладнокръвен до безчувственост
но никога не вярвайте напълно
на това което виждате
безчувственият наблюдател
всъщност беше записващ ангел
а необвързаността му
дистанцията
която установи
между себе си и света
беше преди всичко въпрос
на невинност
и въпрос
на изкуство

---
         лукс е стихотворението
                         силвия чолева

лукс е била захарта
черният пипер
и леглата от лебедов пух
лукс са били сребърните сервизи
обикновената чиния
и баналната вилица
лукс е било стъклото
столът
и носната кърпа
лукс са били портокалите
супата от костенурка
и печеното овнешко пълнено със стриди
лукс са били перуките
черният бразилски тютюн
и порцеланът
лукс е била коприната
пуйката с трюфели
и пастетът от гъши дроб
лукс е била бирата
солта и хлябът
водата и лалето
покривът и вратата
печката и топлата вода

днес e
лукс да си жив
лукс е да си жив
и да си човек

тук сме

един човек се превърна
в мъгла пред очите ми 
друг в прах в очите 
трети във вятър и отчуждение 
четвърти в самоубийство 
пети в банка 
шести в предателство 
седми в диван на който сяда лъжата 
осми в празненство за рожден ден 
на щастливи престъпници 
и така нататък 
някои се превърнаха в делириум 
други във вирус 
продължавам да се оглеждам
за приятелите си 
бяха тук допреди малко 
откривам ги понякога
на площада 
или 
в дъгата 
малко преди да се разсее 
в разбуждаща се котка 
и в едновременното излитане
на стотици гълъби 
когато се усетят застрашени 
от невидима 
за някои 
ръка

Стихотвореният са от последната книга на Стефан Иванов "Без мен" (2024)
Изд. Кота 0
Редактор: Марин Бодаков
Художник: Бояна Павлова
Брой страници: 392
Цена: 20 лв.

Публикацията се осъществява със съдействието на автора и издателството.

 Илюстрация: © Георги Чепилев

Стефан Иванов

Стефан Иванов (1986, София) е доктор по философия в СУ "Св. Климент Охридски". Автор на стихосбирките "4 секунди лилаво" (2003), "Гинсбърг срещу Буковски в публиката" (2004), "Списъци" (2009) и "Навътре" (2014). За "Списъци" е номиниран за Националната награда за поезия "Иван Николов".

"Навътре" е номинирана за първите награди за литература на НДК - "Перото". Носител е на наградата "София: Поетики" (2011). Съавтор е на пиесата "Медея - майка ми", спечелила "Икар" (2013) за най-добро представление. Пиесата му "Между празниците" е номинирана за "Икар" (2014) за драматургия.

През 2017 г. пиесата му "Същият ден" е поставена в Ню Йорк в LPAC. През 2018 г. е резидентен драматург на Националния театър на Люксембург. През 2019 г. късометражният анимационен филм "Задачи за деня", по едноименното му стихотворение, е официално предложение на България за "Оскар".

От 2003 г. е публикувал многобройни материали в множество медии. Превеждан е на английски, френски, немски, испански, гръцки, турски, сръбски и други езици.

Стефан Иванов в Диаскоп

"Без мен" в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника