Джой Харджо: ПОЕМА ЗА СТРАХА или ВРЪЩАМ ТЕ ОБРАТНО

 Превод от английски език: Юлияна Тодорова 

Освобождавам те, мой красив и ужасен
страх. Освобождавам те. Ти ми беше любим
и омразен близнак, но сега аз не те познавам
както себе си. Освобождавам те с всичката
болка която бих понесла от смъртта на
децата си.
Вече не си моя кръв.
Връщам те обратно на войниците
които опожариха дома ми, обезглавиха децата ми,
изнасилиха и се гавриха с братята и сестрите ми.
Връщам те обратно на онези, които откраднаха
храната от чиниите ни, когато гладувахме.
Освобождавам те, страх, защото съживяваш
тия сцени пред очите ми, а аз съм родена
с очи, които никога не се затварят.
Освобождавам те
Освобождавам те
Освобождавам те
Освобождавам те
Не ме е страх да се гневя.
Не ме е страх да се радвам.
Не ме е страх да съм черна.
Не ме е страх да съм бяла.
Не ме е страх да гладувам.
Не ме е страх да съм сита.
Не ме е страх да ме мразят.
Не ме е страх да ме обичат.
Да те обичат, да те обичат, страх.
О, ти си ме задушавал, но каиша ти го дадох аз.
Изкормвал си ме, но ножа ти го дадох аз.
Поглъщал си ме, но на огъня се изпружвах аз.
Сега се връщам обратно при себе си, страх.
Ти повече не си ми сянка.
Няма да те държа в ръцете си.
Не можеш да живееш в очите ми, ушите, гласа
корема или в сърцето ми сърцето ми
сърцето ми.
Е хайде ела ми, страх,
жива съм, а ти толкова се страхуваш
да умреш.

©1983 Джой Харджо и У. У. Нортън, из She Had Some Horses

Линк към изпълнението на авторката на стихотворението:
https://www.youtube.com/watch?v=DAYCf2Gdycc 

В клипа от този линк на мин. 2 е изпълнението ù на саксофон:
https://www.youtube.com/watch?v=YzwvCSl4njI

Джой Харджо в Диаскоп

A POEM TO GET RID OF FEAR
Joy Harjo

I release you, my beautiful and terrible fear.      
I release you. You were my beloved         
and hated twin, but now, I don’t know you
as myself. I release you with all the
pain I would know at the death of
my children.
You are not my blood anymore.
I give you back to the soldiers
who burned down my home, beheaded my children,
raped and sodomized my brothers and sisters.
I give you back to those who stole the
food from our plates when we were starving.
I release you, fear, because you hold
these scenes in front of me and I was born
with eyes that can never close.
I release you
I release you
I release you
I release you
I am not afraid to be angry.
I am not afraid to rejoice.
I am not afraid to be black.
I am not afraid to be white.
I am not afraid to be hungry.
I am not afraid to be full.
I am not afraid to be hated.
I am not afraid to be loved.
to be loved, to be loved, fear.
Oh, you have choked me, but I gave you the leash.
You have gutted me but I gave you the knife.
You have devoured me, but I laid myself across the fire.
I take myself back, fear.
You are not my shadow any longer.
I won’t hold you in my hands.
You can’t live in my eyes, my ears, my voice
my belly, or in my heart my heart
my heart my heart
But come here, fear
I am alive and you are so afraid
of dying.

Photo: Paul Abdoo

Прочети в оригинал

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника