НОВИ КНИГИ: Христина Йорданова и "Знаци"

Книгата "Знаци" (изд. "Кария 2020", Бургас, 2024 г.) съдържа 15 разказа, които са създадени предимно по време на двата Мастър класа от фестивала за изкуства и култура "Аполония" в гр. Созопол, водени от известните български писатели Здравка Евтимова и Георги Господинов през 2022 и 2023 г., в които авторката бе сред малцината избрани участници. Художник на корицата е Атанас Парасков.

За книгата

Знаците в живота ни – всеки ден ги виждаме около нас, но невинаги си даваме сметка какъв смисъл таят и какво въздействие ни оказват. Светът ни говори на свой собствен език – езика на символите, цветовете, формите, ароматите, езика на събитията и състоянията. Някои от тях „виждаме“ само с душата си.

Един град, един храм, една лозница, захаросана ябълка, бездомно кутре или просто две капки от сълза или море… – знаците, които носят силата да променят живота на героите в разказите на Христина Йорданова. Живи разкази, написани с въображение и талант, отварящи по един майсторски начин ума и сетивата на читателя. Героите са плътни, дишащи, пълнокръвни, владеещи тайните сили на онази любов, която преодолява прегради, която боли, но и носи щастие.

„Човек не може да бъде щастлив, ако не се опознае, не приеме раните си и себе си, не започне да говори с живота честно. После дори и Бог помага.“ („(Про)Видение“)

„Тези, без които не можеш да живееш, носят твоите рани. Само този, който носи раните ти, знае как да те направи щастлив.“ („Девет живота“)

„…един грях трябва да се изкупи, не да се прикрива. Никога повече тая любов няма да я крия в себе си. Не я крий и ти.“ („Храмът на музата“)

Посланията в кратките истории на Христина Йорданова са простички, но честни и силни – за чисти и искрени отношения между хората, за откровеност, мир в душите, обич и уют. Ако хората разбираха това, животът им щеше да е много по-добър.

Роза Максимова, издател

Имах привилегията като член на жури да чета ученическите есета на Христина Йорданова като участничка в различни анонимни конкурси и още тогава да се
впечатля от емоционалната ù отзивчивост, от категоричните ù морални и естетически позиции. Ето защо не се изненадах от появата на книгата ù „Нашите
мои животи“, за която написах рецензия. Нямаше как да бъда пропуснат и за следващата ù книга.

„Знаците“ на Христина Йорданова инспирират личните ù преживявания, те са специалните територии на нейните спомени за някога и някои. Въпреки разнообразието на теми и мотиви мисля, че Тя и Той са персонажите, които са смисловата тъкан на всеки разказ – независимо дали Любовта се случва в Созопол, град на спасението, но и на изкуплението, или в Христина Йорданова църквата „Успение Богородично“, или в нажежения със страсти цигански табор. И е много тежко, когато някой от двамата си отиде. В самотата на дългите дни и нощи бай Теофил ще намери спасител в едно кутре; една луксозна яхта ще отведе на вечерен круиз овдовялата жена навътре в морето – което е обещанието на любимия, – за да разпръсне тук праха му; крадецът Рони ще направи всичко, за да спаси от смърт любимата си Алба.

И в тази си книга Христина Йорданова не изневерява на изградения си стил, който се отличава с накъсани, напористи изрази, заредени с полемическа страст,
преминаващи понякога в постулати със защитена меродавност. Един от любимите „знаци“ на авторката е Храмът. Той може да приюти и нахрани зографа Стоян, но и да го срещне с нещастната Мария и така двамата „изгубени“ да се намерят; той може да свидетелства за любовта между Бояна и Йоан, чиято среща е демонстрация на полифоничния поглед към всяка човешка взаимовръзка, към нейната сложност и индивидуална субективност. Някои разкази имат притчово звучене и припомнят изначалната ни връзка с Бога – и пак Храмът е мястото, където любовта може да се трансформира във висшата форма на боголюбие – универсалната формула на човешкото съжителство. Умее авторката да сменя уверено повествователните си мотиви с въображението на таланта си – една „болест, от която няма как да се излекува“.

Георги К. Спасов, (писател, Пазарджик, 2024 г.)

Очите ù са тъмни и безстрашно поглъщат всичко, което видят. Но поради болезнената им чувствителност, която вероятно щеше да доведе до ослепяване, едното ѝ око се превърна в обърнат калейдоскоп, при който светлината не проникваше отвън, а извираше отвътре. Сега цветовете се огъват като пастели,
изпотени от залеза, който в някоя южна страна наистина е ален като домат, и плетат мрежи от кубове, които се стесняват и разширяват в такта на музиката.

Другото ù око стана обектив, фокусиращ само далечината, защото на преден план винаги заставаха дребните хора с големи обещания, а тя искаше да види много повече. Сега на фокус е един охлюв, който, нарамил черупката си, изкачва своя връх. Тръгва бавно и мъчно, спира се за малко, а после продължава по-решително и плавно, сякаш се плъзга по релси. Но музиката спира и в един миг се чува само вятърът, който е толкова силен, че спира полета
на чайките и те остават да висят в небето като забодени с карфици пеперуди. Тя отваря очи и пред нея са наредени дребните хора, облечени в ослепително
сиви костюми. Един от тях започва своята тържествена реч, но вместо удивителен знак, победоносно слага крака си върху охлюва, осмелил се да излезе на преден план...

Михаела Илиева (участник в мастър класовете на Георги Господинов и Здравка Евтимова, писател и литературен критик

За автора

Христина Йорданова е родена на 24.09.1986 г. в гр. Пазарджик. Завършва средното си образование в ЕГ "Бертолт Брехт". Следва журналистика в УНСС и работи като спортен редактор в сайта на в-к „Труд”. През 2016 година издава първата си книга с научна литература "На Испания с любов". През 2001 година излиза втората й книга "Нашите мои животи" със 17 разказа и есета.

Христина Йорданова в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.