Георги Чепилев: Българската масова народна интелигенция и европейската средновековна народна култура – два различни мирогледа за формиране на оперативни художествени жанрове

Георги Чепилев
Председател на пловдивското дружество за комикс изкуство и графични романи

Резюме: Статията разглежда една от слабите страни при опитите да се внедряват чужди жанрове на деветото изкуство в България. Проследяват се паралелно особеностите в мирогледите през Средновековието: българския, на Рим и Цариград, като предистория на днешната масова култура.

Ключови думи: Българска култура, Комикси, Средновековен мироглед, Културна адаптация

 

THE BULGARIAN MASS FOLK INTELLIGENTSIA AND EUROPEAN MEDIEVAL FOLK CULTURE – TWO DIFFERENT WORLDVIEWS FOR THE FORMATION OF OPERATIONAL ARTISTIC GENRES

Georgi Chepilev
Chairman of the Plovdiv Society for Comic Art and Graphic Novels

Abstract: The article examines one of the weaknesses in attempts to introduce foreign genres of the ninth art in Bulgaria. It draws parallels between the worldviews during the Middle Ages—those of Bulgaria, Rome, and Constantinople—as a prehistory of today’s mass culture.

Keywords: Bulgarian culture, Comics, Medieval worldview, Cultural adaptation

 

                                „Внесената отвън култура е тирания“.
                                „На земята ще останат само пет езика“.

                                            Интервю в-к „Марица“ 4 юли 2008 г.

 

Въведение

Статията разглежда една от слабите страни при опитите да се внедряват чужди жанрове на деветото изкуство в България. Проследяват се паралелно особеностите в мирогледите през Средновековието: българския, на Рим и Цариград, като предистория на днешната масова култура.

България има своя специфична система, противопоставена на висшите школи в Цариград и Рим – тя е първа и единствена в света, формирала масова народна интелигенция. По онова време никъде няма елитна литература на говорим народен език. Разделението на две култури: елитно официална църковна култура (с монопол) и карнавално низова народна (възприемана с обратен знак), е особеност на Западноевропейския феодализъм. През Средновековието в България по ред причини няма такава поляризация на елит и тълпа, затова народът не само бил потребител на голямо изкуство, но и създател на такова. В основата при формиране на българските жанрове от романите в картини и комикси преобладават оперативните и публицистични форми, но с образователни и възпитателни задачи и цел: създаване на хуманистично демократично правосъзнание у широките народни маси.

Изводите са, че влиянията от чуждестранни индустриалци на масова култура могат само да погълнат фолклорни мотиви и теми, да ги универсализират, но преди това да разрушат съкровищницата на българско развитие. Необходими са нови маркетингови подходи, съобразени с тази позитивна българска роля и поглед към днешната масова култура.

Особености на масовата култура

С появата на средствата за масова информация, предишното културно наследство на обществото губи значението си. Индивидът започва да добива знанията си повече от масмедиите, отколкото от семейство и училище. Цялостната система от знание и ценности, която съставя светогледа и структурата на личността, се заменя от съвкупността на променливи нагласи, манипулирани от медиите.

Масовата култура се произвежда според норми на индустриалното производство и се разпространява чрез техническите средства на медиите за гигантска маса от индивиди, но взети извън вътрешните структури на обществото. Масовата култура става всекидневна култура, утвърждава поведението и отношенията между хората в живота, установява норми на общуване и взаимодействие.

Средствата за масова информация налагат модели в културата, но не чрез принуда, а чрез въздействие върху емоциите на индивида. Те преобразяват желанията в мечти и мечтите в желания. Но комуникацията е еднопосочна, зрителят присъства пасивно. За разлика от фолклора, потребителят не е съавтор, тъй като масовата култура е продукт не на масите, а на професионални специалисти.

Масовата култура се характеризира с комерсиалност и определена идеологическа насоченост. Същевременно е принизена в естетическо отношение, подобно на средновековната европейска народна (фолклорна) култура. Масовата култура създава един нов космополитен фолклор от фрагменти на регионални и национални култури. По този начин глобалното село премахва пространството и времето и заменя с нови форми на митология. Но когато масовата култура комуникира с официалната народна култура, тя поглъща фолклорни мотиви и теми, за да ги универсализира, като преди това измества и разрушава техните ценности и герои.

Развитие на националната масовата култура

Нашата съвременна и предимно либералната цивилизация, чрез масовата култура ни деетизира, деморализира, обездухотворява – биг брадър, чалга, зомбита и пр. Откъде е първоначалният стимул на дивия либерализъм или така наречения пазарен строй, който заглушава загрижеността на религиозната сфера и дори има стремеж да погълне държавата, като непресъща за пазара?

През социализма масовата култура бе забранена, защото я считаха за оръжие на капитализма и нов опиум за народа, чрез който да се отклоняват масите от истинските проблеми чрез развлечения. Социалистическото изкуство отрича масовото изкуство като идеология на експлоататорско общество, обслужващо бизнеса. Разделянето на културата на две: елитна (висока) и низова (за масите) е немислима поляризация за това общество, тъй като е резултат на неравенство в обществото. Това бе материалистическото определяне на същността на понятията „народ“ и „нация“ – обяснява се всичко с икономиката и различното социално положение, които създават особената психика на бедни и богати.

Но в днешно време, се наблюдава залез на капитализма и формиране на технофеодализъм. Т.е. с новия ред изчезва средната класа – буржоазната и се увеличава контраста между богати и бедни. Тук е мястото да си спомним думи на проф. Петър Мутафчиев: „Всяка културна заемка от чужбина, ако не се асимилира от народните маси, води към раздвоение между народ и интелигенция. Създава пукнатина, която може да се разрасте до пропаст и предизвика духовна смърт и робство“.

Наблюдава се, че там където народът все още изостава в естетическото си развитие, съществуват оперативни и публицистични жанрове, които по-лесно създават контакт между твореца и масите. Тези жанрове получиха особено развитие и се сочат като начало на днешната масова култура: в западния свят, обслужващи идеологически и търговски цели, в социалистическите страни – за политическа пропаганда, а преди Втората световна война в България – за просветно възпитателни цели.

За да се образува нация, не е достатъчно само общ произход, но са необходими и ред културни условия, които оформят обща съдба. Общност в съдбата означава предаване на културните ценности, спечелени от нацията при общата съдба, при съвместното преживяване на една и съща история, при постоянни културни взаимодействия. Ето защо същността на нацията се състои в народностния характер, който не е нещо неизменно, но се променя и развива чрез унаследени и придобити елементи от народа при променящите се условия на живота. В него се отразява цялата история на един народ, която може да сравним и наречем кристализирана история на предците. В тази духовна тъкан, влизат не само образованието и литературния език, но и всички духовни и материални ценности които един народ е събирал във вековния си стремеж към развитие и напредък.

Народностната култура си остава най-здравата спойка между членовете на един народ. Елементите на чужда култура, могат да се възприемат обезвредено и безопасно само в преработен вид, пречупени през призма- та на народностната култура. Но ако последната не съществува още, или е слабо развита, действието на една чужда култура ще бъде разрушително, в зависимост от силата и продължителността на нейното въздействие. От това идва опасността за малокултурните народи от по-културните. Най-опасно е чуждото влияние за крехката детско юношеска възраст, през която няма още оформен характер и кристализирано народностно съзнание, което да пречупва безопасно чуждата култура. Ето защо единственото средство за борба с пакостното чуждо влияние е създаване на здрава народностна култура, а чрез нея и високо народностно съзнание.

В мое изследване – „Формиране на българските жанрове в българските романи в картини и комикси, в периода 1890-1990 год.“, не е направен задълбочен анализ на причините за различието между формираните български и чуждестранни жанрове. Тъй като тези причини се намират в предисторията на днешната масова култура, в средновековието и тогавашните различия на виждания. Настоящата статия е опит за изясняване на този проблем и характеризиране на българския мироглед, който е в основата за развитие на нашата народностна култура.

За целта ще се направи кратък преглед на културата през Средновековието в Западна Европа, Византия и България.

Преглед на културата през Средновековието в Западна Европа

В западноевропейските страни развитият феодализъм е корпоративен строй на обществото, изразен в затворени съсловия – рицари, бюргери, църковници, търговци, занаятчии и др., обединени в цехове в градовете. В това общество възниква определен тип певец – поет, обикалящ из дадено съсловие. Например трабадурите отразяват светогледа на рицарите в най-развитите страни на Запад през X-XIII век. С голяма популярност сред народа в западноевропейските страни са били: пътуващите комедианти, певци, музиканти, наречени във Франция жонгльори, в Германия шпилмани и пр. Тези пътуващи артисти изпълнявали съчинени от други автори кратки сценки, съпроводени с текст, както и собствени творби. Чрез тях възниква жанрът на героичния епос – песни за подвизи.

Във Византия и на Балканите по ред причини няма такава ситуация.

В средновековна Западна Европа интелектуалният елит монополизирал писмеността и образованието. Хората били разделени на litterati (образовани, знаещи латински) и неграмотни – идиоти. Идиот се наричал човек, който се задоволявал с владеене само на грубия роден език. Тъй като латинския се придобива не по рождение, а чрез упорит и дълъг труд, то грамотността се ценяла като привилегия и социално преимущество.

Образованите и посветени, които имали достъп до съкровищницата от знание, се наричали Docti. Невежите неграмотни хора, се задоволявали с частици от знание, което им споделяли литератите. В това средновековно общество голяма част от населението било хора без архив и лица, т.е. безписмено. Народните диалекти в средновековна Западна Европа били средство за устно общуване. Латинският език в йерархията на езиците заемал първо място и дълго време бил единственият писмен език. Да бъдеш грамотен, значило да знаеш латински, а профаните не знаели. Затова важна черта на средновековната западноевропейска словесност е, че писмеността не била определящо средство за човешка комуникация. Огромна маса от духовни ценности циркулирала нефиксирана на пергамент или хартия.

Писмеността оставала островче в морето от устни словесни жанрове. Но много мотиви, ориентирани към широките слоеве на населението, започнали да оказват влияние на нейния характер – чрез ръководства за изповед, проповеди, жития на светии, разкази за видения и задгробни пътешествия, разкази за чудеса и пр.

По този начин се появява неофициалната култура на масите, противо- поставена на официалната култура.

Една от важните задачи, следствие при такова разделение на културата, е: да се изясни същността на термините „народ, народност, нация и националност“. Защото тези термини в науката и живота, често имат различна употреба. Едни народи употребяват думата „нация“, в етнографски смисъл, други я разбират в държавен. Ако не се определи същността на тези понятия, се появяват теоретични мъчнотии, защото съществуват различни по мироглед теории: психологическа, историческа, материалистическа и пр.

В Западна средновековна Европа, църковни постановления забранявали богослужебни книги и богословски съчинения да се превеждат на народен език. Това в Латинския Запад станало под влиянието на Исидор Севилски, който пише, че само на три езика – еврейски, гръцки и латински, може да се пише на възвишени теми. Едва когато монополът на латинския език бил нарушен, започнали да се формират националните литератури, макар латинският да запазил привилегировано положение.

Отношенията между двете култури са многообразни, но за темата на доклада е важен парадоксът, роден от срещата и пресичането на църковно официалната и народно-фолклорните традиции. Низовият пласт на културата бил свързан с митопоетичното и фолклорно магично съзнание. Затова книгата през това време не била само източник на информация, но и важно магично средство. Официалната култура възприемала с обратен знак приказните и баснословни произведения на простолюдието. Били считани за ереси или бунтове.

И все пак съществуват съчинения на латински език, където се забелязва срещата на двете култури: за начало на масова литература от западно- европейското средновековие може да приемем проповедта и ръководството за свещеници изповедници. Те в една или друга форма достигали до всеки. Защото проповедникът бил длъжен да ползва езика и наречието на тези, пред които проповядва. Необразованите лесно разбирали на родния език въпросите и предписанията. „Ръководство за изповед“, тази първа книга на масовата култура, възниква не от църковна догма, а се явява като отговор на потребност в практиката на живота. По този повод има периоди, в които тези въпросници били осъдени на изгаряне. Мотивът е „да не би чрез невежи духовници, с помощта на тези книги да се измамват хората“.

На границата между високата литература и фолклорната, между индивидуалното и колективно творчество се намират преписвачите на литературни съчинения. Тъй като внасяли изменения в копирния текст, обработвали и записвали устни предания, включвали ги в съдържанието на литературното произведение. След което отново се разпространяват в устна форма, но подложена на изменение по законите на фолклора.

Разделението през западноевропейското Средновековие на две култури: елитно официална църковна култура (с монопол) и карнавално низова народна (възприемана с обратен знак), е особеност на Западноевропейския феодализъм. Това разделение на висока и низова култура, свидетелства за недемократично общество и социално неравенство. За изяснение служи материалистичната теория за същността на думите „народ и нация“.

Във Венеция богаташи издигнали на площада голяма златна игла и прекарвали през ухото й камила (според библейските думи) – с цел да покажат, че не е невъзможно богатите да влизат в Царството Небесно. Против общественото неравенство и злото, идващо от парите, пазарите и властта, проповядва със слова и дела св. Франциск Асизски.

Преглед на културата през Средновековието във Византия

Във Византия характерна особеност била нестабилността на управляващата класа и отсъствието на затвореност при аристократите. По ред причини няма такива ситуации, каквито се извършвали в западноевропейския феодализъм. Византийският елит бил в голяма зависимост от императорската власт. Високото изкуство било лицето, откритата страна на медала на византийската литература. А низовото изкуство – обратната страна, макар и не по-малко ярко и значително.

Политикос (политически) означава общодостъпен, достъпен за всички.

Във Византия общодостъпната народна литература дава нови импулси за възникване на новия гръцки литературен език и за развитие на нови жанрови форми.

Византийската народна литература, възниква като отражение на идеологиите, етичните и естетически възгледи на средните и низови слоеве на обществото, на език, близък до разговорния. Тези средни и низови обществени слоеве са били предимно воини, които обработвали през мирно време земя (съществувал специален закон за земите във Византия), както и голяма част от градското население.

Ето защо във Византия воинът и селянинът се сливат в една социална фигура и техните интереси съвпадат. По това византийският селянин се различава от западноевропейския. Творчеството на византийското селско население е военен епос, което не е рожба на трабадур, обслужващ затворени рицарски кръгове.

Преглед на културата през Средновековието в България

За илюстрация може да послужи фактът, че през първата половина на 6 век, когато славяните започват да се заселват в околностите на Солун и Пелопонес, те давали не само хляб на Византия, но били способни да държат и меч. Славяните заселвали пустеещите земи, обезлюдени от рязкото падане на раждаемостта през тази епоха. Станали богати, придобили много коне, злато и сребро и освен да държат плуг, се научили да се сражават по-добре от ромеите.

Езическата религия на славяните не издигала преграда за християнска мисия, защото нямали идоли и храмове, липсвала им външна обредност и развита митология.

България е фактически първата и най-ранната славянска държава. Тя е една от най-старите държави в средновековна Европа.

По времето на свети цар Борис I формираните в България предпоставки за развитието на културата не съществуват в останалия славянски свят.  

Съществуването на Светото Писание на понятен език при самото приемане на християнството било главно преимущество пред многото други народи от това време. Преводът на славянски език на Библията било необичайно събитие и напълно ново явление. До това време християнството се разпространявало сред елинизираните и латинизирани народи, за които не бил необходим нов превод. Новото и благотворното в случая е, че източната традиция за приобщаване на хората към високата култура – от всеки да се чете и слуша на своя роден език, не само в храма, но и у дома. Т.е. Библията при славяните не била запечатана със седем печата, предмет на отвлечено почитание, като латинската Вулга, но била за национално просвещение. С такава цел светите братя Кирил и Методий, свети Климент Охридски и ученици са се борели за разпространение на официалната култура сред масовия народ. По тази причина в България се развиват две основни направления в културата: худо- жествена и специална, различаващи се от западноевропейското разделение на противопоставени висока и низова култури.

Цар Симеон Велики си поставил за цел да издигне духовния живот в България до степен на византийския и да се изравни с нея.

Специалната литература в България през средновековието застъпва различните страни на тогавашните знания, философски обобщения, богословски тълкувания, правни предписания. Типичната за този период българска художествена литература се състои от разнообразни жанрови форми: поезия – култова и извън култова, молитви, ораторски жанрове – полемично слово, поучително слово, тържествено слово, проза – жития, библейско повествование, патеричен разказ и пр.

В това отношение българите изпреварили всички средновековни народи, приели християнството от Рим или Цариград. За подобен акт на културна демократизация в най-широкия и дълбокия смисъл на думата Европа узря няколко века по-късно, дори някои от западноевропейските народи с цяло едно хилядолетие.

Със задължителното въвеждане на говоримия общонароден славянски език в Църквата (за проповед и богослужение) и в държавата, този език се утвърдил здраво като трети официален език в Европа (след гръцкия и ла- тинския). В България народът не е някаква тълпа, съставена от слабо развити културно индивиди. За пример може да послужи Охридската школа, ръководена от свети Климент Охридски. Тя била много модерно устроена за времето си истински народен университет, какъвто нямало никъде другаде в цяла Европа. За непродължително време тая школа дала над 3500 инте- лектуалци – първата и единствена в света на онова време масова народна интелигенция.

„Златното кандило. Живот и чудеса на Свети Климент, архиепископ Охридски“.  Илюстрациите са дело на художниците Стилиана Георгиева и Георги Чепилев. Книгата разказва за светия живот и благодатната дейност на този велик будител.

Значение на църковното дело за книгопечатането в България

Ако хуманистите в Западна Европа се ръководят от голямата идея, вдъхновяваща европейския Ренесанс – връщане към източниците на античната култура, то свети патриарх Евтимий Търновски следвал друга голяма идея – да поправи свещените книги от изопачености и да възстанови и запа- зи чистотата и точността на Църковната догматика.

Искрицата на знанието светлее през предългите векове на робство и запалва огъня на българското Възраждане. Светците Паисий Хилендарски и Софроний Врачански изиграват голяма просветителска роля, като изхож- дат от основното положение, че литературата е предназначена за духовно потребление на народа и затова трябва да бъде достъпна по форма и съдър- жание. Ето защо и първата печатна българска книга „Неделник”, издадена само в 1000 екземпляра, е на разбираем простонароден език, средство за народно образование и възпитание. И в Църковните борби важно място зае- ма въпросът за въвеждането на народната реч в книжовния език. Тези борби имат особено значение – народните маси получават обществено възпитание, развива в тях чувство за взаимопомощ и гражданска солидарност, дисципли- на, организационен дух и лична отговорност. Ценни плодове на църковната борба са идеята за демокрация и стремежът за политическа свобода. Никога в българската история до този момент не е имало такова единение на раз- личните слоеве: общ идеал, общ дух и стремеж изравнил всички слоеве на населението.

Борейки се за независима Българска църква, народните дейци искали институция, която да гарантира културното развитие и самоуправление на народа.
От църковната борба се заражда и развива българското просветно-учеб- никарско дело, защото за неутрализиране на чуждото влияние били необхо- дими модерни български училища. В момента на народоосвободителните борби започва формирането и на българските светски жанрове в изобрази- телното изкуство. Този процес дава отражение и върху формиране на бъл- гарското изобразително повествователно изкуство и карикатурата. Забеляз- ват се две основни линии:

⦁    Обръщане към изобразяване на близкото героично минало с неговите борби и портрети за пример на подражание. Тази тема не е характерна за европейския Ренесанс;
⦁    Критическо отношение към оформения социален ред и морал, който налагал егоизма, търговията със съвест, убеждения и чувства.
Във втората линия „Критическо отношение към социалния ред и мо- рал“ се забелязва закваска както от апокрифната и богомилска литература, така и от официалния църковен поглед върху това антифеодално и антицър- ковно движение от 10-11 век.

Това е момент много важен за формиране на българските романи в картини и комикси.

Художник: Георги Чепилев, Свети Паисий Хилендарски

Развитие на българската култура след Освобождението

След Освобождението у нас била постигната политическа свобода, но били изгубени отоманските пазари. Срещу младата българска държава са взети специални мерки от повишение на митата сто на сто за българските стоки. В България се появява и нов фактор – политическите партии. Занаятчиите започват да се разоряват и еснафът от напредничав, става назадничав. Така става превръщането му от социална в морална категория. Лихвари и спекуланти налагат присъствието си в новата ситуация. Въпросът бил „или гладна смърт, или нещо друго неизвестно“, тъй като чрез нахлуването на промишлеността и фабриките, свободния производител е осъден да загине. Макар в конституцията да се записва, че всеки роб стъпил на българска земя, е свободен, в очите на освободения еснаф, на просветените, на интелигенцията се вижда колебание относно характера на понятието „български народ“. Този народ не съществуваше преди Възраждането като такъв – мизерен, презиран и мразен. „Народолюбието“ стигало до там, че срещу 5000 гласоподаватели от така наричания „въшлив народ“, 500 въоръжени им попречват да упражнят волята си.

Откъде възникна драмата на националния живот, продължаваща и до днес? 

Това със сигурност е от пагубното влияние на западноевропейския мироглед в основата на масовата култура. Ето защо се формират нови български жанрове, като сатирата и произведения от рода на „Бай Ганю“.

Може да се каже, че богомилството било дълбоко демократична проява и апокрифната българска литература е стимул за първите бунтовнически социално-реформаторски движения в Европа през Средновековието. Защото тези български басни съдействали за развитието на демократическите сили в социалния живот и в Русия, и в някои западноевропейски страни.

В България движението си послужило за пропаганда сред народа и с литература. Ето защо срещу голямото разпространение на апокрифната литература започнало отрано да се води борба чрез индекс на забранени и опасни еретически книги. Наличността на такъв български индекс говори за големия разцвет, който достигнала старобългарската литература – както официалната, обслужваща нуждите на културните слоеве, така и неофициалната простонародна, обслужваща нуждите на обикновените хора. Богомилската и апокрифната литература била създавана или превеждана и разпространявана от хора, които се движели непосредствено из народа и познавали добре живота му. Тук на преден план стои предимно низшето духовенство, което имало здрава връзка с народните маси. Ето защо тази литература е всмукала в себе си елементи от езическите поверия и обичаи на народа и представлява един синкретизъм на езичество, християнство и източни християнски ереси. Тя отразявала бита, нуждите, стремежите, въжделенията, мирогледа на народните низини и била израз на демократически сили на българското общество срещу феодалния строй. Но Българската простонародна култура е образувана в синтез на славянски, прабългарски и местни тракийски елемен- ти, изцяло на народностни и етнографски основи – затова, тя се различава от средновековната западно европейска карнавална култура.

Но, по-важно е, че България е първа по демократичност в цяла средновековна Европа, със своите висши образователни и възпитателни школи (с научно-академически и университетски ранг). Тези школи създават първата в целия славянски свят и в цяла Европа – масова народна интелигенция, кое- то било акт на най-голяма демократизация на културата.

Хуманистическият дух в социалнополитическия живот на славяно-българското общество, благодарение на народнообразователната дейност на многохилядната народна свети Климентовска интелигенция, която проповядвала на роден език християнската етика и право, не остана само една висша интелектуална категория, култивирана предимно в културните среди, както било във Византия и през Италианския Ренесанс. Този елитарен дух проникнал в широките народни маси, съчетал се неразривно с дълбок демо- кратизъм. Това формира за продължителен период от време здраво хуманистично-демократическо правосъзнание у българския народ. То установява и ново по-хуманистично отношение към личността, внасяйки по-голяма човечност в отношенията. Интересно е да се види в тази насока, образуването на две български думи: богат и заможен. Думата „богат“ отразява повече човечност, стремеж към милосърдие подобно на Твореца на вселената, докато заможният е имотен човек, но служещ на егоистични стремежи.

Тъй като в България е нямало голямо разделение на елит и тълпа (както е в средновековна Европа), затова народът не само бил потребител на голямо изкуство, но и създател на такова.

Този Средновековен европейски мироглед, разделящ културата на висока и низова, беше внедрен в САЩ, където се разви либералната култура, включително Холивуд и поп изкуството.

Заключение

Днес войните започват от медиите, а масовата култура е оръжие, подобно на древноегипетското изкуство, с което завладявали народите. Информационната война е негативна реклама с отрицателен образ, роден от низовата карнавална култура. Културната хегемония на масовата култура е с цел да се забрави историята, за да може историческата аномалия да се приема за нова норма без алтернатива.

Нашият народ няколко пъти е претърпял тежки поражения от по-високи чужди култури, поради незакрепналата още народна култура и съзнание. Например през византийско време големи маси славянобългари в южните покрайнини са били асимилирани.

Заради превнесена чужда култура и част от градския български елемент стана жертва на елинизмът. Големи бяха усилията на гърците у нас за културно влияние. Макар професор Шишманов в Рилския манастир да отрича, че не било вярно, съществуват доказателства, че гръцкият владика Иларион (търновски митрополит), изгаря откритите старобългарски книги. Очевидци са оставили спомени, че след като изнамерилш зазиданите книги, те били запалени и с тях дори изгорял един бял кон. Седмици след това събитие околността миришела на изгоряло от неговите останки.

Българският народ пострада извънредно много и след Освобождението. Тогава широко се отварят вратите на чуждото влияние и нашата интелигенция бързо се увлича от европейската култура. За съжаление  тази привнесена чужда култура не можа да се асимилира от народа и в резултат раздвои и притъпи народното съзнание.

Ето защо чуждестранната масова култура, привнесена у нас, може да е извънредно опасна, тъй като нейният мироглед не е път за развитие на българската народностна култура. Още повече, подражавайки на привнесени елементи от една залязваща цивилизация. Казвам цивилизация, защото според Шпенглер, тя е следствие на залязването на културата.

 

„Сборник доклади от XII Международна научно-практическа конференция УПРАВЛЕНСКИ И МАРКЕТИНГОВИ ПРОБЛЕМИ В ИЗКУСТВОТО”.

(Международната конференция се проведе на 7 и 8.11.2024 год., в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив, организирана от Проф. д-р Весела Казашка, Проф. д-р Емилия Константинова, Проф. д-р Любомир Караджов, Ивелина Иванова-Кадири)

Публикува се със съдействието на организаторите и издателството.

►

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

 

---

 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.