Георги Чепилев: Основни и специфични проблеми на маркетинга в арторганизациите на българското комикс изкуство и графични романи

Понятие и същност на деветото изкуство

Георги Чепилев, председател на пловдивското дружество за комикс изкуство и графични романи

Резюме: Настоящата разработка описва различните модели за ценообра- зуване и роли на пазара за комикси и графични романи в Америка и България. Дава определения на понятия и дефиниции по изследваната проблематика, резултати от публикувани изследвания на пловдивското дружество. Докладът анализира факта, че за разлика от другите изкуства – Деветото изкуство у нас е в неравностойно положение по причина на липса от законова уредба. Сравнението с „Европейската класификация на уменията, компетентностите, квалификациите и професиите“ дава ясна представа за парадоксите у нас.

Ключови думи: девето изкуство, графични романи, комикси, законова уредба, маркетинг, ценообразуване, пласмент

BASIC AND SPECIFIC PROBLEMS ON MARKETING IN ART ORGANIZATIONS OF BULGARIAN
COMICS ART AND GRAPHIC NOVELS

Concept and essence of the ninth art

Georgi Chepilev, chairman of Plovdiv’s comic art and graphic novel association

Abstract: This report describes the different pricing models and market roles for comics and graphic novels in America and Bulgaria. It gives definition of the concepts of the researched issues, from the published studies of Plovdiv’s comic association. The report analyzes the fact that, unlike other arts, the Ninth Art is at a disadvantage in our country due to the lack of legal regulations. The difference between the Bulgarian and „European classification of skills, competences, qualifications and professions“ gives a clear idea of the paradoxes in our country.

Keywords: ninth art, graphic novels, comics, legislation, marketing, pricing, distribution

Научен форум за изкуството на Балканите на тема „Управленски и маркетингови проблеми в изкуството”

Комиксите и графичните романи поднасят информацията във вълнуваща, интригуваща и развлекателна форма, колкото и сериозно да е съдържанието. В напрегнатото време, в което живеем, комиксът и графичните романи могат да привлекат вниманието и на учащите със своите динамични форми. Децата днес не търпят скучни нравоучения, нито абстрактни понятия.

Мястото на деветото изкуство е между литературата и живописта – негов предмет е „Времето в изобразителното изкуство“. Специфичното, което отличава деветото изкуство от другите изкуства, е възможността различни събития да бъдат поместени в една страница, т.е. в едно пространство. Още в момента на виждане на страницата, можем да възприемем и преживеем и настояще, и бъдеще, и минало. Това е принцип, аналогичен на човешката памет. Ето защо същността на деветото изкуство е множествеността.

Св. Григорий определя образната писменост като „писменост за неуките“, а според Хегел това е способ живописта да се приближи до по-нематериалните и духовни изкуства – литературата и музиката. Въпросът за противоречието и границите между живопис и литература е решен от Лесинг – живописта може да предава време, движение и развитие на действие чрез особен способ и език, различен от каноните, стиловете и жанровете на живописта. Разбира се сюжетно тематичните картини са жанр в съдържателно отношение и затова могат да се изпълнят с високо съдържание или с нехудожественост, като представят забавни истории или пошли анекдоти.

Деветото изкуство е част от науката за книгата и печатното слово, читателят трябва да е подготвен за срещата си с него. Появата му се случва в края на 19-и век, времето на окончателния прелом, когато на репродукционните възможности на полиграфията започва да влияе киното. С „Жълтия малчуган“ на Ричард Ауткот започва историята на съвременния комикс и доказва връзката между тиражираната преса и киното. За съжаление, повече от 100 г. то бе изгонено от рая на естетиката като дете на масовата преса и масовото книгоиздаване.

Тук е място да се направи кратък преглед на маркетинга и пазара на комикси и графични романи в Америка от края на XIX в. до днес.

До средата на 70-те се гледаше на комиксите предимно като на бизнес с детски списания. По това време от „Супермен” все още се продаваха около 250 000 копия от тираж. Но тогава започнаха да се изнамират способи за заобикаляне на Етичния кодекс на комиксите и графичните романи, за да се задоволява вкуса на нови групи фенове – например на момчета, които обичат да играят голф, да пият или играят покер се предлагаха няколко малки презентации на различни дистрибутори от бизнеса в павилиони за вестници. Такива фенове всъщност не допринасяха за големи продажби. Това е периода, през който системата на будките за вестници в Америка започва да се изражда не само за комиксите и графичните романи, които бяха най-слабата част, но и за всички форми на списания. По същото време магазините за ди- ректни продажби започнаха да се увеличават, но бяха все още малко на брой и растяха без подкрепа.
Бизнесът с комикси и графични романи по будки за вестници навлезе в агония и имаше неотложна необходимост от нова гледна точка. Ето защо се промени целевата аудитория, подходът и значението на фен пазара и през 1982 г. започна голямата промяна в маркетинга за пазара на комикси, фо- кусиран върху директния пазар – специализирани магазини за комикси и графични романи (това включва и търговски магазини за сувенири, които предлагат комикси и графични романи). През 1993-1994 г. тези магазини достигат своя връх с огромната си общност от хора, които купуват комикси и графични романи. Но около 2000 г. останаха предимно шепа вериги (от пет до седем магазина) с много интимно управление от собствениците – имаха един или двама души от персонала, които наистина познаваха тези неща и знаеха как да ги поръчат. Голямото бизнес предизвикателство беше да се решат проблемите за пазара, както и системата за множествена дистрибуция, която не можеше да коригира лесно.

Георги Чепилев: Българската масова народна интелигенция и европейската средновековна народна култура – два различни мирогледа за формиране на оперативни художествени жанрове

Направиха се опити да се пласират творбите на девето изкуство сред разпространителите на книги във форма на книги, а не като вестници или списания. Книжарниците са удобно място за закупуване на книги, но купувачите на комикси и графични романи са случайни. От това се появи нова група четящи графични романи, която група обаче не купуваше издания всяка седмица, а най-много до десетина графични романа през годината.

Постепенно броят на изданията с комикси и графични романи в книжарниците намаля все повече предимно заради онлайн конкуренцията, която достига навсякъде.

Трябва да се отчита, че понякога в някои региони японската манга е по-търсена от комиксите и графичните романи.

Каква ще е книжарницата на бъдещето и ролята на специализирания магазин по времето на пазар, когато електронната книга започва да се развива и при който форматът на графичния роман е по-популярният? Книжарницата на бъдещето е за хора, които обичат тактилно да докосват книги, за да ги усетят физически и имат страст към купуването им. А силата на магазина за комикси и графични романи е знанието на собственика (или знанието на мениджъра), неговата подготовка. Докато се продават комикси и графични романи на случайни купувачи в книжарници, магазинът за девето изкуство няма да бъде доминиращ. Но ако се продават комикси и графични романи на хора, които решат, че харесват графични романи, магазинът за комикси има по-големи предимства. Работата на собственика на магазин за комикси е да се опита да превърне небрежните в посветени и след това да предложи най-доброто изживяване.

Попаднали в потока на монополистичното производство на култура, комиксите и графичните романи станаха неразделна част от гигантската машина, която работи не само за постигане на печалби, но и за идеология (има случаи на спонсорирани комикси от Пентагона). Подобни политическо партийни проекти не могат да се ползват в анализа за пазарните възможнос- ти. Освен това, когато ежемесечно се бълват десетки герои, то няма начин читателят да не бъде натикан в еднообразна тясна пътечка на катастрофално бързото намаляване на художествената изобретателност.

Важни дати за българското Девето изкуство.

През 1889 г. в Пловдив се появява седмичният сатиричен и хумористичен вестник „Таласъм“. След задълбочено обмисляне на идеята Георги Данчов Зографина започва да я реализира през м. февруари 1890 г. Създаването на първия български комикс за това издание е още едно доказателство, че всяко голямо дело в България тръгва от град Пловдив.

До 1921 г. те се публикуват в периодични хумористични вестници и детски списания. След това започват да се отпечатват и самостоятелни ки- но-книжки. От 06.06.1940 г. започват да се появяват изцяло оформени български специализирани издания за романи в картини. Те спазват определени национални интереси и се стремят да не влизат в противоречие с обществе- ния ред и добрите нрави. Издателите са имали амбиция да достигнат водещите европейски издания. Публикуваните комикси са били одобрявани от Министерството на просветата и др.

В брой 104 от 1942 година на първото българско комикс издание „Чуден свят“ четем следното редакционно съобщение: „Чуден свят“ има още много проекти за подобрение, които ще го издигнат до равнището на големите европейски детски списания...“.

В периода 1950-1993 г. в целия социалистически блок по понятни идеологически причини комикс изкуството беше под строг контрол на държавата, като правото на авторство, изчисленията за възнаграждения и др. права се гарантираха от книгоиздателства. Тези издателства бяха малко на брой и централизирани най-вече в столицата. Затова трудно могат да се открият творчески взаимоотношения през този период, където приносът и отговорностите са разпределени между творците. За съжаление и днес колеги от София все още живеят с големите амбиции да са единствените у нас в тази културна сфера.
От 30.11.1987 г. до края на 1994 г. в пловдивския периодичен печат се публикува за първи път в България поредица от 30 статии, изследваща „Изкуството на комиксите и графичните романи“ (с автор: художника Георги Чепилев, сътрудник в изданието за комикси „Чуден свят“ към Народна Младеж, София). Изследванията са опит за резюмета към проблеми на българската наука за комикс изкуство и графични новели и са предназначени за основа на следващи материали.

Около година преди първата публикация във в-к „Комсомолска искра“, отново за първи път в България, в пловдивската галерия на СБХ на общата годишна изложба се експонират два графични романа на художника Георги Чепилев, нарисувани по поръчка на сп. „Чуден свят“, София. Въпреки успешното представяне и големия интерес към показаните творби от Деветото изкуство, художествената комисия не взе решение за откриване на секция към СБХ за подобни творби, които да се експонират в евентуални бъдещи изложби. По това време и карикатуристите нямаха секция към СБХ. Художествената комисия с председател Йоан Левиев изясни разликата при възприемане на комикс и графичен роман върху книга и такива, свързани с плоскостта на стената. Насочи вниманието към необходимостта от специал- но оформление на експонатите според тези прийоми.

По какъв начин комиксите станаха изкуство в чужбина?

Инициативата е сполучила в резултат от огромното движение на изследователски мнения и сплотяването на интелигенцията около комиксите, особено във Франция, Италия и САЩ. Бумът на комиксите години наред отбелязвал забележителен ръст и освен печатните издания – започнали да се показват изложби, да се създават организации, центрове, училища, научни издания и пр. връзки с обществеността. Създалата се „Международна асоциация на изследователските центрове за комикси“ роди организация, която успя да се свърже с ЮНЕСКО и поиска официалното признаване на комиксите за Девето изкуство. Макар телевизията и киното да са се родили много години след комикса, на него не се гледаше сериозно до 1964/5 г. Родената от международната асоциация фондация, се свързва с ЮНЕСКО и успява да получи от Департамента за културни дейности признаване на комиксите за Девето изкуство.

Тревожен е този проблем, че изследователите и творците на графични романи от България нямат равен шанс за развитие, не само с различните направления на изкуството, но и с чуждестранните си колеги. И до днес Деветото изкуство е напълно неизследвано в българското право, обект на интелектуална собственост.

Собствеността върху творческите комикс продукти не е уредено в България. Отсъствието на необходимата законова уредба в условията на 4-тата индустриална революция поражда сблъсък на интереси между производителите при създаването и разпространението на нови български комикси.
На практика се получава така, че от една страна дадено лице или сдружение инвестира средства, време, труд и интелект за изследване на изкуството на комикса или за създаване на нови комикс произведения, което би трябвало да носи значителни печалби, в същото време, от друга страна, това лице или дружество по никакъв начин не може да забрани на всички други заинтересовани производители безнаказано и наготово да ползват създаде- ния от него принос и да печелят от това.

Европейската комисия в България, запитана от нас относно този проблем, отговаря на 20.02.2018 г. следното: „За съжаление въпросите, свързани с регулирането на професията и промени в националното законодателство, са изцяло от компетентността на националните власти. По отношение на финансирането можем да бъдем по-полезни. Програма „Творческа Европа“ подпомага проекти в областта на културата, киното, телевизията, музиката, литературата, изпълнителските изкуства, наследството…“.

Излиза, че националните власти, вместо да подпомагат творците в областта на Деветото изкуство и те да получат икономически предимства от своя труд пред своите конкуренти, създават условия за реализиране на икономическа загуба на творците в сравнение с нелоялната конкуренция.

За обърканото положение у нас ще се изтъкнат следните основни причини:

⦁    Злощастният епизод с прекъснатата приемственост през социализ- ма и превръщането му в пропагандно-възпитателно средство на пълна бюд- жетна държавна издръжка. През тоталитаризма комиксите се публикуваха под строг контрол и предимно централизирано. Освен това достъпността до документални материали за изследване историята на българските комикси беше затруднен. Заради тези факти след 1989 г., както се бяха появили издания за разкази в картини („Дъга” и „Чуден свят на Народна младеж) в началото на 80-те г., по случай юбилея „1300 г. България”, така и изведнъж изчезнаха след падането на Берлинската стена. Понятно е, че обстановката, в която работят комикс артистите и издателите в развиващите се икономики е коренно различна от страните с развита икономика. Икономическата среда в България след 1989 г. беше: липса на правителствена подкрепа, бюрокрация, проблеми със заплащанията, натиск от страна на корупционни струк- тури, негарантирано разпространение, високи такси за печат и хартия, нерегламентирани критерии за авторско право и ценообразуване и мн.др. При продажбата на продукцията и събирането на парите от клиентите, парите се блокираха за дълго време и това налагаше висока продажна цена като компенсация. А създаването на един комикс и неговия печат отнема немалко време, труд и отговорност. Ето защо всички благородни инициативи за българско комикс развитие претърпяват през последните 30 г. пълно фиаско.

⦁    Може би отсъствието на легална дефиниция на понятието е причина за липса на изрична законодателна регламентация в България: все още в България не е дадено задоволително понятие определение за Деветото изкуство. Факт е, че на национално ниво правната доктрина не споменава никой от употребяваните термини, все едно че обективните им изражения не съществуват и нямат връзка с авторското или сродните им права! 

Един поглед върху „Европейската класификация на уменията, компетентностите, квалификациите и професиите”, дава ясна представа за парадоксите у нас относно деветото изкуство. Поради това неподобаващо класифициране се установяват съществуващи противоречия. Например, няма регламент за съавторство между писател и художник и мн. др. подобни.

Липсва специфична правна уредба и правна регулация и за следните обществени отношения, които възникват във връзка със създаването и използването на комикси:

Раздел № 1: Комиксите и масовата култура.

Раздел № 2: Комиксите и модерните визуални изкуства. Взаимодействия:
а) С поп арта.
б) С киното. Взаимодействия и разлики. Комикси по филми. Филми по
комикси.
в) С фотографията.
г) Между комикса и театъра. д) С шоуто и цирка.
е) Комиксът и журналистиката – илюстрованите вестници и списания, т.нар. „таблоиди” (има и само текстови или с илюстрации). Информационни комикси (документални – регистративни, доказателствени и научни комикси). Комиксите като средство за масова комуникация.

Раздел № 3. Езикът на комиксите и взаимодействието му с изкуствата: а) С изобразителното изкуство: от скалните рисунки до сюрреализма.
Комиксите и сюрреализмът. Комиксите и кубизмът. Фрагментарността на импресионистите и тяхното отношение към категорията време.
б) С литературата. Комикси по литературни произведения. Писатели с принос към ролята на детайла, предаване на движенията и фиксиране на мигновени впечатления, фрагментарно възприятие и пр. Литературни чете- ния на художествени произведения – предложения за сценарии.
в) С издателства и печатари
Подраздел 2А: Видове сценарии за комикси. Новела, роман, поетичен, музиката в комикса и пр. Сценаристи.
Подраздел 2В: Речник на звуците, „Озвучаването“ на персонажите чрез надписи. Пояснителните надписи, определящи смисъла. Буквите като учас- тници в композицията и т.н.

Раздел № 4. Творческа и научна дейност в комикс изкуството. Форми, методи и принципи на учебно-възпитателната работа с младите комикс артисти:
а) Необходимост от специализирано училище.
б) Форми на художествена самодейност: Кръжоци и клубове.
в) Научноинформационен център за изследване на комикс изкуството. Пловдивското комикс дружество е вписано по липса на Девето изку-
ство с широко съответствие като кино и телевизионна реклама. Това спо- ред европейските стандарти е за преподаватели на кино и фотоизкуство, в занимания по интереси, т.е. дейности в кръжоци или клубове. Наредба, която ограничава развитието на Деветото изкуство. Макар дружество „Диаскоп“ да получи правото на лого от ЕСК Пловдив 2019 г. за 35-годишен принос към развитието на комиксите в България, условията в гр. Пловдив не са подходящи за обучение на юноши-деца, юноши и юноши тийн, както и за напреднали за майсторски курс. Основната причина е, както се поясни, неразрешеният проблем от липсата на законова наредба дори за занимания по интереси. Това прави българските деца, желаещи да се развиват, подобно на другите от останалите страни на света, в неравностойно положение. Специализирано училище за девето изкуство първо е открито в САЩ през 1976 г., а първото в Европа е Миланското училище от 1979 г. Нашите наследници трябва сами да се учат оттук-оттам и да развяват знамена на чужди сватби.

В най-употребяваните названия (комични от английски и френската рисувана лента) се забелязват основите на двете школи в деветото изкуство: карикатурната и реалистичната. (Този проблем е изяснен у нас в статиите „Отново за комикса“, „Комикси, комикси или за стилове и жанрове в девето- то изкуство“ от в-к „Комсомолска искра“, 1987 г. и „60 години комикси“, в-к „Артклуб“ от 1994 г.). Изяснява се защо в Европа съществуват два основни курса: реалистичен и карикатурен (изучава се още и японската манга).

Според поглед на дружество „Диаскоп“, основаващ се на българската традиция в развитието и чуждестранния опит, за професионално изучаване на деветото изкуство са необходими 8 или10 катедри с курсове. Като някои от дисциплините могат да се слушат и при специалисти от сродни катедри – напр. история на изкуството, маркетинг, графичен дизайн и т. н.

Комичните серии имат свои категории, всяка със специфични изразни средства и изясняващо название, това е повод за предложението на пловдив- ското комикс дружество, евентуалната бъдеща катедра за хумористични комикси да се разделя на няколко катедри: Хумористични комикси, Сатирични комикси, Иронични комикси и пр. видове. Реалистичните творби също имат своя жанрова система. Положението на авторите на художествени произведения от Деветото изкуство е особено сложно, рязко се различава от останалите работници на изкуството – в неговия творчески труд са умения от професиите в трите групи творчески работници. Той е посредник между автора писател и изпълнителите от всички родове, като тълкува авторската мисъл. Неговите функции са извънредно важни, затова из целия свят не е извън регистрите като блуждаещо изкуство. За съжаление от изброените проблеми днес у нас няма разработен спе- циален правилник за оценка на български комикс произведения. На какво да се облегнат авторите в този хаос? Радостно постижение беше реализирането на извънредно важен проект: през 2009 г. с благословението на Западноев- ропейския митрополит Антоний, дружеството подготви и се напечата във вестник „Стандарт” най-важното от Етичния кодекс на комикс изкуството и графичните романи. В България има правна закрила за видео и електронните игри като обект на интелектуална собственост и оттук възможности за подпомагане – няколко вида финансови схеми за подпомагане и стимулиране, данъчно правни аспекти, данъчен кредит и държавна помощ, фондове за безвъзмез- дно финансиране, инициативи и програми.
За съжаление за най-старото изкуство, което датира още от времето на скалните рисунки – Деветото изкуство, в България няма механизми за специфично правно регулиране на отношенията за създаване и използване на неговите влиятелни и доходоносни художествени творби, които през 2008 г. започнаха да се експонират дори и в Лувър).

Комиксите и графичните романи в Пловдив днес.

С първата поп артизложба на художника Георги Чепилев „Знаци на времето“, Пловдив, 2006 г. в Държавен архив, със съдействието на галерия
„Жорж Папазов“, започна нова серия инициативи, свързани с възобновяване опитите за внедряване на Деветото изкуство у нас. И в годината на комикси- те – 2008, в Исторически музей, Пловдив, се представи изложба от скици за графичен роман „Камъкът на мъдреците“, като се представи и юбилейно- то книжно издание на „Диаскоп“( „На земята ще останат само пет езика“, в-к „Марица“, 4.07.2008 ). Тази художествена проява бе кулминацията на проекта и стана повод да се установи съвместна дейност на пловдивското комикс дружество „Диаскоп“ с международната комикс енциклопедия и галерия „Lambiek“ – със съдействието на издание „Диаскоп“ се представи пред световната общественост „обзор на българското развитие на Деветото изкуство“. Макар и нескромно, ще кажем, че българските художници впечатлиха с прекрасните си творби именити чуждестранни специалисти.

През 2013 г. се основава за първи път в България пловдивско дружество за комикси и графични романи „Диаскоп“ (вестник „Марица“, 5.04. 2013 г.:
„Комиксите вече имат пловдивски адрес“).

Целта и устава са публикувани на сайта на дружеството (създаването на електронната медия „Диаскоп“ е подпомогнато от Културния календар на Община Пловдив през 2013 г.) – да се положат големи грижи за поставяне на здрави основи за изучаване на комикс изкуството и графичните романи в България, като се посочат научните идейно-теоретически и практически съображения. Пловдивското дружество през годините разработи едно обучение, изградено подобно на ренесансовата концепция за „степените художници в ателие“ – за всеки, който жадува да навлезе в това изкуство, за да придобие професионални умения и постигне своите стремежи. От друга страна се публикуват статии, даващи повод за научно разработване на най-важните моменти от българската и световна традиции, с цел да се изясни пред обще- ството необходимостта от деветото изкуство у нас. За съжаление условията у нас са все още примитивни за осъществяване на такива благородни и практични идеи. Изданията и авторите, които днес се прави опит да се налагат на пазара в Пловдив, не са родени от регионалното развитие, а са внушени от София и то реализирани с чужди елементи на пловдивската култура като ъндърграунд и пр., за да стоят като второстепенен фон на определени творби и автори. Такава култура не е признак на демокрация, а на тирания (виж за справки: „Фалшифицирана история на комиксите“, в-к „Марица“, 14.11.2013 г.).

►

Из Сборник доклади от
XI Международна научно-практическа конференция УПРАВЛЕНСКИ И МАРКЕТИНГОВИ ПРОБЛЕМИ В ИЗКУСТВОТО
ISSN 2603-462Х (мека корица) ISSN 2815-519Х (e-book PDF)
по договор КП-06-МНФ 29/08.08.23 г.
VII/2023 г.

© АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив
Редакционен съвет:
Проф. д-р Весела Казашка, Проф. д-р Емилия Константинова,
Проф. д-р Любомир Караджов, Ася Иванова,
Ивелина Иванова-Кадири

© Всички права за запазени. Никаква част от тази книга не може да бъде възпроизвеждана в каквато и да е форма без предварителното
писмено разрешение на издателя. Сборникът се разпространява безплатно. Той е издаден с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ по договор КП-06-МНФ 29/08.08.23 г.

Публикува се със съдействието на организаторите и издателството.

►

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

 

---

 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.