Джоун Дидиън размишлява за Джоузеф Конрад, змиите и приятното преживяване да живееш на хотел

ПРОФИЛИ В ДИАСКОП

►

ДЖОУН ДИДИЪН/АНКЕТАТА НА ПРУСТ

Размотавам се. Редя пасианси на компютъра. Изпадам в депресивна леност. Не ми харесва, но съм такава.

... И тогава прави нещо толкова невъобразимо смело, че е възможно да го направи, само защото е минал отвъд грижата за самия себе си.

Джеймс Грисъм
20 ноември 2025
Vanity Fair, октомври 2003
 
Превод от английски език: Юлияна Тодорова

Кой е най-големият Ви страх?

Изпитвам ирационален страх от змии. Когато със съпруга ми се преместихме да живеем в част от окръг Лос Анджелис, където има много гърмящи змии, се опитах да не съм толкова чувствителна, шофирайки всеки ден до място, наречено “”Хермоза, внос – износ на влечуги” и да се накарам да наблюдавам анакондите. Изглежда това проработи, но след няколко години, когато вече живеехме в Малибу, Флорида и карах „Шевролет Корвет“, една кралска змия (огромна „добра“ змия, неотровна, в никакъв случай не беше като анаконда) изпадна от гредата на гаража в колата ми. Дъщеря ми, тогава на четири, я донесе да ми я покаже. Срам ме е да кажа, че избягах. Все още мисля какво би се случило, ако бях шофирала до магазина и забележех пасажера в колата - змията, на магистралата Пасифик Коуст.

Коя черта ненавиждате най-много в себе си?

Размотавам се. Редя пасианси на компютъра. Изпадам в депресивна леност. Не ми харесва, но съм такава.

Кое е любимото Ви пътуване?

Преди много години, преди да започнат да показват филми по самолетите и да те карат да пускаш щоричката на прозорчето, много обичах да летя на запад и да наблюдавам как земята просто се разтваря, в Средния Запад фермите като шахматна дъска отстъпват пред огромните ширнали се пространства от нищото. Също обичах да летя над северния полюс от Европа за Лос Анджелис през деня, когато човек може да види как ледени късове и острови в океана почти незабележимо преминават в езера на сушата. Тази промяна във възприятията беше много вълнуващо нещо.

Кое смятате за най-надценената добродетел?

Според мен доста се надценява това „да говориш каквото мислиш“ / да изразяваш мнението си, защото обикновено се стига до това да се възвеличава говорещия за сметка на безпомощния слушател.

Случва ли се да излъжете?

Вероятно го правя постоянно, ако определението за лъжа включва благородна лъжа, социална, такава за улесняване на ситуацията или за да накарам някого да се почувства по-добре. Майка ми не можеше да лъже. Спомням си как я карах в непрогледна буря, за да гласува за позната в избори на ОПЖЖ (Общество за превенция на жестокост към животни). „Казах на Дороти, че ще гласувам“, ми каза мама, когато се опитах да я разубедя да ходим. „Дороти как въобще ще научи?“, попитах я. „Не в това е въпросът“, отвърна мама. Съжалявам да го кажа, това ме удиви.

Джоун Дидиън (снимка: Невил Елдър/ Corbis Sygma)

Кое не харесвате най-много във външния си вид?

За известно време не ми харесваше, че съм ниска, но свикнах. Което не означава, че не бих предпочела да съм метър и седемдесет и осем и да нося дизайнерски дрехи.

Кои думи и фрази използвате прекалено много?

Повечето хора, които се занимават с писане, се оказва, че използват прекалено много определени думи или словесни конструкции  (ако веднъж са им се получили, те просто стават модел) толкова много, че същинската част от упражнението е просто да се правят тези повторения.

Кога и къде сте била най-щастлива?

Веднъж, в романа „Демокрация“ накарах главната героиня Инез Виктор да се замисли точно над този въпрос, което се оказа трудно за нея. Пие си кафето, пуши цигара, премисля и стига до следния извод: „В ретроспекция изглежда е била най-щастлива в жилища под наем и по обед. Спомни си изключителното щастие, докато ядеше обяда си сама в хотелска стая в Чикаго веднъж, когато снегът навяваше по первазите на прозорците. Имаше един обяд в Париж, който помнеше в подробности: късен обяд с Хари и близнаците в „Пре Кателан“, валеше дъжд.“ Ония обеди и жилища под наем не се появяваха от нищото.

Какъв талант би Ви се искало да притежавате най-много?

Копнея да владея отлично чужди езици. Примирила съм се с факта, че това няма как да се случи. Има много пречки, не само упорития страх да загубя единственото си ценно качество още от детството - способността да редя добре изречения на английски.

Ако можехте да промените нещо у себе си, кое би било то?

Страхувам се, че само „едно нещо“ просто би довело до друго и така въпросът би се превърнал в такъв, на който само истински ненаситните биха се опитал да отговорят.

Кое е най-ценното Ви притежание?

Много ценя неща, които ми е подарила дъщеря ми, примерно (сещам се за това, защото винаги стои върху бюрото ми) книга с картинки със заглавие „Бебета животни и техните майки“.

Кое смятате за най-голямото възможно страдание?

Страдание е да се чувствам отчуждена от хората, които обичам. Страдание е също да не работя. Двете изглежда вървят заедно.

Къде би Ви се искало да живеете?

Искам да живея някъде другаде почти всеки месец. Точно сега ми се иска да е на хавайския плаж Кайлуа, на ветровитата част на остров Оаху. През ноември съм съвсем сигурна, че ще искам да живея в Париж, за предпочитане в хотел „Бристол“. Обичам хотелите. Когато живеехме в къщи в Лос Анджелис, си правех диаграми как ще спестим пари, като живеем в едноетажна вила в Бел Еър, но съпругът ми така и не купи такава.

Кое е любимото Ви занимание?

Обичам да готвя бамя. Обичам да пиша, поне когато ми се получава, може би защото изглежда да е точно толкова пипкава работа, колкото да готвя бамя или да градинарствам.

Кое е най-отличителното Ви качество?

Ако слушам другите, бих решила, че най-отличителното ми качество е това, че съм слаба. Обаче онова, което ме поразява в самата мен, не е ниското ми тегло, а една отдалеченост. Доста често се изключвам от околните.

Кой е любимият Ви герой от литературата?

Аксел Хейст от романа „Победа“ на Джоузеф Конрад винаги ме е привличал като литературен герой.  Застанал на палубата, струва ми се в Суматра (но може и да греша, нямам добра памет). Великото му начинание – въгледобивната компания „Тропикал Белт“ се е провалила зад гърба му. И тогава прави нещо толкова невъобразимо смело, че е възможно да го направи, само защото е минал отвъд грижата за самия себе си.

Заглавно изображение: Literary Hub

Прочети в оригинал

Снимките на Джоун Дидиън, които дефинираха калифорнийския тип кухня

Да прекараш малко време с Джоун Дидиън: Какво научих за писането от една американска маестрина

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.