Стефан Кисьов: Брюж
19.01.2026
КРАТКИ РАЗКАЗИ В ДИАСКОП
►
Той се облегна на вратата на гарата в Остенде, Белгия и запали цигара.
- Извинете, чакате ли някой? – чу женски глас.
Обърна се. Беше млада жена с бяла рокля.
- Не – усмихна се той.
И тя се усмихна и го огледа преценяващо:
- Наистина ли?
- Да.
- Приличате ми на някой, с когото имах среща. Всъщност аз не съм го виждала. Но така, както се беше описал по телефона, прилича на вас.
Той поклати глава.
- Не съм аз.
- Не се ли шегувате?
- Не.
- Може ли огънчето?
- Да. Заповядайте.
- Мерси.
Тя запали цигара.
- Откъде сте?
- От една далечна страна.
- Не ви вярвам. Не сте ли французин?
- Не.
- Говорите перфектно френски. Мисля, че пак се шегувате.
- Не се шегувам.
- Но как така сте научили перфектно френски? Във Франция ли живеете?
- Не.
- Аз съм от Брюж. Работя като медицинска сестра там. И съм разведена, ако искате да знаете. Казвам се Мишел.
- Приятно ми е.
- И на мен. Какво чакате тук?
- Влака.
- Кой влак?
- Влака за Брюксел.
- Брюдж е следващата гара. Искате ли да ви закарам до там? И там можете да хванете влака за Брюксел.
Тя се усмихна кокетно и вдигна рамене.
- С кола ли сте? – осведоми се той.
- Да. Искате ли?
- Да дойда ли?
- Да.
- Добре.
Качиха се в колата на Мишел и тя потегли.
- Защо се разведохте с мъжа ви? – попита той.
- Спеше с други жени. Накрая ме заряза.
- Наистина ли?
- Да.
- А вие?
- Какво аз?
- Бяхте ли добра съпруга?
- Да…Почти винаги.
- Почти?
- И аз си позволявах малки…приключения.
Тя впи очите си в неговите. Забеляза колко разширени бяха зениците й.
- Като това ли?
- Да…Но не мога да ви поканя вкъщи – неочаквано каза тя.
Продължаваше да го изпива с поглед.
- Защо?
- Няма значение. Много ми харесвате.
- И вие на мен.
- Искате ли да спрем тук някъде и да се разходим? – попита тя.
Минаваха през някаква гора.
- Добре.
Тя отби и спря. Отидоха в гората и Мишел го прегърна. Целунаха се…
…………….
- Да се върнем в колата – каза след това тя. – Извинявай.
- Няма нищо.
-Благодаря ти.
Върнаха се обратно мълчаливо. Мишел подкара към Брюж.
- Какво? – попита той.
- Влюбих се в теб – заплака тя. – Все така става.
Плачеше и караше колата.
- Наистина ли?
- Да. Знам, че ще ми се смееш. Но като те видях как стоиш на гарата и пушиш цигара, много ми хареса и затова си измислих цялата история със срещата. А сега ти си отиваш и на мен ми е мъчно.
- Съжалявам – отвърна той.
Пристигнаха в Брюж. Мишел го свали до гарата. Паркира колата и отиде с него до чакалнята.
- А сега ще си тръгна. Искаш ли да си запишеш адреса ми?
- Разбира се.
Тя го записа в едно листче и му го даде.
- Тръгвам си. Влюбих се в теб, а трябва да си тръгна. Знам, че съм смешна. Ще ми махаш ли с ръка, докато си отивам?
- Разбира се.
- Ти си мил. Има такова поверие. Че ако някой ти маха с ръка, докато си тръгва, пак ще се върне при теб. Искам да се върнеш при мен. Нали ще се върнеш?
- Не знам.
- Дано да се върнеш. Моля те, махай ми с ръка. Знам, че съм смешна. Но ти ми помахай с ръка, докато вървя към колата си. Много те моля!
Тя тръгна към колата си, а той й махаше с ръка.
Никога нямаше да се върне.
Стефан Кисьов, "Никъде нищо"
Илюстрация за Диаскоп: @Георги Чепилев
Стефан Кисьов: Американската измишльотина
Стефан Кисьов: БГ култура и американките
Стефан Кисьов в Диаскоп
Стефан Кисьов е български писател и журналист. Автор на романите "Джубокс", "Никъде нищо", "Не будете сомнамбула", "Твоето име е жена", "Тайната на рицяря Капулети", "Воайорът и квартирантката", "Житиеписецът" и др. С „Екзекуторът“ става първи носител на приза "Български роман на годината" на фондация "Вик". Биографичният филм по разказите на Стефан Кисьов "Топъл ноември" е обявен за най–добър български късометражен филм на международния фестивал "Филмини".
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.