Христина Мирчева: Кристалната чаша — Хипнагогия

КРАТКИ РАЗКАЗИ В ДИАСКОП 

►

След десетилетия на внушения, които приспиват духа с думите „Бъди спокоен, народе, спи спокойно“, съвременният живот ни изправя пред сурова действителност – насилие, борба за власт и хляб, огрубяване на битието, животински инстинкти, облечени в парфюмираната тога на един нихилистически модернизъм. В тежкия въздух човек започва да търси изход – протестира, бори се, преминава през трудния и болезнен мост към „пазара на живота“. Там, сред прах и смут, перспективите се размиват, а хоризонтът се губи. И все пак, в този мрак авторката Христина Мирчева долавя възможност за пробуждане – дори там, където на пръв поглед властва ниското. Защото и в най-простата музика може да трепне искра. Без този трепет – без диханието на духа – облакът от прах би станал нетърпим.

Дж. С.

Кристалната чаша

Бързаше да се върне в хотела, но все още беше рано. По Нова година в града прииждаха тълпи от туристи, които плъзваха по улиците точно по това време – след 18.00. Мразеше туристите, а трябваше да свири за тях с любов. Беше отработил техниката – вълнени ръкавици без пръсти, плетена блуза с висока яка, дълго, подобно на шинел, палто и високи кубинки. Температурите вечер падаха под нулата. Градът, в долината между три планини, представляваше чудата гледка с извисяващите се над него снежни върхове. Именно тази чудатост примамваше любителите на пътешествия. Както и уличките на стария град със запазените и отлично реставрирани сгради. Редуваха се малките заведения на частните производители на вино, колбаси или сирена с обичайните капанчета за сувенири с чаши, тениски и магнитчета. Примамливо за преминаващите и досадно за местните обитатели, какъвто беше и музикантът.

Трябваше да свири. Разполагаше няколко дни с добър улов, после бялата шапка върху черното пиано едва щеше да покрива дневните му разходи. Успя да наеме на добра цена пианото, приспособено от някой предишен като него – повдигаща платформа на колелца, за да го прибира на сигурно в гаража.

Туристите имаха различни предпочитания, затова пианистът си беше избрал богат репертоар от класика до джаз, така че неспирната музика наподобяваше ту препускане в галоп, ту кръжене на мощни мотори във фунията на смъртта от някой цирк, ту балетни стъпки по гладка повърхност. Едва ли някой си даваше сметка каква виртуозност се крие зад тази лекота.

След съкращенията в симфоничния оркестър, когато малко по-късно на негово място наеха младо момче, току-що завършило Консерваторията – трябва да даваме път на младите, нали така, опита какво ли не – и като част от все още тук-там съществуващите групи, свирещи в пиано баровете или ресторантите по поръчка, и самостоятелно чрез обяви за по-старомодните младоженци, а накрая реши – и като уличен музикант. Успяваше някак да оцелява. Но все по-трудно. Особено в студените зимни месеци. Пръстите му пак бяха бързи, но докога? Понякога костите ужасно го боляха, лекарствата не винаги помагаха, тогава се налагаше да затваря клавиатурата и да се обажда на хамалите, които примъкваха скъпия инструмент срещу бутилка силен алкохол.

Беше решил тази вечер да издържи до полунощ.

Така и направи. Прибра се пеша. По пътя купи малко храна от денонощния магазин, остави своята лепта в канчето на инвалида от подлеза – бяха се сприятелили, и изкачи стълбите към скромната си квартира на последния етаж. Не особено уютна, но все пак по-топла от външния свят. Даже беше я украсил с лампички. Обичаше да стои на приглушената светлина и да отпива от единствената кристална чаша, която имаше и която винаги и навсякъде носеше със себе си, когато пътуваше.

Острата и ароматна течност в нея отразяваше светлинките и придаваше на тези мигове кратка тържественост.

Отпи и бързо след това потъна в тежък сън. Скоро трябваше да прибере чашата в неголямата си раница и да тръгне оттук. След него хазяйката щеше да намери неразоапаковани пликове с вредна храна и празна бутилка от най-качественото уиски, за което някога беше чувала.

Фото: Иглика Дионисиева

Христина Мирчева, "Хипнагогия", ноември 2025
изд. К ПР 1, Екатерина Костова
Редактор: Екатерина Костова
Коректор: Василка Беева
Художник: Георги Чепилев
Страници: 106
Цена: 20 лв.

Фотокредит: Личен архив

Христина Мирчева в Диаскоп

Екатерина Костова: "Хипнагогия" от Христина Мирчева — необикновена книга, която ще ви накара да виждате незримото

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.