Екатерина Костова: Учителката — Белег от мечта

Разкази 

►

Учителката

              на мама с любов от земята до небето

“...В Испания откри за себе си качества, които не подозираше, че притежава. Имаше предимството да започне от 0 – без да познава никого и без никой да я познава. Но разбра, че за да се оттласнеш напред от тази нула, трябва да си готов да приемеш недоверието на другите в способностите ти. Тук се прибавяше и езиковата бариера. Но още по-тежка бариера се оказа различното разбиране за света, начина на живот, мисленето. И ако езикът постепенно се овладяваше, подтиквайки я към по-смело общуване, то влизането в обувките на чуждия стереотип искаше време и енергия. Тя вложи и двете, за да се приобщи към живота в тази живописна страна. Но колкото повече време минаваше сред чуждата красота на един град, в който щеше да остане влюбена, но никога нямаше да обикне като хълмовете и реката на своето родно място, тя толкова повече усещаше, че широката усмивка на снимките със средизмноморски пейзажи е само параван на това, което истински чувства. И когато го осъзна внезапно и ярко - ей така, с лъча светлина, пробол черното кафе, което пиеше на терасата си под нестихвашите звуци на мавритански марш в знойното утро на традиционния градски празник – тя изведнъж се погледна отстрани и се видя оздравяла. Раната ù я нямаше, егото ù бе станало колкото малко слънчево зайче, а душата ù бе готова да полети веднага натам, където вече нямаше нищо материално, но имаше целия необятен свят.

Новините в този момент обявяваха разрастване на зараза с нов вирус. Той влизаше в Европа подобно нелегален мигрант и пак подобно вълната от чужденци на стария континент заплашваше да го залее и да вземе каквото може по пътя си от него. Добре уредените общества и на континента с най-дълга обща история, а и на останалите, нямаха и представа, че нещо толкова дребно, като микроб, може да се окаже опасност за устоите им. Отдавна никой не помнеше приказката за принцесата и граховото зърно, в България даже пословицата за препъването на каручката от едно само камъче беше останала далече в миналото. Светът в последните три десетилетия така бе забързал скоростта си, че летеше стремглаво в технологичните висини, но колкото по-напред в тях отиваше, толкова повече късаше връзка с истински смислените нужди на човечеството. Защото можеше ли да бъде нужда и цел създаването на по-бърз смартфон, телевизр с още по-висока резолюция, фотоапарат с вече не е ясно каква разделителна способност… ако гладът все още убиваше милиони на планетата? Можеше ли на същата тази планета охранените общества, носейки демокрацията на ревера си като брошка, да позволяват за създаването на все по-модерни оръжия да се плаща повече, отколкото за научни проучвания, които да помогнат за изхранване на гладуващите, предпазване на хората от стари и нови вируси, откриване на лекарства за рак и спин, щадене на природата, прочистване от всичко, с което досега сме я замърсявали и най-после откриване на път към звездите…

Мислеше за всичко това напоследък, но не виждаше как то можеше да се промени. Сега с връхчетата на кожата си предусещаше, че новият вирус може да се окаже катализатор на процесите, които отдавна тлеят в недрата на колективния живот. Предстоеше промяна. Огромна и разтърсваща из основи. И в това тектонично разместване на пластове всеки отделен човек щеше да бъде само статистика.

— Стягам багажа, да тръгваме — каза така внезапно на мъжа си, както бе обявила, че иска да заминат далече”. 

Откъс от разказа "Учителката" от новата книга на Екатерина Костова "Белег от мечта"

Изд. К ПР 1 – KeePReading, 2026 

Писателката и журналист Екатерина Костова представя новата си книга с разкази „Белег от мечта“ в Пловдив

14 май от 18:00 часа

Първо Студио на Радио Пловдив

Екатерина Костов в Диаскоп

Екатерина Костова: Свободна да се променям

Екатерина Костова е родена в Пловдив през 1969 г. По образование e филолог, по професия – журналист. Има 9 книги проза и поезия: „Платното на Пенелопа" (1994). „Писма под възглавницата“ (2014), „Свети Никола от Залива на подковата“ (2016), „Думите ме носят“ (2017), „ОБРАТ-но в себе си“ (2021), „Кръстопът на тишината“ (2023), „Време. Кръв. Пясък.“(2024), „Следи в следата“ (2025), „Белег от мечта“ (2026).

Костова е носител на литературни награди за проза и поезия, между които - призът „По следите на Орфей“ за есе от Международния поетичен формум „Орфей Пловдив 2021“ и годишната награда за стихосбирка на Дружеството на пловдивските писатели за „Кръстопът на тишината“. През 2024 година е удостоена с титлата „Доктор Хонорис кауза на вестник „Пловдивски университет“.

Нейни творби са публикувани в литературни и новинарски вестници, списания и онлайн издания. В превод на аглийски език - в многоезичната литературна платформа PlovivLit, в книжната антология от Международния поетичен формум „Орфей Пловдив 2021“ и в американското литературно списание „Another Chicago Magazine". В превод на испански език стихове – в мексиканската антология на съвременни български поети Horizonte sin fronteras - "Хоризонт без граници", в литературното двуезично интернет списание La tortuga búlgara, в уебсайта на Movimiento poetas del mundo, чийто член е. Костова е и член на на Съюза на българските писатели и Дружеството на пловдивските писатели.

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.