Владимир Пенев: "Поел по пътя, съмнението винаги те съпътства!"

Разговор на Ина Мирчева с художника Владимир Пенев по повод неговата изложба "Извървени пътища" в галерия "Жорж Папазов" на 28 май 2014 година.

Когато се срещне за първи път творчеството на един от най- ярките свещенослужители в храма на българското изобразително изкуство -  художника  Владимир Пенев (име, което спокойно може да бъде споменавано до тези на големите майстори на нашата живопис), непредубедения зрител, виждайки неговите произведения, разбира, че за да се създава поезия, не винаги е нужно да си служиш с писаното слово. Достатъчно е да си докоснат от Бог. А Бог не само е докоснал  Владо, а направо е  изсипал в душата му  разбирането за съвършенство.

Разглеждаш нарисуваните от него стихове, които сякаш ти казват: „Хайде да си поговорим за пътищата, тези капризни повелители на дните ни.  Имаме ли власт над тях.  Ние ли сме техните създатели или те ни създават? Колко от тях  трябва да извървиш, за да осъзнаеш, че най-после си стъпил на  ПЪТЯ, оня, който би трасирал с вълшебната мозайка на  живота си?”

И докато се питаш има ли изобщо такъв път, картините те водят по  пътища, където смело наивните и сякаш живи кипариси, прикриват в сенките си  онези мечтани жени – ту бледи, сияещи и мълчаливи, ту – преднамерено еротични и ексцентрични в своя ретро вариант, а хората без дрехи, фигурите и кучетата танцуват под натрапчивия звук на тишината като  безплътни сенки в самотата на извървените ни пътища."

Светослав Георгиев - Слави, поет, музикант, журналист

„Извървени пътища”. Звучи като Равносметка?

Усещането, вярата, че си избрал един път, те довежда и до въпроса за равносметката. Поел по пътя, съмнението винаги те съпътства. То е оня скрит подтик, който те кара да продължиш по пътя.                                                                                 

Какво виждаш, обръщайки поглед назад?

Обръщане погледът назад те кара да преосмислиш преживените надежди и заблуди.
                                                   
Най-светлият спомен за теб. Най-мрачният?

Най- мрачният и най-светлият спомен се преплитат и не могат да бъдат еднозначно определени. А и те често сменят местата си. 

Най-запомнящата се изложба?

Навярно ми предстои. Надявам се. Дано.

Пътуваш много от години с твоите картини, правил си изложби кажи-речи по цял свят. Каква е публиката „там”, отношението към изкуството, по-различно ли е отколкото у нас?

Толкова много е говорено и писано и за различията у нас и в чужбина, че едва ли е необходимо и аз да повтарям известни на всички ни истини. Уви, така е! Различията са големи.

Какво те вдъхновява? Или да кажем – какво те води напред отново и отново да продължаваш да рисуваш?

Не вярвам много в т.н.вдъхновение. Вътрешната необходимост, усещането, че имаш да кажеш още нещо е движещата сила  за мен.  

Изкушавал ли си се някога да пишеш?

Да, пиша някои неща. Записвам си мисли, които използвам в работата ми на художник.                                           

Коя книга би взел на самотен остров - или нещо друго?

Много книги бих взел, но непременно поезия. Ако трябва да перифразирам Бодлер: Без вода може да се живее до седмица, без храна до месец, но без добра поезия нито миг. 

Какво четеш в момента?

Препрочитам.    

Това е третата ти по ред изложба в галерия "Жорж Папазов". Втората беше през 2009. Вълнуваш ли се?

Вълненията бяха, докато рисувах картините за тази изложба. Сега вълненията ми едва ли ще ги направят по-добри или по-лоши. Остава очакването - как ще бъдат приети.

Изобщо какво е за теб Пловдив? Много хора имат необясним сантимент към този град.

Не обичам сантимента. За мен Пловдив е респект, магия.

От кои художници си се учил и продължаваш да се учиш?

През различни периоди съм харесвал, почитал и учил от  едни или други автори, художници. Не е необходимо да ги изброявам. В крайна сметка се оказва, че не е важното от кого си се учил, а какво си научил. Какво си прозрял и постигнал.

Можеш ли да опишеш  ситуацията, в която са поставени хората на изкуството в България?

Познавам и много добре мога да опиша ситуацията. Но кому е необходимо да се оплакваме и самосъжаляваме. Да, такива са нещата. Как да променим ситуацията? Възможно ли е?

А политическата ситуация? В неделя предстоят избори за Европейски парламент. Политичен или аполитичен си?

Винаги съм се интересувал от политика.

Защо например не се приема Закона за меценатството?

Народът е казал: "Много баби - хилаво дете". Защото се месят много хора с амбиции на познавачи, които нищо не разбират и сътворяват пълни безумия. Разбиращите са пренебрегнати, избутани в ъгъла, обидени и засегнати и никой не се интересува от техния опит, познания и възможности. Решават чиновниците, кадрите. Защо? ДО КОГА?

Вярваш ли все още в такива „старомодни” понятия като любов, чест, слава...

Необходима ми е тази ,"старомодност". Вярвам в тези старомодни понятия - любов, чест, приятелство. Затова и възторзите и разочарованията са си само мои.

Ти си художник, който рисува почти всичко – от натюрморта, през пейзажа до голото тяло. Има ли нишка, която свързва темите и коя е тя?

Не се ограничавам в определен жанр или тема. За мен те са само възможност да изразя своите мисли и вълнения. Рисувам това, което чувствам и желая, така както искам и мога.

И все пак сигурно имаш любим сюжет.

Нямам любим жанр или тема. Важно е как, а не какво.

Накъде върви изкуството?

Не обичам да раздавам оценки, въпреки че имам свое лично мнение за всичко, което се случва в изкуството. Присъдите в изкуството са нещо опасно. Но както е казал поетът: "Не надвишавай скромният си ръст!" Работата на художника е да си върши работата, нека други да раздават оценките. А така е и по безопасно.

Винаги си бил обграден от много приятели. Сега?

Човек не може без приятели. Добре е, че през годините намаляват и остават най-истинските.

Кое най-важното в твоя живот?

Страхувам се от дългото изброяване, затова ще отговоря твърде абстрактно - Самият живот.

Твоето символ-верую!

Да бъда част от своето време./Е.Дега/

Твоето пожелание към читателите на Диаскоп.

Вдъхновение, търпимост, разбиране, любов.  

Владимир Пенев в "Диаскоп": "Визуални сънища" и тук


 

ЗА ИЗЛОЖБАТА

На 28 май /сряда/ 2014 от 18.00 часа галерия „Жорж Папазов” ще открие изложба на художника Владимир Пенев. Под мотото „Извървени пътища” художникът ще представи колекция от произведения на тема натюрморт, пейзаж и голо тяло.

„Реалността е вдъхновението за създаване на голяма част от моите картини, споделя художникът. Подобно на поета, който разкрива вътрешното, скрито значение на думите, така и Владимир разкрива невидимата логика на видимия свят. И добавя: „Една сграда, едно дърво, една човешка фигура имат свой скрит заряд, своя значимост и живот. Впечатлилата ме изобразителна реалност е подтик в картините ми да се стремя към драматургична последователност, скрита фабулност, ако щете – сюжетност. Целта на всичко е постигане на контакт със скритите, амбивалентни, подсъзнателни страни на нещата и предметите, които ни заобикалят.”

След гостуванията на Владимир Пенев през 2007 и 2009 година в „Жорж Папазов”, Пловдив, „Извървени пътища” е третата по ред експозиция, с която галерията представя именития български артист.

Изложбата ще продължи до 20 юни 2014 година.

ДРУГИТЕ ЗА НЕГО

Времето е спряло някъде на изхода и входа на една оголена душа, която се движи под небето на разгънати чадъри – самотна и непозната – покрай белите дървета, между носталгията по една бленувана реалност и изкушенията на една греховна невинност.

Един свят, в който подсъзнателното, асоциативната подвижност и пластическата светлина са пренесени от света на отвъдното в света на едно изтънчено емоционално внушение, което живее по неписаните закони на душата.

„Светът на Владимир Пенев”, акад. Светлин Русев

„За заглавието използвам "строфа" от слово на проф. Светлин Русев за творчеството на любимия му ученик. Но освен между илюзията и надеждата Владимир Пенев изгражда "сюжетността" на своята живопис между дъжда и светлината, между "на сън" и "на яве", между зората и здрача, на ръба на хоризонта, там далеч между убежните точки на Сътворението и Безкрайността на Човешката вселена.

Разглеждайки изложбата в галерия "Жорж Папазов" в Пловдив, зрителят занемява пред величието на тишината, притихнала в прегръдките на художника. Самият той се е стремил въздухът, наситил творбите му, тихичко да шумоли, да гали сетивата, да кара очите да се усмихват, сърцето да тупти спокойно, само малко, ама съвсем малко учестено, музиката да ходи на пръсти, танцът да плува в пространството, поезията да ромони като кристална вода в малък градински кът, носталгията да се полюшва върху люлката на тъгата, радостната усмивка да се крие в тайнствените дебри на душевното спокойствие.”

„Между илюзията и надеждата” Светла Москова, изкуствовед

При откриване на изложбата на Владимир Пенев в галерия „Жорж Папазов” през 2009 година.

ЗА АВТОРА

Роден на 19.02.1956 г. в Димитровград, България.

Завършва Художествената академия в гр.София, специалност Живопис, при проф. Светлин Русев през 1981 година. През същата година е приет за член на СБХ.Участва в почти всички Общи художествени изложби в България както и в редица представителни изложби на българското изкуство в чужбина:Москва,Виена,Токио,Амстердам и др.

Участник в международни пленери и симпозиуми.

От 1983 до днес Владимир Пенев е автор на над 30 самостоятелни изложби в България и в Германия, Англия, Португалия,  Испания, Италия, Холандия, Швейцария, Австрия, Франция.

Произведения на Владимир Пенев притежават НХГ,СГХГ, почти всички художествени галерии в страната, както и частни колекции в чужбина.

Работи в различни направления на живописта:фигурална живопис, композиция, портрет, голо тяло, натюрморт, пейзаж. Автор е на няколко стенописа.

Владимир Пенев живее и работи в София.

И на сайта на "Културни новини" тук

редактор: Христина Мирчева