по заглавие   по съдържание

Димитър Герганов: Достатъчно е да обичаме България, без непременно да мразим някой друг

10.03.2016
Снимка 1

Христина Мирчева разговаря с Димитър Герганов по повод основаването на Пловдивско историческо общество и неговата първа сбирка.

 

Кое наложи основаването на Пловдивско историческо общество?

През последните години в обществото ни протичат процеси на дезинтеграция. Социалната тъкан е разрушена. Няма де е пресилено да се каже, че чалга колонизацията заема все по-големи територии. В този смисъл Пловдивско историческо общество е опит да създадем общност от мислещи и търсещи хора, изкушени от историята. Съмишленици, които да задаваме въпроси и търсим отговори.

Разкажи за предисторията на създаването?

От известно време обсъждахме идеята с писателя Александър Секулов. Клуб „Петното на Роршах” е може би най-сериозната арт сцена в нашия град и дом на множество културни прояви. Обединихме усилия и поставихме началото.

Няколко дни само – 3 дни, ако трябва да бъдем точни, след първата среща в Петното, в неделята беше окончателно разрушен един от тютюневите складове, обявен за паметник на културата. Интересно съвпадение. Ще има ли реакция за тези събития от страна на Обществото?

Реакция има и е напълно еднозначна – гняв! Справедлив гняв срещу поредното посегателство върху културно-историческото ни наследство. Това, което се случи с тютюневия склад е отвратително! Престъпно! Отговорните лица трябва да понесат своите последствия, а „инвеститорът” да бъде задължен да го възстанови в оригиналния му вид. Силно се надявам случаят да не отшуми, както се е случвало досега.

Как съставихте първия сценарий? Началото много ми хареса – четене на глас.

Избрах темата Първа българска държава – от Тервел до Симеон, защото за този период за съжаление не разполагаме с много източници. Представянето му в учебниците е схематично и не дава необходимото разбиране за епохата. Историята не е само дати, години и битки. Всъщност през немалка част от времето предците ни са живели в мир и са постигали респектиращи културни достижения. Средновековният човек е имал интересен бит и общение с Бог по начин, който днес струва ми се е невъзможен. Също и своите суеверия и заблуди, разбира се. Що се отнася до началото – четенето на две речи на Стефан Стамболов и Любен Каравелов, е опит да възродим живото слово чрез гласа на бележити български държавници. Повече от век по-късно думите им са актуални. Речите бяха прочетени от двама талантливи млади актьори – Тихомир Кутев и Янчо Зафиров. Справиха се блестящо!

И защо се спряхте на доц. днк Мария Шнитер като първи гост?

Мария Шнитер е изтъкнат медиавист и много ерудиран човек, а също така и изключително приятен и интересен събеседник, както всички се убедиха. За мен беше чест и привилегия, че Мария Шнитер беше първият гост на Пловдивско историческо общество.

Имате ли по-дългосрочна програма и ако да – къде да я следим?

В момента я подготвяме и скоро ще я обявим. Очакват ни интересни теми и събеседници. Следващата сбирка ще бъде на 24 март, четвъртък от 19 часа в „Петното на Роршах”. Програмата може да се следи на страницата ни във Фейсбук – Пловдивско Историческо Общество. Също така, приятелите ни извън Пловдив могат да гледат сбирките ни в ефира на телевизия ArtLive.bg директно или на запис.

Как да четем историята? Сякаш става все по-трудно да бъдем патриоти с разнопосочните и объркващи спорове за това кое е истина и кое не. Не трябва ли и в историята да има - също като в математиката, аксиоми – неоспорими истина, на които човек би могъл да се опре, за да има държавност. 

Една от амбициите, които си поставяме, е да не робуваме на политическата коректност. Смятам я за вредна. Поради самото си естество историята е „обрасла” в политически контекст и понякога откровена митология. Римляните не случайно казват „горко на победените”. В този смисъл историята често се пише от победителите. От друга страна, когато има две противостоящи сили, е съвсем нормално да има и две гледни точки. Теоретично историята би трябвало да ги представи обективно, да изясни мотивите и да анализира последствията. Колкото до патриотизма – не мисля, че е толкова сложно. Достатъчно е да обичаме България, без непременно да мразим някой друг.

Смяташ ли, че историята от християнска ортодоксална гледна точка и атеистичната са в идеологичен сблъсък? Как да се ориентираме в този лабиринт?

Не би трябвало да се сблъскват. Спорове от такъв характер обикновено се изясняват на полето на теологията.

Откъде твоята любов към историята?

От ранна детска възраст. Бих го описал по-скоро като изкушение.

Чувстваш ли се удовлетворен и на място в центъра на Пловдивски историческо общество?

Допада ми енергията, която акумулирахме на първата сбирка на Пловдивско историческо общество. Говорих с много от съмишлениците след като приключихме и отзивите бяха положителни. Казаха ми, че им е било интересно и са научили нови неща. Това ме прави щастлив. Също така общността, която създаваме, е възможност за нови контакти и приятелства.

На каква публика разчитате - възрастова граница, професионална ангажираност и т.н.?

Пловдивско историческо общество е отворено като замисъл и всеки е добре дошъл.

Ще набира ли скорост?

Вярвам, че да.

Какво си пожелаваш?

Още много нови приятели, изкушени от историята, с които заедно да създадем устойчива общност от мислещи и търсещи хора.

 

Димитър Герганов в "Диаскоп":

Димитър Герганов: "Забавлявайте се! Конспирацията е навсякъде!" 

Димитър Герганов: "Смехът на Кронос"

Димитър Герганов: "В сянката на Боговете. Войната за Тракия"

НОВИ КНИГИ: Димитър Герганов и "В сянката на Боговете. Войната за Тракия"