Георги Чепилев: "Влияние на театралната графика върху българското комикс изкуство" II

01.12.2018
Снимка 1

 

Продължение от първа част тук

Театралната пиеса „Райна“ е от 5 действия и над 60 явления и е изпъстрена с фантасмагории, загадъчни съновидения, чудотворни действия, тайнствени появявания и изчезвания на герои, магичности. Добри Войников обаче се възпира от чести промени на мястото и от скокове във времето. Събитията се разиграват в дворец, записано е – „Сцената ся предполага в Преславский палат“. Само четвърто действие се пренася в пещера – „Сцената е у една пещера, жилище калугерско“. Що се отнася до времето, между отделните действия изглежда то да е спряло, а самите персонажи нямат съзнание за течението му.

Нека обаче се продължи сравнението между началото на литографния цикъл „Райна“ и началото на едноименната театрална пиеса.

Ето част от разговора между стрико Боян и Райна.

Боян: „Аз съм, мила Райно, человек отказан от света и далеч от светските мълви, живея в тая пещера като жив умрял, без да съзирам друго освен Бога в дивната природа и в отчаяната си душа. Аз съм ся зарекъл да крия и лицето си и имято си от хората...“.

Кой е чичото (стрико) на Райна? Случката на това представление е по времето на цар Петър, син на великия Симеон. Царувал е от 927 до 958 г. Райна е дъщеря на цар Петър, който имал братя – Иван, Михаил и Боян. Нека се фокусираме върху началото на пиесата от Войников: Цар Петър седи на престол със скиптър в ръка, Райна се задава с книга в ръка.

Райна: „Додето прочитах книгата „Любословник“ срещнах следующето (прочита, че цар Симеон Велики има син Боян)... По старанию отца его, онъ биде въспитанъ ученнейшемъ учителемъ. Сего ради царевичь сей биде зело въдаденъ въ глубокое учение...(Изброява се, че освен свещената премъдрост, той е изследвал всякаква светска мъдрост – „книги безбожния, като: Коледникъ, Чяровникъ, Пътникъ. 12-сятъ Звездникъ...“ и става ясно, че Боян, синът на цар Симеон Велики бил Звездоброец, Вълшебник и Чародей).

Райна е любопитна и иска да узнае дали това е същият неин стрико, за когото казват, че е страшен магьосник.

Цар Петър се засмива и отговаря: „Той е, драга щерко. Това име магьосник му издаде простий народ... той е искусен чяродей... Чяродейството испитва тайните на природата и с непознати нам естествени сили чяродеятъ представя ни някои явления за чюдене. Освен това, стрика ти Боянъ е искусенъ стихотворецъ и добъръ певецъ. Неговите стихотворения слисватъ ума, а най-паче кога земи да ги пее съ гусла!”

Райна: „О! колко желая да видя този мой стрика и да го чюя да пее искусните си стихове!”

Цар Петър: „Не ще го видишь... той не може да се яви на светъ, защото народътъ го строго гони като зълъ и бунтовникъ.”

Бащата на Райна я успокоява като казва, че може в двореца да има в библиотеката  написани от него стихове. Цар Петър е светец, тачен от Българската православна църква и неговото положително отношение към науката и изкуството доказва разликата между България по онова време и някои европейски страни.

Мястото на театралната графика е на границата между двете изкуства – изобразителното и театралното. Първоначално се появява като театрален плакат, афиш, програма или като илюстрации в книги за пиеси и актьори.

Често театърът с неговите сюжети, костюми, маниери, външен вид на изпълнителите служи за обект на увлечение и подражание от художници. Ето защо театралната графика, освен средство за масова информация относно театрални събития, премиери, роли, изпълнители и пр., може да бъде и самостоятелен вид изкуство. Този жанр представлява отвлечен стилизиран вид, като обобщеността следва предаването от сценичната площадка, но се подчинява на общите изисквания за изобразителното изкуство и на законите при театралното представление.

Може да се припомни, че ранните картини на Антоан Вато са вдъхновени от спектаклите на италианските и френски комедианти. Уйлям Хогарт също обичал силно театъра и не само се влияел в картините и гравюрите си, но и участвал в спектакли.

Многообразни са графиките, свързани с театъра: актьори в роли – героични или лирични, женски или мъжки.Образът на актьора обаче в театралната графика рядко се показва извън образа на изпълняваната роля. Срещат се и произведения, които изобразяват времето на подготовка за спектакъла. Гримьорната е извън сцената и в нея се развива процесът на сценичното преобразяване посредством преобличане и гримиране. Това е момент, в който вече актьорът не е самия той, а влизащ в роля за даден герой.

Както се каза, много са художниците, които са се влияели от театъра, заимствали са сюжети, композиционни прийоми, често използвали театрални алегории за характеристика на действащите лица. Съществуват и самостоятелни графични листове и живописни картини на театрална тема.

Но някои художници са искали да отидат отвъд произведенията, фиксиращи художествено организирани явления, тъй като пиесата е прекалено вторична. Те започнали да вземат реални факти и да ги възпроизвеждат като театрални. Разполагали главните персонажи като на сцена и обмисляли жестовете в рамките на сценичната кутия. Реалното събитие уподобявали на театрално действие, за да запазят протоколната достоверност. Този стремеж се появява, защото реалният факт е прекалено единичен и конкретен, той е предимно информационен. Това е моментът,  в който се ражда под влияние на театралната сцена социалната тема в изобразителното изкуство и сатиричните серии. Пръв майстор в този жанр е Хогарт. Неговите развлекателни сценки са взети от светски впечатления и са обагрени със сатира. Достатъчно е да се споменат известните негови „Говорещи картинки“ или „Говорещи портрети“ (“Conversation pieces”), които са в серии в голямо количество.

Театърът в България започва да се развива след 1850 г. Както училищата и читалищата, театърът също имал важна роля в делото на просветата и образованието през епохата на Възраждането и будел националното съзнание на българските. Неговото въздействие обаче обхващало по-широк кръг хора – народната маса. Училищата и читалищата не са били достъпни за всеки, тъй като малцина ламтели за просвета и малцина знаели да четат и пишат по онова време. А театърът било леко и забавно зрелище, където и най-простият можел нагледно да види своето минало, да чуе разговор на своя роден език. С появата на театъра едновременно се заражда и българската драматична литература. Първите драматични произведения са малки сценки или диалози – разговор между две или повече лица върху различни въпроси от живота с научен, морално поучителен или патриотичен характер.

За да се изясни как се е положило началото на българските комични рисунки от бащата на българската карикатура Александър Божинов, трябва първо да се разгледа зараждането на сатиричните и детски вестници и списания в България от 1860 г. (първата лястовица от Павлович на литографския цикъл „Райна) до първите изложби на Божинов и Морозов. Едва след това може да се продължи с работата на Божинов в българския народен театър.

 

 

Още по темата:

 

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.