по заглавие   по съдържание

Евeлина Митева: "Най-добре е, когато разум и чувства си набележат една и съща цел, но те рядко са в съгласие"

17.05.2019
Снимка 1

Интервю на Ивет Лолова с Евелина Митева по повод нейната книга "Разкази за недружелюбни момичета", изд. "Скалино", 2019.

Разкази за недружелюбни момичета“ („Скалино“, 2019) от Евелина Митева е книга с дълбочина, в която историите сe допълват като в цикъл. Сериозността им не пречи да са забавни и да предизвикват усмивки. Дори текстовете, които привидно не са свързани с общия поток, пак остават в него, а книгата определено е находка в жанра на късия разказ. Благодарна съм за интересния ни онлайн разговор, в който стана дума и за дебютната стихосбирка на Евелина Митева „Двор на спокойствието“, публикувана в края на миналата година от същото издателство. 

Ивет Лолова

 

Прехвърчат ли идеи от поезията ти в прозата ти и обратно?

Разказите и стихотворенията възникнаха по различно време, и черпят от различни дълбочини в мен. Разказите са като тази подземна река, за която става дума между другото в първия от разказите, „Ариадна“. Те са река, която свързва видимото и невидимото, тече като извор, на който жените перат вълна, после изчезва под земята, после се появява пак на повърхността, преди да се влее в морето. Разказите са връзката между видимото и невидимото в нас самите. Стихотворенията са като черно-бели снимки от това невидимо течение на реката. Но общи теми са природата, любовта, а и любовта към живота.

Имаш ли писателско тефтерче, в което събираш съкровища?

Моят лаптоп е моето тефтерче. Случвало ми се е да го вадя в трамвай, редовно по самолетите, по пейки и където се наложи, и да си записвам нещо. По-често обаче разчитам, че наистина важните неща ще останат и ще излязат пак, когато им се наложи.

Кога рутината на ежедневието престава да ни носи радост?

Мисля, че рутината е обратното на любовта. Когато се озовем увлечени в нещо, което може би сме желали, но което някъде по пътя е останало само формата на мечтата ни, то се превръща в потискащо ежедневие, от което искаме да избягаме.

Монотонността не означава ли също и стабилност?

Любовта е обратното на монотонността, и тя е единственото, което ни носи стабилност, но и радост. Стабилността без любов е онова, което кара хората да откачат.

Доволни ли са от живота героите ти?

Героините ми са жени, които са постигнали нещо, но не са доволни от себе си. Така се налага да се сблъскат с факта, че независимо от постигнатото, от отметнатите задачи, не са щастливи. Щастието не е въпрос на постижения, а на спокойствие и обич.

От литературна гледна точка в разказите ти разумът в опозиция ли е на чувствата при вземането на житейски решения? А от философска?

Най-хубаво е, когато разум и чувства си набележат една и съща цел, но те по една или друга причина рядко са в съгласие. От философска гледна точка дебатът между волята или разума, т.е. между това, какво искаме и какво намираме за правилно, е твърде стар и до ден-днешен нерешен. Да речем, че искам парче шоколадова торта, но знам, че не бива. Кое натежава? Защо веднъж съм разумен и оставям тортата в хладилника, а друг път действам импулсивно, според желанията си? Аз мисля, че често мотивите ни са несъзнавани и за нас самите. Преценките ни се случват в тази сива зона между видимото и невидимото, като подземната река. И цял живот се опитваме да осветлим собствената си сива зона.

Храната и виното заемат особено място в историите. Те са спойка, упойка или част от нишката?

Храната и удоволствието от храната са за мен метафора на самия живот. Докато животът ни е сладък, ни е сладка и трапезата. Когато животът загуби вкус, сякаш и храната се превръща във формалност, нещо безинтересно, или дори заместител на радостта от живота. Но не засища и не радва. Това също е обща тема в разказите и стихотворенията ми.

Какви коментари за разказите си получи досега?

Имаше някои прекрасни коментари. След премиерата ми писа един скъп познат, който каза, че веднага след края на вечерта си е купил книгата, зачел я в метрото, и тя така го увлякла, че едва в последния момент изскочил от мотрисата. А след представянето във Варна при мен дойде едно момиче, което каза, че още щом видяла заглавието, се разпознала в него, като „недружелюбно момиче“. Ето тези и подобни отзиви ми дават радостта, че си е струвало да пиша.

Вярваш ли в щастливия край и защо избра отворения финал за всичките разкази?

Отворените финали не са били търсен ефект. Отвореността идва от това, че животът продължава и никой край не е окончателен. Дори и най-страшното минава. Понякога това е утеха, но понякога е трагедия.

Как се излиза от лабиринт? За теб животът е лабиринт, булевард, кръгово кръстовище или...

Животът със сигурност не е праволинеен, и ако има някаква линия, тя е тази, която ние изберем да разказваме. Има една абсурдна фраза, която скъп приятел ми подари на магнит: „Продължаваме напред в кръг“. Аз се надявам да не е кръг, а да е спирала, и когато повтаряме грешки, да сме научили поне нещо от преди и да постъпваме всеки път малко по-премислено, да ставаме малко по-добри.

Лесно ли се реши да публикуваш разказите си?

С разказите, за разлика от стихотворенията, наистина беше лесно. Написах ги с лекота, с лекота намериха първите си читатели и издател. На тази книга наистина ù провървя като по вода.

Как спечели доверието на издателство „Скалино“ да издаде дебютната ти книга?

Издателство „Скалино“ има чудесен нюх за нови автори и има смелостта да издава дебюти. Първоначално нямах намерение да издавам разказите, но издателството ме окуражи, подкрепи ме предварително с публикации на отделни разкази в онлайн издания, и накрая направихме и книга, която спечели финансова подкрепа от Министерство на културата. Радвам се, че тези разкази спечелиха доверието и подкрепата на толкова хора до този момент и се надявам да достигнат до повече читатели, защото, както каза Георги Господинов за книгата ми, това са едни „навременни разкази“ – те са разкази за жени и за силата на жената.

 

Няколко думи за Евелина Митева

Евелина Митева е родена през 1981 г. е родена във Вилнюс. Израснала в Ямбол и София.  Завършила е философия в Софийския Университет „Св. Климент Охридски“ и е специализирала средновековна философия в университетите на Бари и Кьолн.

Автор е на монографията „Антропологията на Алберт Велики“ (Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2016) и на многобройни философски публикации на английски език. В края на 2018 г. изд. „Скалино“ публикува в своята поредица за поезия книгата ù „Двор на спокойствието“, а през 2019 г. - „Разкази за недружелюбни момичета“.

 

Фото: Изд. Скалино. Снимката е правена специално за "Диаскоп" и не е предоставяна другаде.

 

Евелина Митева в "Диаскоп":
 

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.