Ангелина Василева: "e.e.cummings на Манол Пейков"

05.05.2020
Снимка 1

Кое ме накара да спра поглед върху тази книга? Безспорно, бутиковото оформление на корицата, решено от Люба Халева в изискано златно и черно с акцент върху стилизирано лице в лъчисто оранжево.  Сякаш беше единствена книга на рафта… В следващия момент заглавието „Сърцето ти нося (в сърцето си го нося)”, залюляно от художничката върху нишките на живота, може би?!, ме отпрати към познат текст на английски. Да, това беше е.е. къмингс, преведен на български!

Онзи е.е. къмингс, американският авангардист, ексцентрикът, статиите за когото обикновено започват с екстравагантното изписване на името му  и винаги отделят специално внимание на заиграванията му с пунктуацията и синтаксиса – използвал премного и често объркващи образования читател скоби, измислял си нови думи, употребявал прилагателни като съществителни и пр. Стилът му се определя от литературоведите като „типографски неконформизъм”, каквото и да означава това. А може би именно на тези особености се дължи до голяма степен фактът че този автор, макар да не е определян като „най-великото перо” в англоезичната поезия на ХХ век, продължава да се харесва вече на няколко поколения от различни националности в оригинал или в превод.

Всъщност, използването на инициали вместо първото и второто име не е необичайно сред американските и английски поети, с тях са останали в световната литература Д. Х. Торо, Т. С. Елиът, У. Б. Йейтс. По-особеното при е. е. къмингс е, че той отказва да използва главни букви както в подписа, така и в поезията си. Известно е, че ексцентризмът в изкуството и експериментирането с езика са характерни за първата половина от 20 век. Но ако някои течения отиват до разрушителна крайност и пълно отрицание /например дадаизма/, е.е. къмингс въпреки пристрастяването си към „типографския неконформизъм” остава при поезията и смисъла.

Аз си имам свой ключ за поезията на е.е. къмингс. Един факт от неговата биография ми беше направил силно впечатление – той мечтаел да стане поет от дете и от 8-та до 22-та си година пишел по едно стихотворение всеки ден, като изучавал търпеливо традиционните форми. След това ги вградил в собствената си поезия, разрушавайки канона за сметка на динамиката и изчистения вербален рисунък, като в някои случаи го довеждал до прецизна визуална презентация върху белия лист /нали бил и художник!/. В този смисъл, ненадейно появяващите се запетайки, скоби и други приумиците в композирането на стиховете му като картини не ми пречат, а всъщност ми помагат да откроя за себе си акцентите в тях.

Но изданието на „Жанет 45”, което държах връцете си, не беше нито е.е. къмингс от литературните справочници, нито моят е.е. къмингс. Това беше е.е. къмингс на преводача Манол Пейков.

В едно от своите есета за поезията У. Х. Одън пише: „Съществува тази благословена комбинация от поет и учен, преводачът.” Защото той ще открие, предаде и запази посланието на поета във времето и пространството за онези, които не знаят неговия език, а биха искали да го опознаят. В този смисъл при превода е много важно:

  1. Творецът да бъде представен с неговите възможно най-добри произведения. В изданието с избрани стихотворения „Сърцето ти нося (в сърцето си го нося)” Манол Пейков представя 56 от най-четените и най-често цитирани стихотворения на е.е. къмингс, включително онова, което е дало заглавие на книгата. Като имаме предвид огромното поетично наследство на автора /според някои източници около 2900 стихотворения?!/, подборът навярно не е бил лесен, но както се вижда от резултата, не е бил и случаен. Грижливо датираните стихотворения представляват представителна извадка от творчеството на е.е. къмингс от първите му публикации /1919-1920 г./ до смъртта му /1962 г./
  2. Да се запази автентичността на посланието на автора. В своя превод Манол Пейков се е стремял да отрази максимално директността и простотата на изказа в стиховете на е.е. къмингс. Някои от тях са пределно ясни и на английски, и на български:

„чуй ме
възлюбена
сънувах
изглежда си смятала да
избягаш от мен и си се превърнала в грамадна
лилия килната над
водите”

 

Но в повечето случаи на преводача се е наложило да премине с поета отвъд външната логика и оставайки верен на недоизказаното видимо в стиховете му, да ни доведе до границата на абсурдното и все пак ясно открояващото се в тях:

„някой живееше в хубав кой град
( дето горе камбани много долу летят )
пролет лято есен зима
той си пееше няма той танцуваше има”

 

  1. Да се пресъздаде спецификата на стила на автора като се изберат най-подходящите за целта думи, а ако в речника няма такива – да бъдат измислени /колко къминско!/ но така, че да остане тяхната понятност за читателя като например:

love’s function is to fabricate unknownness
(known being wishless; but love, all of wishing)

в превод съответно:

функцията на любовта е да твори непознатост
(познатото е обезжелано; а любовта е желание цялата)

 

При Манол Пейков срещаме също така сложното съществително „тъмрачност”, глагола-противоположност „обезмечтавам”, представата за „пролет без зимеене”, обръщението към любимата „моя разцветна”, но те не ни затрудняват, защото са внимателно изградени върху понятия и форми, познати в българския език. И същевременно отговарят в най-голяма степен /според моя прочит/ на авторовия замисъл.

Тук бих искала специално да отбележа и една много добре подбрана алитерация в превода на български:

„Сграда гради любовта ми”,

за да бъде постигнат ефектът на английския текст:

„My love is building a building

  1. Да се предаде максимално вътрешната динамика на стихотворението и същевременно да се запазят външните белези – структура, стихосложение, рими, пунктуация и пр. И тук неизбежно идваме до два трудни за възприемане и особено за превод прийома, използвани от е.е. къмингс : разграждането на стиха, фразата, думата, звука и необичайната /неграматична/ употреба на скоби.

Ето как в  едно от прекрасните малки стихотворения на поета Манол Пейков се е справил успешно с визуалната презентация, но поради граматичните различия в двата езика се е наложило малко да „размести” неговото разграждане:

silence                                              тишината

.is                                                     .е

a                                                       г

looking                                             ледаща

 

bird: thе                                           птица:ос

 

turn                                                  трие

ing; edge, of                                               то; въртящо се, на

life                                                    живота

 

(inquiry before snow                        (разпит преди снега

В тази рамка преводачът е уловил и предал точно посланието, което в линеен вариант би звучало например така: „Тишината е гледаща птица, острието въртящо се на живота. Разпит преди смъртта…” Известно е, че е.е. къмингс е бил повлиян от дадаизма, но разликата е в това, че той разчленява стиха не за да го деструктурира, а  за да го направи още по-убедителен  като самодопълващо се вербално и визуално възприятие. Постигнато е и в превода.

В този конкретен случай незавършената скоба на финала бихме могли да си представим като многоточие. Изглежда е.е. къмингс използвал скобите в стиховете си вместо запетаи за въвеждане на еднородни части в изречението,   вметнати думи и изрази, подчинени изречения. Но разбира се, правописът бил последната му грижа. Защото скобите в неговата поезия имат други важни функции. Те

поясняват –  „предимството главно да бъдеш жив

( а не неумиращ )”
уточняват – „любовта е сезон по-важен
от разума;
моя сладостна
( и точно в април сме ние)”
изказват скрити желания – „нагоре в тишината зелената
тишината с бяла пръст в нея

( целуни ме) ти ще поемеш”
правят неочаквани признания – „самият и прочие тихо лежах и
прочие
(  и мечтаех,
и
прочие,за
Твойта усмивка
очи колене и твойто Ипрочие)”
придават конкретност на посланието – „ и е
по-жив всеки отделен човек(любима)
отколкото кой да е свят може да разбере”

 

  1. Да се съхрани многопластовостта на посланието на автора. Манол Пейков пресъздава с лекота в българския превод смесицата от еротика и хумор в едно от най-популярните стихотворения на е.е. къмингс – „да пипна искам каза той”. Протичкият на пръв поглед, игрив диалог е изпълнен със закачки и двусмислия и оставя доста горещ въздух за въображението на читателя.

„( да те докосна мога ли каза той
малко  ли много ли каза тя
много става ли каза той)
добре де давай каза тя”

 

От теория на превода знаем, че превеждаме не думите сами за себе си, а идеите, които стоят зад тях. Специфичното в поезията на е.е. къмингс е, че в повечето случаи идеите в неговите стихотворения не са просто идеи, а чувства. И точно тук е талантът на преводача да предаде усещането за такива неща като

милост

„мъничко дърво
мъничко притихнало коледно дърво
ти си толкова мъничко
по-скоро приличаш на цвете

кой откри те в гората зелена
и много ли тъжно ти беше когато си тръгна?
Виж  аз ще те утеша
защото ухаеш тъй сладко…”

любов в различни превъплъщения

––-

скочих със писък посред разбитата
пяна те улових сграбчих те върху
устата си

––-

от ужасената и невъзможна
кула те улових
огънах те и те
пречупих върху кръвта си

––-

от ръката сияйна на печалния бог
те поех
както ябълка вземат дребните селяни за своите момичета”

триумфа на живота

         „Пролетта е като ръка навярно

( която идва внимателно
Изотникъде)редяща
витрина,в която хората гледат(докато
хората се взират
подрежда и сменя поставя
внимателно там нещо
странно и нещо познато тук)и

променя всичко внимателно”

отчаяние

         „Ако не можеш да ядеш ще трябва да

пушиш а нямаме
нищо за пушене:хайде хлапе

да заспиваме вече
ако не можеш да пушиш ще трябва да

Пееш а нямаме

нищо за пеене; хайде хлапе
да заспиваме вече

ако не можеш да пееш ще трябва да
умреш а нямаме

Нищо за умиране, хайде хлапе

да заспиваме вече
ако не можеш да умреш ще трябва да

мечтаеш а нямаме
нищо за мечтаене (хайде хлапе

Да заспиваме вече)”

 

Какво открих за себе си в првода на Манол Пейков? На първо място, потвърждение на великата теза, че най-добрите преводи стават тогава, когато преводачът иска да сподели със своя непознат читател онова, което го е впечатлило, развълнувало, разплакало или разсмяло, накарало го е да се замисли. Той сякаш казва „Виж това! Прочети  онова! Отвори сетивата си! Изпитай радостта! Потопи се в тъгата!  Чувствай! Дишай! Живей!” И да се запознаеш с този прочит на поезията на е.е. къмингс наистина си струва.

 

 Още по темата в сайта на Ангелина Василева "Поетични страници" тук

Публикува се със съдействието на автора.

На снимката: е.е. cummings, Автопортрет, масло върху платно, 1958 г.

 

Ангелина Василева в "Диаскоп":

 

e.e. cummings и Манол Пейков в "Диаскоп"

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.