Отново за комикса: Предоставяме на читателите на Диаскоп препис от статия на Георги Чепилев "Музиката в комикса" от 11 февруари 1989 година

History of  Bulgarian comics

►

Влияние върху възнаграждението в Деветото изкуство оказват освен художествената категория още и търговските (рекламни, забавни и др.); независимите (автори с естетическа свобода); авангардните (търсещи нов образен език); експерименталните (галерийни форми). Всяка от тези категории със своите си жанрове има собствена формула за оценка.

В статията „Музиката в комикса”, която преписваме тук, се разглеждат възможностите за безсюжетни романи в картини и комикси. Парадоксалното е, че той се отпечатва през времето на социализма, когато Марксизмът осъществяваше сюжет в художествените произведения и отхвърляше или ограничаваше възможността, сюжетът да няма връзка с артистичната стойност. Романите в картини могат да бъдат разказвателни (където събитията са главни, а хората второстепенни); човешки (характерът на персонажите предизвикват събития); междинни (сантиментален вид) и авангардни, където изчезва жанрът, защото са безсюжетни-безпредметни експерименти. Но в новата техническа епоха, предимно само авангардният романт в картини има възможност за поезия и за това се нарича чисто Девето изкуство, безсюжетен роман в картини или поетичен комикс. Тази възможност за излизане от евентуална бъдеща задънена културна криза е посочена в българската научна статия „Музиката в комикса” от 1989 година.

Редакцията на Диаскоп

в-к „Пловдивски университет”, година VII, брой 3 (63), 11 февруари 1989 година

Музиката в комикса

Отпечатано във в-к „Пловдивски университет”, година VII, брой 3 (63), 11 февруари 1989 година

Ha пръв поглед тази тема звучи абсурдно, но при по-внимателно фокусиране върху проблема става ясно, че музиката и комиксът, с помощта на различни изразни средства, търсят едни и същи естетически внушения.

Живописта свежда пространствените измерения до плоскост, a музиката, посредством тона, излиза извън рамките на видимото изобщо. Силата на музиката е в сходството и с интонацията на човешката реч. Тя е изкуство на интонационния смисъл. Живописта, скулптурата, дори архитектурата, в епохата на интензивния модернизъм бяха устремени към изразяване на настроения, към символизация на душевни движения, извършващи се на различни нива, с различна интензивност и средства, но с една крайна цел.

Пример за това е литовският художник и композитор М. Чюрленис, работил в Русия през първото десетилетие на ХХ век. Своето живописно творчество той умело преплита с музиката. При това cе стреми не към въплъщаването в живописта на конкретно музикално произведение, а иска да й предаде характер на „зрима музика". Картините му имат предимно музикални названия: прелюдия, фуга, соната, "Есенна соната", "Соната на слънцето“, „Звездна соната" и т. н. Самите части на всяка една "соната" - цикъл от изображения, са обозначени с музикални термини: алегро, анданте, скерцо, финал. Какъвто и да е сюжетът, акцентът пада върху определено настроение, внушавано както чрез самите изображения, така и чрез колористични и ритмични средства. Музиката на морето в картината ,,Соната на морето“ е не по-малко важна от самото море, което се дематериализира и става носител на поетическо настроение. В нея чувството не се ражда на основата на предметния образ, а той концентрира, конкретизира и поражда чувството.

Аналогична полифонична структура има и в комикса.

Тя се проявява в ритмико-динамическия строй на всеки кадър, в многоплановостта на композицията, в емоционалното развитие на вътрешния цикъл. При създаването на музикално-емоционалния строй в комикса огромна роля играе ритъмът. Както и в картините на Чюрленис, той се превръща в определена реалност, в която съдържанието и формата на музиката се сливат със съдържанието и формата на разказа.

Чрез отрязъците на кадрите в комикса, предметността не се размива, не се поглъща напълно от чувството, а се съхранява. Казаното обаче е валидно за съвършения комикс.

Има комикси, в които ce вдига "олелия". Там кадрите все се „карат". Всички движения трябва да са музикални и да вървят по известни закони, както и тоновете в музиката.

Думата „хармония" означава обединяване на различни елементи и съзвучия. Съзвучието на два тона лежи в съотношението на вибрацийте. А на два кадъра - в дължините. Когато два тона ce допълват, образуват съзвучие. В обратния случай се ражда дисонанс. Гамата е последователно движение на тонове от различни звукови редове, а акордът едновременно съчетание на няколко тона по определен принцип, възприеман слухово като звуково единство. В комикса тези термини се възприемат в преносен смисъл, no аналогия. Всеки тон от музиката изразява дадена идея, както и цвета в живописта. Колкото са основните тонове в музиката и дъгата, толкова е и броят на хармоничните размери на ширините на кадрите. Те се определят от правилото на златното сечение.

Съотношението между страните на кадъра определя тона. Затова едно увеличаване или намаляване на тази височина променя музикалния тон, и от там музикалния ритъм.

Тази страница от илюстрацията е с основни комикс-тонове. Напрежението се постига не само чрез съответния ритъм, но и посредством големината на междукадровите редове.

Георги Чепилев

Дигитализиране на статиите на Георги Чепилев, публикувани в периодичния печат през 80те и 90те години на 20 век:

Изкуство ли е комиксът: Предоставяме на читателите на Диаскоп препис на първата статия от Георги Чепилев от 30.11.1987 година

Is Comics an Art: Presenting to the readers of Diaskop a transcript of the first article by Georgi Chepilev from 30 November 1987

Отново за комикса: Предоставяме на читателите на Диаскоп препис от статия на Георги Чепилев "Отново за комикса" от 12 декември 1988

Отново за комикса: Предоставяме на читателите на Диаскоп препис от статия на Георги Чепилев "Последно за комикса" от 2 март 1989 година

►

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

За професията Комикс артист / Автор на графични романи

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.