Новият сезон на Диаскоп: Второ, систематизиращо равнище на вече съществуваща изследователска линия

History of  Bulgarian comics

►

Настоящият сезон продължава едно изследване, започнало в България преди повече от четири десетилетия.

Изследването не възниква първоначално като академично занимание и не започва от прилагането на готова теория. Началото е в художествената практика - в необходимостта да се разбере как действа комиксовото изображение, как се изгражда движението, как се възприема времето, как отделните рисунки се свързват и как от тях възниква цялостен образен разказ.

Още през 1981–1982 г. започва систематично лично наблюдение върху комикса. При липсата на достатъчно специализирана литература и при ограничения културен обмен от онова време тези наблюдения са събирани в бележници, дневници, скици и записки върху конкретни произведения. Натрупаният материал постепенно се превръща в самостоятелна система от въпроси, предположения и практически изводи.

Така се оформя особен път на изследване:

Художествен образ - наблюдение - запис - сравнение - предположение - проверка върху произведение - ново наблюдение.

Марсел Дюшан

Този процес не остава само личен. В края на 80-те години отделни текстове са публикувани във вестник „Комсомолска искра“, „Университетски вестник“ и други издания. В периода 1987–1994 г. са поставяни въпроси за езика на Деветото изкуство, времето, движението, ритъма, монтажа, кадъра, пространството, интервала и съотношението между изображенията. В последващите години тези изследвания продължават и се разширяват.

Така още преди днешните възможности за достъп до международна специализирана литература в България се правят последователни опити за самостоятелно осмисляне на комикса като изкуство със собствен език.

Това обстоятелство има значение не само за историята на едно лично изследване. То показва, че развитието на Деветото изкуство в България не се е изчерпвало с производството на отделни разкази в картинки и комиксови произведения. Съществувала е и потребност от теория, метод, терминология и професионално осмисляне на художествената практика.

Същевременно тези опити са се развивали при неблагоприятни условия. Българското Девето изкуство дълго време не разполага с устойчиво институционално място, а авторите и изследователите се сблъскват с ограничения в достъпа до литература, архиви, международен обмен, професионална реализация и административно признаване. След политическите и икономическите промени тези затруднения не изчезват, а приемат нови форми.

Тъкмо поради това днес е важно да бъде съхранена и продължена съществуващата българска изследователска линия.

Тя не трябва да бъде противопоставяна на световната теория. Напротив - необходимо е да бъде поставена в диалог с нея. Когато една идея е възникнала от независимо наблюдение върху художествени произведения, нейната история също е част от историята на изследването на Деветото изкуство и заслужава да бъде запазена, датирана и проверена.

Настоящата поредица от изследвания не претендира предварително за окончателни определения или за самостоятелно откриване на общочовешки художествени закономерности. Тя има по-практична и проверима задача: да се върне към натрупаните наблюдения и да ги подреди в система от понятия, която може да бъде проверявана чрез конкретни произведения.

Затова в този сезон ще започнем от един от най-съществените проблеми - отношението между време и движение, както и връзката между пространство и време - въпроси, които са поставяни още в ранните публикации и към които настоящото изследване се връща отново, вече с възможност за по-широко сравнение на художествени образци.

Това изследване продължава вече публикувани наблюдения за двата принципа на синтез и за разпадането на движението на безсмислови съставни движения.

https://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=3266

https://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=3410

В рубриката „Девето изкуство“ на „Диаскоп“ ще бъде направен опит да се проследи и цялостното развитие на българското Девето изкуство - неговите корени, прекъсвания, преобразувания и възможности за бъдещо развитие.

Предстоящите публикации ще бъдат част от по-голяма изследователска програма. Ето скица-план за основните направления от първа глава на тази програма:

I. ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

1. Българските предшественици

Ранни прояви на разказване чрез последователни изображения, които подготвят появата на комиксовия език.

2. Ръкописната и печатната традиция

Ръкописни сборници с миниатюри, възрожденски щампи, надписи и образно повествование като част от културната среда, в която се формира българската визуална разказвателност.

3. Раждането на българския комикс

Първи периодични издания, автори, произведения, техники и читателска среда.

4. Преводната литература и чуждите влияния

Преводни произведения, адаптации и чуждестранни образци, чрез които българските автори се срещат с развитието на Деветото изкуство извън страната.

5. Комиксът и историческите събития

Развитие на българския комикс във връзка с обществените, икономическите, политическите и културните промени.

6. Прекъсвания и промени в приемствеността

Изследване на периодите, в които естественото развитие е било ограничено, прекъснато или пренасочено.

7. Българският комикс в периода 1944–1989 г.

Този период се разглежда като самостоятелен исторически корпус със своите редакционни условия, художествени задачи, теми, жанрове и обществена функция.

8. „Борба с комиксите“

Обществените и културните представи за комикса, отрицателното отношение към него, определянето му като „буржоазно“ или нежелателно изкуство и последиците от това за неговото развитие — включително продължителната административна празнота и липсата на професионално досие.

9. След промените

Промените в издателската среда, авторските възможности, читателската култура и новите форми на разпространение.

Особено значение за настоящия етап има развитието на въпроса за професионалното признаване на създателите на Деветото изкуство.

На 1 януари 2026 г. по наше предложение е регистрирана професията „комикс артист / автор на графични романи“. Настоящият етап е свързан с очакването за изграждане на необходимия административен механизъм, чрез който тази професия да може реално да бъде упражнявана.

Този въпрос не се разглежда отделно от художественото и научното развитие на Деветото изкуство. Напротив - той е част от същия исторически процес: от появата на произведенията, през формирането на техния език и теория, до признаването на труда на хората, които ги създават.

Затова настоящият сезон съчетава историческо изследване, теоретично наблюдение и анализ на конкретни художествени образци.

Първите публикации от рубриката "За езика на деветото изкуство", ще се върнат към проблема за времето и движението, като постепенно бъдат разгледани задълбочено: пофазовото движение, дробните действия, действията, събитията, дейностите и епизодите, както и ритъмът, монтажът, интервалът, визуалната рима, визуалният припев и оркестрацията на образите.

Така продължава едно изследване, започнало като лично художествено търсене, преминало през публикации и архиви и достигнало до необходимостта от по-строга научна форма.

Пак ще се каже: българската теория за деветото изкуство не трябва да бъде противопоставяна на световната теория. Напротив - необходимо е да бъде поставена в диалог с нея.

Когато намерим международни автори, които са формулирали сходни положения, ще ги посочим и сравним с датите на нашите публикации. Ако има разлика в термините или подхода, тя ще се види от самия сравнителен анализ.

►

Дигитална библиотека Диаскоп: Начало на българската теория на Деветото изкуство (1987–1994) по материали от ранни научни публикации на Георги Чепилев

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

За професията Комикс артист / Автор на графични романи

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.