по заглавие   по съдържание

Капка Кънева: "За книгите, които могат да се играят"

20.05.2014
Снимка 1

"Играта като книга" е посветена на нетрадиционните книжни тела за деца - издания, които навлизат в реалното пространство по специфичен начин и променят своя пространствен силует, посредством издърпване на езичета, отваряне на капачета, или при отгръщане на страницата. Книгата прави кратък исторически преглед на историята на възникване и развитие на феномена "детска книга - пространствен обект" от Средновековието до наши дни. Текстът обръща също така поглед върху някои психологически теории и изследвания, които свидетелстват за важната роля на този тип издания за емоционалното и интелектуално развитие на най-малките. Коментирани и представени са редица примери за постиженията на световни и български специалисти в областта на пространствения книжен дизайн.

Капка Кънева за "Играта като книга"

 

П ъ р в а  г л а в а


И М А Л О  Е Д Н О  В Р Е М Е


( К р а т ъ к   и с т о р и ч е с к и   п р е г л е д   н а   р а з в и т и е т о   н а   ф е н о м е н а
„ д е т с к а   к н и г а – п р о с т р а н с т в е н   о б е к т “  )


Високо, високо обаче над неизброимите обикновени книги, направени старателно или небрежно, се намира една измежду милиони красивата книга в строгия смисъл на думата, която предлага ценното си съдържание в безупречна форма, най-красивото цвете на печатарското изкуство и на човешката култура, което може да се появи само тогава, когато интелигентността и красотата се слеят чрез труда на един голям и упорит майстор.

Ян Чихолд,
„Предимства и недостатъци на старата и новата типография“


Всичко там било живо. Птиците пеели, героите пристъпвали извън книгата и заговаряли, но веднага щом принцесата обръщала страницата, те се втурвали обратно вътре, за да предотвратят каквото и да било безредие.

Валтер Бенямин,
„Поглед към детската книга“


В своя манифест от 1975 г. „Новото изкуство на правене на книги“ унгарецът Юлисиз Карион определя книгата като „последователност от пространства“ и „обем в пространството“. Като имаме предвид факта, че в исторически план тя е възникнала като средство за записване, скрепяне и съхраняване на мисли и като такава е преминала дълъг и сложен път на развитие, не можем да не признаем, че в този смисъл много от днешните „иновации“ са всъщност връщане към по-ранна форма, осмислена алтернативно. Достатъчно е да споменем изсушените, пробити и навързани изписани палмови листа; гравираните дървени плочки; глинените и навосъчени таблички; свитъците от папирус или кожа, пазени в кутии и калъфи; прикрепените дървени и метални пластини6 и пр., за да си дадем сметка, че книжното тяло като вещ е свързано с тялото на човека – с начина, по който той е избирал и предпочитал да получава достъп до неговото смислово съдържание през дългите години след създаването му от древността до наши дни.

Настоящата глава прави кратък исторически преглед, който цели да запознае с функциите, възможностите и досегашните етапи в развитието на феномена „детска книга – пространствен обект“ в световен мащаб. Фокусът е върху примери, реализирани след появата на най-широко разпространената днес кодексова форма на книжнo тяло и представляващи отклонение от нея. Става въпрос за книжни тела, които са замислени от своите създатели като нетрадиционни, със специфична пространствена характеристика и са предназначени за детската аудитория.

1. Ранни пространствени книги

Ръкописните книги – пространствен обект знание и удоволствие за възрастни

В известната ни до момента литература по проблемите на дизайна на пространствените издания за деца без съмнение най-голямо внимание е отделено на споменатите „изскачащи (поп-ъп) и подвижни“ книги. Терминът „pop-up“ в превод от английски език означава буквално „издигам/вдигам бързо (глава и пр.), явявам се неочаквано, изниквам, изскачам“ и е използван за пръв път през 1932 г. от издателите Blue Ribbon Publishing, Ню Йорк. Те тиражирали детски книжки с мобилни илюстрации по мотиви от традиционни приказки и истории с типажите на Уолт Дисни. Представяйки колекцията на Бренда Форман, модераторите на уебсайта на Университета във Вирджиния, цитирани от Ронда Тейлър и Нанси Блумел, определят изскачащите и подвижни книги като такива, които„се разгъват и издигат от страницата за наша изненада и възхищение“, и допълват: „С помощта на нитчета, капаци, подвижни езичета, сгъвки и изрезки от хартия, тези книги изнасят представление пред очите ни.“

Не е лесно да се каже с положителност кога е била създадена първата изскачаща и подвижна книга. Описани са множество запазени издания с пространствени елементи от XVII в. до наши дни, но едно от най-ранните всъщност предшества печатната култура. Става дума за книга на каталонския поет и мистик Рамон Лул (1232–1315). Той използвал системи от мобилни дискове, наречени волвели, за да илюстрира философските си теории, предназначени за възрастни. Вещите и идеите; съществителните, прилагателните и глаголите; знанието и действието били обособени от Р. Лул като категории в низши и висши групи. Всяка от групите била съставена от части, обозначени с букви, отделени на свой ред като съответни сектори в кръгове с различен размер. Впоследствие изрязаните и монтирани един върху друг кръгове, представлявали „метод за получаване на висше познание за всичко посредством семпъл механичен способ (завъртане на дисковете) в най-кратко време“. Съвременни публикации, датиращи зората на пространствените ръкописни книги в същия период, приемат за най-ранни произведенията на бенедиктинския монах Матю Перис (1200–1259), творил в Англия. Според тях той пръв употребил волвел в своята Голяма хроника като способ за изчисляване на датите на християнските празници, за години напред.

Изследване на Джеймс Х. Мароу, публикувано у нас през 2007 г. обръща поглед към нидерландската книжна украса от Късното средновековие. В него авторът коментира основно живописния илюзионизъм в миниатюрите, но обръща внимание и на две „новаторски открития“ със специфична пространствена композиция. Първото описано от Дж. Х. Мароу ръкописно книжно тяло е „Песнопойка на Жан дьо Моншеню“. Книгата била създадена в Савоя около 1480 г. Всяка от страниците била изрязана във формата сърце, а корицата – оформена по същия начин – подвързана с червено кадифе. Други примери за сърцевидни книги от Пикардия и Нидерландия дават на изследователя основание да заключи, че това пространствено решение било прилагано към текстове както с религиозно, така и със светско съдържание. Той споменава и два живописни портрета от Майстора на изгледа на св. Гудула, които свидетелстват за разпространеността на сходни книжни тела. Таблена картина показва млад мъж, който държи в ръце сърцевидна книга. Разликата между нея и коментираната по-горе се състои в това, че тук характерната форма има разтворът, а не отделните страници.

Другото пространствено книжно произведение, коментирано от Дж. Х. Мароу, е дело на „находчив френски оформител или илюстратор“. Той измислил свой начин да смекчи последователното редуване на групи от текстови страници с единични миниатюри. Художникът представил илюстрацията като кръгъл медальон в центъра на страницата и изрязал идентични по размери и местоположение отвори във всички текстови страници. Благодарение на това нетрадиционно решение, четейки страниците, читателят – зрител, можел да вижда както предходната, така и следващата миниатюра. Явлението Дж. Х. Мароу нарича „непрекъснато илюстриран часослов“.

Изобретяването на печатарската преса от Йоханес Гутенберг провокирало създателите на ръчно изработени книги да търсят нови атрактивни, изненадващи и оригинални решения. „Изправени пред съществуването на алтернативен пазар на печатни книги, някои от водещите производители на украсени ръкописи преодоляват всички резерви и започват да пускат ръкописни книги, отличаващи се с пищност и сложност на оформлението, които надхвърлят възможностите дори и на най-амбициозните печатари.“ За определен период новото откритие дало тласък в развитието на традиционното, наместо да го обезсмисли. Целева група на тази ювелирна продукция били знатните, заможни и взискателни представители на елита. Периодът оставил в историята на книгата немалко ръкописни и първопечатни текстове, онагледени със средствата на пространственото илюстриране. Освен такива, раздвижвани с гореспоменатите волвели, на изложенията на антикварни образци, организирани с търговска цел, днес откриваме и отделни примери за възхитителни "анатомии с крила". Отново предназначени да образоват, те обясняват нагледно устройството на човешкото тяло посредством повдигащи се слоеве хартия. Техен адресат са все още възрастните. Като великолепен пример за подвижна анатомия се споменава тази на Андреас Везалиус, отпечатана през 1543 г. в Базел. В нея триизмерна илюстрация показвала детайлно човешкото тяло в седем насложени пласта.

следва продължение

откъс от книгата на Капка Кънева "Играта като книга", изд. Панорама, 2014

Още в "Какво да четем?" тук

 

Капка Кънева в "Диаскоп": "Очаквам с нетърпение електронните книги от типа поп-ъп"

 


 

редактор: Христина Мирчева