по заглавие   по съдържание

Йордан Калайков: "Мениджмънт на изобразителното изкуство"

03.06.2014
Снимка 1

2. СЪЩНОСТ И ОСНОВИ НА МЕНИДЖМЪНТА

 

2.3. Мениджмънтът като професия

 

Когато трябва да се характеризират особеностите на дадена професия, се употребява понятието “професиограма”. Специалистите по професионален мениджмънт считат, че спецификата на професията “мениджър” най-добре би могло да се опише чрез принципа на “айсберга”. По тази причина се твърди, че професионалните изяви на мениджърите имат видима и невидима страни. Във видимата част мениджърът се проявява като ПРЕДПРИЕМАЧ, т. е. човек, който търси начин, предприема различни действия, за да постигне дадена цел. При това става дума за вземане на различни решения, чрез които се правят опити за справяне с проблемите. Под “ПРОБЛЕМ” се разбира несъответствие между фактическо и желано състояние на нещата. Желаното състояние се определя като цел. Следователно предприемаческата част от мениджърската дейност е адресирана към решаване на проблемите, които възникват вследствие на функционирането на институцията. В предприемачеството е в сила правилото “НЯМА НАЧИН ДА НЯМА НАЧИН”, което на практика означава, че с цената на всичко, което не е забранено от закона, трябва да се постигне резултат. Друго правило, превърнало се в максима, е, че “ЦЕЛТА ОПРАВДАВА СРЕДСТВАТА”. За майсторство на мениджъра при изявата му като предприемач се счита умението да се съзират проблемите преди да възникнат. Когато даден проблем е налице, това много често е съпроводено от възникване на междуличностни конфликти, защото се засягат интереси. Тук правилото е “ДА ПОСРЕЩНЕМ ПРОБЛЕМИТЕ, ПРЕДИ ДА СА ВЪЗНИКНАЛИ УСЛОЖНЕНИЯ”, а не да чакаме пасивно да ни връхлетят.

В невидимата част от своята дейност мениджърът работи с хората. Всъщност това са сътрудници, партньори, представители на различни институции, конкуренти и др. За да бъде разшифровано понятието работа със сътрудници, преди всичко трябва да се имат предвид подбора, мотивацията и делегирането на пълномощия. Известно е, че от качеството на хората в екипа и тяхната мотивация да вършат задълженията си по възможния най-добър начин, зависи нивото на изпълнение на поставените цели и задачи. Това, обаче, по което се различава подходът на традиционния ръководите от този на мениджъра е преотстъпване (делегиране) на пълномощията относно вземане на решения, организация, контрол, координация, свързани с изпълнението. с това всъщност се оторизират самите изпълнители (сътрудници). Те поемат цялата отговорност и същевременно имат пълна свобода на действие. Такъв подход е възможен, ако те са професионалисти и грижливо подбрани. Разбира се, мениджърът е длъжен да свърши прецизно три неща: 1. Да формулира точно целта и да определи темпоралната характеристика на постигането и (срока). Също така трябва да бъде посочен точно резултатът, чрез измерими показатели, спрямо който ще се счита, че целта е реализирана. Без съмнение в арт-институциите, поради ограничени средства и човешки ресурс, е трудно да се осъществи такъв модел на работа. Много често галеристът уредникът, администраторът, кураторът, освен с мениджърски функции се нагърбват и с изпълнителски, но дори и тогава мениджърският подход към организирането на екипа е задължителен, за да се гарантира постигането на поставените цели.

следва: "Пазарът на изобразителното изкуство"

 

откъс от книгата на проф. дпн Йордан Калайков
"Мениджмънт на изобразителното изкуство",
изд. "Авангард прима", София, 2008

 

Първа Част тук
Втора част тук

 

снимки от изложбата на Ангелос Пападопулос в галерия "Жорж Папазов", Пловдив - 07 март 2010 и в Арт център Форум, София - 25 март 2010: Личен архив

 


 

редактор: Христина Мирчева