по заглавие   по съдържание

Илияна Делева: Не може да има "женско" управление на кулокран

24.06.2014
Снимка 1

В рубриката "Размисли, отзиви, рецензии"

Илияна Делева за "Бряг на каменните сърца" от Ади Спасова, изд. Скалино 2014

Когато прочетох първия разказ (не от реда на съдържанието) изобщо не се досетих, че е писан от жена. Толкова мъжко мислене. Толкова добре намерен уличен жаргон. Трябваше да прочета още няколко, за да разбера, че това е едно умело разказване на деветдесетте – нашата болка и на годините след две хилядната – нашето разочарование.

Какво е „Бряг на каменните сърца”? Сборник разкази, които донякъде приличат на очерци и представят галерия от образи на един социален тип, паноптикум от типажи, с каквито може би всеки от нас някъде се е срещал.

Това са 13 разказа, девет от които написани от първо лице, а останалите от името на неутрален разказвач, които разкриват добро умение на автора да влезе в кожата на героя си. Във всяка история езикът и ритъмът се изменят според това кой е този, който разказва. Героите на Ади Спасова са и типични и не съвсем. Всеки носи своята история, а друга такава не може да има. Това са предимно  хора в търсене на себе си и любовта. А комизмът на ситуациите се дължи на абсолютната несъвместимост между копнежи и среда или начини на това търсене.

В един от тези разкази първата любов, в края на краищата, се оказва порното, в друг като мотив за творчество се явяват несбъднатостите. Разказвайки юношеските страсти Ади Спасова прави тотална пародия на училището като институция на прехода. Образите на учителите в „Как станах артист“ са гротескни. Но това не е от неуважение към професията, а по-скоро те са метафори на авторитетите въобще. „Бичът на действителността“ продължава по темата – синът на училищния психолог се превръща в стриптизьор. Героите се оказват в безпътица, защото живеят на място и във време, където нищо, ама нищо не се случва и не може да се случи. В един от тях конфликтът е между „Рамщайн“ и популярен дует на Марко и Снежина. В друг се сблъскват мечти и реалност като на кино. Гюре от „Нищо лично“ пък е жертва на сблъсъка на културни ценности, присадени без корен в крехкото и разклатено българско общество на прехода.

В „Добро момче“ и „Прозренията на един трезвеник“ ни заливат на талази словесни вълни. Понякога героите изискват да се разкаже колкото може повече, да не бъде пропуснат нито един детайл, дори с риск по този начин авторът да ни досади. Само да обясни да покаже не-порастването на един мъж точно в този период от българското битие. Защото разказвайки ни лични истории на едни по своему невъзможни, но и напълно реални типажи Ади Спасова разказва деветдесетте и годините след две хилядната – именно Прехода, с много малко политика, но с естетизация на грозното, което ни се случва.

Прави го и с фино чувство за хумор, което често прелива в ирония. Представете си ловец на глави, който души из Ботунец с външност като „майката на всички цици на света“, каквато е героинята на име Симона във фантазиите на героя без име, станал случайно пътека към залавянето на рецидивиста Тумпе.

Сборникът завършва с един разказ в разказа „Хейтърска нереалност“. Изцяло изграден в поетиката на постмодернизма (досега избягвах тази терминология) той ни представя светът, в който живеем с прости думи, с прости цели, с лесно разбираеми и достижими ценности. Всички те заменили другите, безценните, в които сме възпитавани. Героят простичко и евтинко се продава – парите са лесно смилаема и относително лесно постижима цел – просто продаваш онова, в което вярваш. Препратката, че както се случва в музикалния бизнес, така може да се случи и в политиката е само в читателската глава. А може би не? Защото точно този разказ описва и процеса на творчество, и отношенията в мрежата, и още толкова много неща.

Сборникът „Бряг на каменните сърца“ всъщност отговаря елегантно на въпроса, по който обичат да се произнасят литературоведите, а именно - има ли женско и мъжко писане. Прави го по прост и чисто житейски начин: има интересно писане и скучно такова, има умело боравене със словото и неуместно. Но няма „женско“ писане, тъй както не може да има „женско“ управление на кулокран (или пък „мъжко“ готвене).

А разказът, дал името на книгата е най-дългият, почти повест. И макар текстът да е дълъг – няма препиване с думи. Тук Ади Спасова ни показва способността си да бъде и поетична, и нежна, и романтична. Не ѝ изневерява тънкото чувство за хумор. Онова, което ни караше да се смеем и да приемем грозното откъм смешната му страна дори в „Игрите на живота“, където героите са крайно несимпатични. В „Бряг на каменните сърца“ авторът утвърждава вярата си в доброто, в красивото, които могат да се родят и на най-тъжното място. Демонстрира вярата си в доброто и любовта, които променят съдби и света.   

 

Ади Спасова и "Бряг на каменни сърца" в "Диаскоп": "Как станах артист?"  

                                                                                            "Какво да четем?" 

 


 

редактор: Христина Мирчева