29.06.2026
ПОЕЗИЯ ► Тук не стъпвай с обуща: ще строшиш костиците на свободата. Съмнения Нощта е тук: виж как се сменят цветовете – вече укротени. А някой ревностно прибира здрачните им късове под смътната коруба. До времето когато разбудените птици разучават тайнството на есенната светлина. А как се сипе нежно златният варак от късните следобедни слънца. И как потръпват плахо сърдечните извивки на листата. Дори не се опитвай сезона да опишеш. И ако духне вятър между думите, ще зазвънят ли техните камбанки? Само едно движение и мракът изравнява на стаята релефа. А вън скрежът вече опакова клоните на дърветата. Над леглото се надвесва небето. И светват по гънките на чаршафа ледени отражения. Само едно...
прочети повече...
26.06.2026
ПОЕЗИЯ ► Пътят на светлината След зората слънцето се е опряло на парапета на балкона – очакваща жена, вторачена в бистрия въздух. Цветовете – изгрели континенти, идват, но ще направят обичайна обиколка: като любими мъже, преди да тръгнат за дома си. И ти ще се върнеш. В бележника – всичките стари адреси – зачеркнати. Ще минеш през още огряната порта от здрача. А в двора му, две птици вече със криле разпалват светилника на любовта. Има и безработни ангели Понякога почувстваш ли докосване, магическото време иде. И даже чуваш как следобеда оплита паяжина от залеза. И нишките от цветове затварят стаята. А лампата – сега луна, със златния писец ще очертае двата стола. И най-внезапно нечий дъх ще...
прочети повече...
03.04.2023
Любовна лирика Заради прегръдката От къде е светлината, която вдишвам? А мракът, който издишвам, къде отлита? Ако можех да ги опитомя, ще се грижа за тях като за птици. Щях да запомня всеки кръг на изгрева – разсънени ореоли, които първите минувачи бързо пресичат. А с непостоянните цветове на тъмнината – (заради ироничния режим на тока в земния ад), щях да рисувам премигването ù в сънищата ти. И на всяка Коледа да събирам в кошницата ù ябълките на декември – сладки луни, осветяващи дрезгавината на следобедите. А когато снеговете хванат пейзажа в нежните си мрежи, щях да превеждам графитите от езика на снежинките. А после на воля да се люшкам в сребърния им хамак. Докато вятърът отмести...
прочети повече...
27.03.2023
Ключарят на ада – черноработник бeз почивен ден. Днес угаси и последната лампа, за да играе на криеница с въздуха. После ще го заключи в килията на тялото си. А тъмнината ще издишва за нас. Градски легенди Сезонът на цветовете иде: сивото оттича – капка по капка в канала. Резедата вече хрупа под нас и облаците я отразяват. В градината, след всяка твоя въздишка, парашутите на глухарчетата, вече разтворени – излитат, за да изгреят слънца. А следобедът – удължен, се източва нагоре: но вместо да се нарежда по часове, за да следват една след друга сцените, откроява се само онзи център: с дървена маса и с две недоизпити чаши капучино, закачалка за дрехата на залеза и под нея – удобни мокасини,...
прочети повече...
20.03.2023
Вън и вътре Почти античен изглед: зазидани от времето върби – кариатиди, държащи въздуха и облак, с пукнатини от вятъра. А вътре: върху покривката с глухарчета, бутилка, препълнена със здрач. И ние, голи – до цвета на кожата, си татуираме с кармин сърца. И този звук на капките, разкъсва обръчите и перцата литват: за бъдещите ангели – криле, или писец за празните все още листове (със петънца от сладка кръв, или от вино). А вън небето, превито под товара на звездите, дали ще стане купол на града – със фрески (без сцените да са от древногръцки драми). Или таван на стаята. Везна Две капки небе накланят от север хоризонта. Южният край полита нагоре. Капризите на сезона. Любовният бор Небето...
прочети повече...
16.03.2023
Граница На майка ми След гарата – море. Дотук е влакът. А после – старото пристанище и плажът, сътворен от трепкащи зрънца и миди. А как черупките се пълнят с пурпур, а люспите на пясъците – как, блестят като нападали звезди! Брегът преди сумрака – във нищото потъващ залез. На хоризонта няма кораби. Прибират си небетата платната и в някой близък рай ги чака пак пристанище: с луна и с ангел – втренчени във вените на идващ от живота облак. Преди нощта, релефът е изгладен. Брегът след падналия здрач, е тъмна линия, източена като към ада. По нея – само отпечатъците на тъгата. И сянката й – дълга, повече от смърт: лежи (антично божество, избягало от митове) – между звука на две отдалечени в...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!