20.10.2024
След всяка крачка напред се превръщах в минало, а бъдещето ми назад остава, там някъде в нищото, безвремие ми трябва в тяло на блуждаещо кандило, където илюзията е очертала границите на нормалното. Колко пъти бях жената на Лот и се обръщах назад, после се превръщах в стълб от сол и раждах нищо, моят личен Содом ме разпъваше с дяволски глад, а аз със кървави длани търсех зарево лъчисто. Тръгвах след светли миражи и вяра в дъгата, която клеймо е, че древното зло вечно ще спи, Божия милост търсех сред дневна позлата, а виждах как моята същност с мечтите лети. Думите нижеха пътища криви в тъмите, сляпа опипвах ги с длани глухи за тишината, много от тях за живота ми бяха невнятни, изкуствено...
прочети повече...
16.10.2024
Кубинките вървят през кръв и киша. Кой ги е измислил, толкова са груби? Кожата им воплите на мъртви диша, живот настъпват, докато не се загуби. Краката на невинни хора ги обуват и тръгват редом със зверовете в боя, бойците свои и пацифисти атакуват, а от кръв и огнени куршуми е пороя. Замислена жена поляга на земята, от този дъжд порочен покосена, загубила е тя съпруга и децата, но друго няма в своята вселена. Понякога сме голи и обичаме, а колко са стрелците ни греховни, дори и звяра в нас самите да отричаме, за отнето бяло детство сме виновни. Илюстрация: © Георги Чепилев Десислава Стоянова в Диаскоп © Христина Мирчева Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници,...
прочети повече...
12.03.2024
12 март 2024 от 18.30 часа Клуб Журналист, София Над двеста парашутчета със семена от глухарче литват за да се засеят в земята и да се размножат.Така е и при хората и техните душевни и външно проявени светове! Заповядайте, ще се радвам да ви видя на събитието! Десислава Съботинова Стоянова - liulina Родена е на 16.09.1978 г. в гр. Сандански, икономист по образование и по професия. Живее в гр. София. Пише от дете, но започва да публикува за първи път в интернет пространството през 2004 година. Има награди от няколко литературни конкурси за свои разкази. В сайт https://hulite.net/ има публикувани повече от петстотин произведения и там използва псевдоним liulina. Има три участия в „Джобен...
прочети повече...
09.12.2023
Огледалния лик на водата попивам в клетките свои, тя се свива кристално самата, в тишината след някой прибой. Погалена дума разтваря, всяко старо и ново разпятие и от кръста окови събаря в твоето топло обятие. Знам, че моите рани убиват и не носят в очите покой, но за тебе душата разкриват, ти пред голата нея постой! Десислава Стоянова в Диаскоп Коледен брой на Диаскоп 01-31 декември 2023 © Христина Мирчева Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да...
прочети повече...
04.10.2023
Ръцете на измяната Ръцете на измяната са криви, пречупени през мрак-вина, продажни като жилки сиви, подмамили деня. Ръцете на измяната са черни, поели своя дял порочен, живеят във времена модерни, където праведникът е нарочен. Ръцете на измяната се честни. Нима, но как така, човече? Щом са в кръг делата грешни, светилник стават блазнещ вече. Ръцете на измяната нашепват, ела, хвани се с нас на тази пранга и няма вече правда да ти лепват, хорото дълго ще ти сложи ранга. Ръцете на измяната се вечни, те в своята заедност се израждат, от всички краища далечни характера на грешника изграждат. Ръцете на измяната са страшни, рисуват дух затворен във кутия, потънал в свят от прахове домашни, в...
прочети повече...
02.09.2023
Тръгнах към теб през ръкава на лятото, малка точка светулчена ме поведе натам и омеси от глина захласа на тялото, и превърна нащърбена глина в плам. Изпиваше нощния вятър насън и от жажда разцъфваха устните алени, и листенца от мигове от цветя или трън ти засаждаше някак в очите погалени. В твоите длани притихнал светът оцелял се изпълваше сякаш в предела на времето и събираше себе си в тях - ставаше цял, и отпускаше своите крака върху стремето. Звънваше нощният сребърник в нас и намирах те в клетките свои навсякъде, ти кънтеше със своя приказен глас като ехо, което ме води нанякъде. Отпусках опùта глава в твоя скут, сякаш нямаше друго такова обятие, и на пейка полегнали един в друг, ние...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!