С Богом, сър Здравко Попов (20 февруари 1939 - 30 април 2024)

30.04.2024
image

Здравко Попов: "В здрача" Здравко Попов: "Записки на един принц" Есенни изложби Пловдив, фото: Архив на Диаскоп Георги Райчевски: "Гранд кафе Кристал" IV Тодор Костадинов: Просто бъди мъж, смъртта е част от живота. Добромир Тонев (1955-2001) Портрет на писателя-хуморист Здравко Попов, 1985 година: Георги Чепилев © Диаскоп Комикс - Diaskop Comics Българска култура, комикси, художници, изкуство Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към...

прочети повече...

Здравко Попов: "Записки на един принц"

20.02.2022
image

На Йоан Левиев Реших да седна и да напиша всичко това най-вече заради всекидневно прииждащите (все още!) писма от поданици на царството ми; прочее бездруго смятам, че е време най-сетне да се хвърли светлина върху тази история. Чудно или не, до ден днешен тя все тъй остава забулена в догадки, търпяща безконечни противоречиви тълкувания – къде несъстоятелни, къде направо абсурдни. Всъщност всеки познава в общи черти нещата до момента, в който аз се ожених за Снежанка. Тук искам да потвърдя, че епизодът с ковчега е правдив: пътят беше лош, планински път, конят ми се подхлъзна някак си, а от сътресението парчето отровна ябълка, заседнало в гърлото на любимата ми, падна и тя се върна към...

прочети повече...

Здравко Попов: "В здрача"

23.02.2019
image

Беше най-обикновена квартална градинка, с няколко пейки, сърничка от бронз, навела се да попасе, и чешмичка, очевидно в състояние да даде вода тогава, когато сърничката пропасе наистина. Здрачът също бе най-обикновен здрач, без да крие нещо кой знае колко тайнствено в себе си. Първият от силуетите, прикрил се на най-притулената от пейките, навярно би останал и съвсем незабелязан, ако от време на време не просветваше с цигарата си. Точно това обстоятелство даваше възможност на втория силует съвършено вярно да се ориентира в здрача. Така той непосредствено приближи първия с котешките си стъпки, осъществявани в маниер, досущ изкопиран от „Том и Джери”. Тази предпазливост успя напълно:...

прочети повече...

Здравко Попов: "Записки на един принц"

03.11.2014
image

На Йоан Левиев Реших да седна и да напиша всичко това най-вече заради всекидневно прииждащите (все още!) писма от поданици на царството ми; прочее бездруго смятам, че е време най-сетне да се хвърли светлина върху тази история. Чудно или не, до ден днешен тя все тъй остава забулена в догадки, търпяща безконечни противоречиви тълкувания – къде несъстоятелни, къде направо абсурдни. Всъщност всеки познава в общи черти нещата до момента, в който аз се ожених за Снежанка. Тук искам да потвърдя, че епизодът с ковчега е правдив: пътят беше лош, планински път, конят ми се подхлъзна някак си, а от сътресението парчето отровна ябълка, заседнало в гърлото на любимата ми, падна и тя се върна към...

прочети повече...

ЗДРАВКО ПОПОВ: „В ЗДРАЧА”

23.11.2013
image

Бележка от редакцията Днес условията на живот са толкова печални, че хората у нас отдавна са изгубили вяра в своите водачи. Страшната икономическа криза е надвиснала над всички. В градовете е страшно, а в селата е още по-мизерно положението. Няма веселие, няма смях, а само омърлушени лица, черни мисли, тъжни и често озлобени разговори. Безпътицата увлича българите от лошо към по-лошо и виждаме само мрачна перспектива. Не бихме стигнали до такова страшно положение, ако у нас са повече социалните „пророци”, които съзнават нещастието на народа, участват в неговите болки и търсят лек за него. „Диаскоп” в продължение на една година, в съботното си издание публикува такива сатирични творби....

прочети повече...

Тодор Костадинов: Просто бъди мъж, смъртта е част от живота. Добромир Тонев (1955-2001)

15.12.2023
image

П р е д г о в о р Преди повече от 40 години напуснах Пловдив и се виждах все по-рядко с приятелите от детството и юношеството. Преди повече от 30 години се откъснах от литературата и литературните си приятели. А когато се опитах да се завърна, не заварих почти никого. Повечето от тях ги нямаше отдавна. През цялото време обаче тези хора живееха в мен, в сънищата ми, в мислите ми. И може би затова спомените за тях останаха свежи, нови пловдивски и литературни преживявания не се натрупваха. Твърде дълго бях сигурен, че няма да пропиша отново. Но сега, щом така или иначе, се завърнах, реших да се разровя из миналото. Тази книга съдържа лични спомени и преживявания с всеки един от героите ми....

прочети повече...
1..15 от 3232