09.01.2023
„Небесни тела“ е книга, която започва с отварянето на врата, и завършва с намирането на посока. В това пътуване ще срещнете жена, която събира в себе си различни роли и състояния, но остава постоянна единствено в своята флуидност. Човек, който се учи сам да си бъде дом, небе, място. "The Virgin and Child before a Firescreen" Роклята на Девата е синя, очите не изпускат Младенеца, а в прозорчето отзад се наблюдава оживление. Сградите са от фламандско лего. (Накъдето и да погледна, винаги първо търся отворения прозорец.) Но нещо в роклята ме изумява. По ръба ренесансово се усмихват скъпоценности. Оставила е книгата встрани, придържа дясната си гърда с ръка, блестяща от корунди. Младенецът е...
прочети повече...
04.01.2023
Ювелирната поезия на Доротея Василева отваря врати за нас. Майчинство, живот, смърт, сложните връзки с времето, себе си и заобикалящия свят са изваяни и осветени в първата ù стихосбирка, „Небесни тела“. Стиховете са едновременно експанзивни („Накъдето и да погледна, винаги първо търся / отворения прозорец.“) и фокусирани върху дребни наглед детайли („Рингът на света се смалява и смалява.“). Катерина Стойкова Силвия Плат Един лимон, изпълнен с удивление*, ме гледа през прозореца. Луната меко регистрира изчезванията, появите. Тя губи яйцеклетки толкова красиво, пленителна е в странната си пунктуация. Да я обичаш значи да обичаш липсата, страха от нямане, незримото запълване на същината, целия...
прочети повече...
18.12.2022
Писането на Доротея Василева е фино заострено като добре почистен ланцет, нетърпелив да проникне под кожата на видимото. Невротично-нежна и иронично-болезнена, лирическата героиня в „Небесни тела“ отлива света около себе си в калъпа на прекомерна чувствителност и ранимост, за да го потопи след това в лунен и интелектуален хлад. Деликатна и мощна женственост, която оставя след себе си следи от ласки и белези от прободни рани. Надежда Радулова Лисабон Когато в девет напускаме хотела, меките интровертни лъчи не подсказват как денят ще се разгъне пред нас като тежките коси на Тежу. Ти си свидетел как земята тук дава място на погледа да опре водата. Да, сушата е подробност, която ще бъде отмита....
прочети повече...
29.12.2025
2026 година 2025 година Ангелина Василева: Чаша греяно вино с нови и стари приятели в най-дългата приказна нощ Христина Панджаридис: Поставяне на елха Георги Николов: Реставриране на черквата — Соло за камбани Нинко Кирилов: "елените на тишината" — "слънцето сърцето" Александра Ивойлова: Вечен бряг Христина Панджаридис: Невидимите жени все още са живи Ангелина Василева: Морска рапсодия в пет части Катерина Василева: Археолози – Земята на големите грешки Пейчо Кънев: Щастие, никога не съм я разбирал тази дума — Лудите кучета на лятото Пейчо Кънев: Прогноза за времето — Лудите кучета на лятото Ангел Иванов: Исторически музей Ангел Иванов: "Със света имаме тайна" и други стихотворения Вечер с...
прочети повече...
29.11.2023
Рожден ден на книжно издание "Диаскоп" - 17 декември 1991 година Рожден ден на блог "Диаскоп" - 12 септември 2009 година Рожден ден на електронен бюлетин "Диаскоп" - 09 март 2013 година ЮБИЛЕЙНИ ДАТИ: 35 години "Диаскоп"! Хронология по рубрики: За нас Автори в "Диаскоп комикс" Георги Чепилев: "Изкуството на комикса" За професията Комикс артист / Автор на графични романи History of Bulgarian comics - Plovdiv 2019: "Георги Чепилев за изкуството на комикса" ОНЛАЙН УРОЦИ "Чудният свят на комиксите" От света на Деветото изкуство в "Диаскоп" Интервюта в "Диаскоп" от света на изкуството Традиции: Традиции, творчество и комикс Изследвания: Отзиви, ревюта, мнения Съкровищата на Европа Образ и слово:...
прочети повече...
01.12.2021
За книгата "Другото време ", ИК Жанет-45 e втората стихосбирка на Нели Станева. Книгата излиза под редакцията на Рене Карабаш, илюстрации Вероника Белчева. Стиховете проследяват едно устремено извън естествения си кръговрат вътрешно време, което, отричайки смъртта (поантата), вечно се разминава и с живота. "Чуплива, мека, аморфна като слюдестото тяло, легнало на корицата. Тук нещата са ефирни и ефимерни, формите са условни, всичко трае само колкото тялото успява да го удържи и после се променя в нещо ново - спомен, дъх, неслучило се бъдеще. Другото време почва с града, който е "вечно гладен за черно" и свършва в обещаващото бяло на Алпите. Прилича на край, но всъщност "бъдно минало време",...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!