01.08.2023
Трябва да си я представяме така, румени страни, златни къдри. И пътя - всички известни курорти на Европа (Америка й е омръзнала), ослепителни хотелски фоайета, отблясъци в кристални полилеи, мекота на кадифено сепаре. И континентални закуски, от тях леко й е втръснало, но пък винаги - с този чудесен апетит. Трябва да си я представяме със скъпи рокли, фина бродерия, изящна китка, още по-изящно продължение на ръката нагоре. Чаша бяло вино, точно така, чаша бяло вино и звънък смях. Много обожатели, нито един достоен за нея, разбира се. Кокетен смях, блъсване на стол, сгъване на ветрило. Good night. Трябва да си те представяме така, защото, Емили, знаем, не може да не си си представяла така...
прочети повече...
08.04.2023
Превод от английски: Лилия Заякова *** Диви нощи – Диви нощи! С теб да бяха Дивите нощи щяха Нашият лукс да сбъднат. Ненужни са ветровете — Срещу сърцето в пристанище — Свършено с компаса е — Свършено и с картата! Гребане в Едема — Ах, море! Мога ли да акостирам — Тази вечер — В теб? *** Ценителят е като бухал — Баща ми чух да казва — А бухалите – в дъбовете са вградени — Тук има кехлибарено стъпало — Което слиза на моята пътека — В посока към хамбара — Но ако той за къща ще Ви служи — Не би било излишно да обсъдим — Цената – не е висока — Аз ще помоля само за мелодия Среднощ – но нека бухалът да избере Любимия рефрен. *** Усетих в мозъка си погребение Опечалените насам-натам Пристъпяха -...
прочети повече...
31.05.2021
От десетилетия българските почитатели на голямата американска поетеса Емили Дикинкъс са „разделени“ на привърженици на преводите на Цветан Стоянов и тези на Леда Милева. Като се има предвид специфичното за нея изразяване чрез щрихи, които оставят щедра възможност на въобръжението на читателя да допълни образа или действието, навярно в повечето случаи става въпрос за това чий превод е попаднал пръв пред очите му. Проблем е и това, че са били превеждани само някои емблематични стихове, малка част от огромното ѝ поетично наследство. Но ето че въпреки предизвикателствата на авторитетите, издателство Фама 1 издаде наскоро книга с 230 стихотворения на Емили Дикинсън в превод на Люба...
прочети повече...
09.04.2020
Навярно всеки преводач на художествена литература е изпадал в такава ситуация – работиш върху текст, който ти изглежда напълно ясен, в съзнанието ти вече има конкретна представа какво е искал да каже авторът, но думите на собствения ти език не стигат, за да го изразиш. Или по-точно да пренесеш коректно посланието на твореца през условностите на времето, културните традиции, речниковите ограничения. Още по-трудно е, ако това ти се случи когато превеждаш поезия... В подобна ситуация има два непрепоръчителни крайни варианта. Единият е да избереш почти буквален превод и да останеш най-близо до текста на автора като рискуваш да „убиеш“ удоволствието от четенето на стихотворението за бъдещия...
прочети повече...
06.05.2025
Разговор на Александра Ивойлова с актрисата Диана Каваклийска. Авторски моноспектакъл на актрисата Диана Каваклийска – „Поетесата – четири сцени от живота на Емили Дикинсън“, бе представен в Клуб „Журналист“ в София. Да се направи прерия, е нужна пчела и детелина, пчела и детелина и една мечта голяма. Дори мечтата само стига, ако пчели и детелина няма. Превод: Леда Милева „В живота на Емили Дикинсън има само две дати: 1830 – родена в Амхърст, Масачузетс. 1886 – умира в родния си град. Между тези две дати няма нищо, което да се отбележи...“ Контрастът между думите на хроникьора (на запис), послужили за финал на спектакъла, и вътрешния свят на една от най-значимите поетеси, бе наистина...
прочети повече...
11.06.2025
Поглед към стихотворението на Емили Дикинсън Желанието за аналитично проникване в една поетична творба... Може би е същото, което кара човека да надниква в безкрайността на света, без да му се удава да я разгадае. Но и друго: пристрастието към словото, към стихотворението, което ще бъде преоткривано и преживявано още и още... Винаги. Умирайки – чух да бръмчи муха. Покоят – който в стаята настана – напомняше въздушния покой – между два напора на океана. Очите бяха сухи – от изстискване – дъхът се стягаше – за да съпътства последната атака – че на нея – сам кралят – щеше да присъства. Аз паметта си завещах – подписах онази малка част от мен – която за подпис бе пригодна – и тогава – във...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!