26.08.2026
Разкази ► В „Дивото пиле“ сме се събрали – една добра част от стария ми клас. Половината. И си пием бирата с картофки. Теньо се облизва пред менюто, а Китаеца му вика: – По-полека, някъде гурме да виждаш? Оня се прави, че не го чува и продължава с огледа. През това време от съседната маса се вклинява друг наш съученик, който ни е чул какво си говорим. – Има един чешит хора – коричка хляб да им дадеш, ще я превърнат в кулинарен шедьовър! Казвам им, че се вземат много насериозно и губят време за нещо, което така или иначе ще излезе през митницата – вмъква се той в разговора ни, без да си поеме дъх, а бузите му играят. Милинката е от оня модел – като Сънчо, дето надува тромбона за лека нощ,...
прочети повече...
03.06.2023
С тънък лъч от дъждовните ручеи, по-бавен от охлюв в четири без пет, чакам мокра трамвая, даже не знам как се случва, на един мъхнат парапет. Сега ще ме прекъснеш - не е мъхнат, а само обвит в нежен мъх. Но на мен толкова ми харесва, че го гладя непрекъснато с пръст. Извалява се. Изяснява се. Все пак май е, нали. И си говоря сама с ручея, който изтича от мойте коси. И се влюбвам в кожата на парапета. Ярко зелен, чак светещ от мъх. И превключвам от трета направо на първа и олеквам преди да поема дъх. Бавен лъч от дъждовния ручей като струйка студен майски чай. Пълзи, омагьосва ме и променя онова, дето е утре в моя закъсняващ трамвай. Фотокредит: Лилия Заякова Лилия Заякова в Диаскоп ©...
прочети повече...
18.04.2023
Докосни ме с езика на високата пролет, клетките ми събуди. Повдигни ме, залепи ми светли крила на пчела или остър поглед на птица в полет ми залепи. Да различавам облаците от вятъра ще ме научиш, нали? Още не зная втория въздух как руши. Него да спра. Да не брули разбойникът хищен, та от надежда да зачене страхове неприсъщи. Да не отвива заспалите, да не раздига покриви и капандури и гнезда в сеновалите. * Да разперя крила ще ме оставиш – без Дедал, без Икар, без Оскари... Без хайде, без ура и без едва ли. Като за пръв път. Безмълвно. Само с шум на крила. Да заякват. Без да се разсейват, докато летя. Досега ме болят. Но знам – има умисъл. Дори без зимния пух да осъмна. Или под него да се...
прочети повече...
28.03.2023
Управление на шейна Аз съм твоят страх. Ти ли си моят? Дръж се за мен, стой прав, след това идва завоят. Който падне – шепа сняг от гърба ще изтупа. Ще понесе малко смях, ще се търкулне в хралупата. Ти не се бой. Аз дишам леко - като след зимен сън. Още не виждам далечното, но съм цялата звън. Нови стихотворения от Лилия Заякова. За първи път в Диаскоп. Фотокредит: @Диаскоп Лилия Заякова в Диаскоп © Христина Мирчева Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения,...
прочети повече...
22.03.2023
На С. Не ти ли е самотно там, в тая никаква зима? Вярно, луната ти е под ръка, имаш облаци в изобилие. Можеш да си направиш стъклена къща в дългите ръце на вятъра и да изследваш сълзите, когато стават снежинки. Или обратното. Можеш да преброиш всички нюанси на среброто и сивото в косите на Бог и да живееш там без приятелство земно, без тревожна любов. Но сега слез от небето. Днес ще ти обещая да слушам. Не ти ли дойде до гуша да ме гледаш толкова отвисоко? По-високо от корниза на блока... Поправù ме. Поправù ме, щом бъркам. Знам, че няма корниз този паралелепипед и можеш да хвръкнеш, когато поискаш. Но ме е страх да се правиш на птица. Ти да си птицата. И въпреки това да настинеш в полет....
прочети повече...
16.03.2023
КЪЩА Използва тежестта на обидите, горчивите смехове и острите клинове на съмненията, за да изсече вътрешна къща. Във вкамененото. Подпъхна едната си ръка вместо резе, другата превъртя вместо ключ в обла прегръдка. Очите си остави вечно отворени като анадолски прозорци. Изби проход в скалата на сърцето и в кървавия янтар издяла скришом малки стъпалца само за нея. Но тя беше оставила своите леки крачета в друга къща заедно с розовите чехли да танцуват. НЕТЪРПЕЛИВА СЪМ Като пролет през зимата. И наднича в мен кокиче с непокорни очи. Под камбанката смелостта на кръвта бие. Еднокрила щъркелица в перчема на облак се вие и чака любимия. От Египет. Или от други земи. А после небето притихва. Черна...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!