08.12.2025
НОВИ КНИГИ ► Наясно с „дантеления мазохизъм“ и механизмите на тъгата, новата книга на Нинко Кирилов крие в подмолите си усещането за непрекъснатост. Животът като сблъсък на чупливости, но и като приемане, че всичко продължава, всичко може да продължи и „тогава ще си кажеш, че си струваше“. Милост, тънка ирония, малко ноар и малко от фаталистичната готовност да признаеш – твоята плахост не е излишна. Ина Иванова ЕЛЕНИТЕ НА ТИШИНАТА елените ще дойдат след края на света ще подслонят лъжите ни в душите си ще бъдат слънчеви фрактално съвършени и чупливи като очи на неродени дъщери след края на света елените ще дойдат по-уплашени дори от нас ще бъде събота или ноември все едно ще има таен нов...
прочети повече...
08.03.2015
- Тя е счупен човек! – казва. – И аз съм такъв, де, но тя е доста счупена. – В един филм казваха, че трябва да се пазим от тези хора, счупените, били способни на всичко. Наливаме се с кафе и ликьор. Жожо, едно готино нощно жирафче, което отглеждам от известно време, ни седи до масата. Сервитьорката неколкократно го поглежда първо него, а после мен осъдително, ама нищо не казва. – И жирафът е счупен. Ти си го счупил, защото му отнемаш свободата. – Аз го храня, бе, грижа се за него. – Bullshit. Държиш го само, за да има кой да ти прави компания, ей така, да не ти е скучно. – Почти всичко в този живот е така. – В моя не е. – Да, затова си счупен. – Тя е по-счупена от мен… Поне, в смисъл, по...
прочети повече...
13.09.2023
Ще ви издам една тайна: Веселина Ангелова си има личен ангел, който понякога седи на един светофар и си клати краката. Когато някоя от обувките му падне, тя започва да пише. На мястото на сърцето си той има липи. И обратното. А тя рафинира тази дантелена чувствителност в думи и ни я дава сякаш между другото. В „Сърце и липи” метафорите и образите отстъпват на голямото, на важното — на начина, по който тази книга ни кара да преосмислим света, себе си и света в себе си. И ако това ви звучи абстрактно, защото още не сте прочели книгата, върнете се тук и после. Думите на Веселина Ангелова няма да избягат, ще ви чакат. Като всички лични ангели на света. И липи. И сърца. Нинко Кирилов --- Нещо...
прочети повече...
28.03.2022
Национален конкурс за поезия "Христо Фотев" Националният конкурс за поетична книга "Христо Фотев" е едно от най-значимите литературни събития у нас. Датата на връчване на наградата - 25 март, не е случайна. Тя съвпада с рождения ден на знаковия за Бургас поет Христо Фотев. Носител на голямата награда тази година е Пламен Дойнов. Поетът, писател, драматург и ректор на НБУ Пламен Дойнов бе отличен за книгата си "Влюбване в диктатора". Победителят получи парична премия и диплом от Община Бургас, както и пластика „Златно перо“ от Съюз на българските писатели. Официалната церемония се състоя навръх Благовещение в Драматичен театър „Адриана Будевска“. По време на церемонията по връчването на...
прочети повече...
07.06.2024
Официалното откриване на „Пловдив чете“ 2024 е на 9 юни (неделя) от 20:00 ч. на Лятно кино „Орфей“. По традиция ще бъдат връчени наградите „Орфеев венец“ за особен принос в съвременната българска поезия и „Златна четка“ за най-добро художествено оформление на книга. Събитието ще завърши с концерт на пловдивската група „Керана и космонавтите“. Дните преди официалното откриване също ще са изпълнени със събития. На 7 юни от 17.00 часа в къщата музей „Христо Г. Данов“ ще се състои церемонията по връчването на Националната награда „Христо Г. Данов“, връчвана за принос в националната книжовна култура. Организатори на събитието са Министерството на културата на Република България и Община Пловдив....
прочети повече...
18.09.2023
--- Съществувам само в този спомен: Ти дойде. Постояхме на върха на града, гледах тази бездна. Тя се напълни с подлези, напълни се с улици, прелитащи зебри. Напълни се със савана, безбожни животни галопираха и тъпчеха свещените писания, тъпчеха ирисите ми, буквите, изписани по тях, тичаха към теб. Някои измираха на пътя. Стреснати, се просваха от страх да не те изгубят. Преди палубата, преди моста, преди пресечката. --- Стояхме и гледахме фонтана, хванати за ръка – направен от някой си Манцони, (или беше Фаринели?) И хванати за ръка минахме по най-тайните каменни улички, в безистените – тъмни като тоалетни. Бяхме в музея на войната. Там работеха хора само от Източна Европа. Стояха прави до...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!